С какво ви дразнят свекървите-15

Добре де, 10с, а кога смяташ, че е нормално детето да бъде, така да се каже, натоварено със знанието колко е сметката за парно и откъде са дошли парите за уроци или екскурзия, или за нещо друго? Когато стане на 18 ли? Ти кога за пръв път разбра, че нещата не идват даром и че парното зимно време трябва да се плаща? Да не би да са криели фактурите за тока, парното, водата? Най-малкото първите навремето ги пускаха като хвърчащи листчета в пощите, и поне няколко пъти на едно дете в училищна възраст, му се е случвало да ги носи вкъщи, едва ли хич не обръща внимание какво пише там. Е, извинявай, ама децата ми като бяха в градинска възраст си мислеха, че парите идват от банкомата и изобщо не можеха да направят връзката между излизането на баща им сутрин и нещото, което е купено, но да кажем, че е разбираемо предвид възрастта им и остъдния житейски опит. Не мога да си представя как голямо дете в днешно време ще е в пълно неведение и държано настрана от стойността на сметкатаза парно, или нито веднъж пред него няма да се говори за пари и крайното им количество. Така като те чета, то съвсем под похлупак ще да расте едно дете.


Сийке, не зная как е в Търново, но елементарната сметка казва, че една ипотека се плаща поне десет години, а едно студентство е пет години, барабар с магистърската. Колко хора могат да извадят суха пара за самоучастие, че за пет години да изплатят цяло жилище или да плащат още пет години след дипломирането. На всичко отгоре малките жилища излизат по-скъпо от големите. Верно започвам да мисля, че по нашенско криза няма, щом се смята за разпространено да се купува жилище за студент.

Здравейте,драги съфорумки!
Престраших се и аз да се оплача от моята свекърва,която не ме дразни с определени действия,а със самото си съществуване(да,знам,че звучи грубо )!С какво ме дразни тази жена ли,ето с какво:
-Пушела е,докато го е кърмела.Да,знам,че не е единствената,но от начина,по който ми го каза се отвратих:"Ами,аз пушех,докато го кърмех,той много повръщаше,но аз не можех да спра цигарите!"За мен това не е майка!!!
-Дала е второто си дете за осиновяване,което било от друг мъж,понеже нямала възможност да го гледа(ами и ние плащаме наем и сметки,но се оправяме),а тя е живеела в собствен етаж от къща с майка си в малък град до София.
-Когато мъжът ми е бил 10-11 годишен е избягал при баща си(те са се развели,когато той е бил на 7 месеца),понеже е било бардак,постоянно се влачели най-различни мъже!
-Той се е грижел за баба си,която била не легло,докато майка му гуляела!
-Когато бил на 14 години го оставила,защото отишла да работи в друг град.Той се грижел сам за себе си,готвел си,чистел,абсолютно всичко!
А ето и истории от както се познаваме с мъжът ми и,на които аз съм пряк свидетел:
Понеже нея я е газил камион,когато била малка,твърди,че има проблем с главата,т.е. психически.После се появява проблем с дясната ръка,заради която тя не може да прави нищо,в тях е кочина,няма ток от години,"понеже сестрите й се били прикачили".Къпе се само когато идва при нас,което значи,че прилича на клошарка,а как вони... Още когато се запознахме със мъжа ми тя ходеше на раб. му място,като той изрично я предупреждаваше да не го прави,понеже го излага.Тя обаче нали "има псих. проблем" и знаеше как да стигне от гарата в Овча Купел до Студ. град и Дианабад,където той живееше и се натрисаше,когато и е кеф.Веднъж я беше изгонил,но тя седя във входа цяла нощ и вика,накрая съседите викнаха полиция и той си я прибра.Последваха клетви по негов адрес,което като разбрах и му казах повече да не ми я споменава.После се преместихме да живеем в друг квартал,там се повтори същото-идваше,когато си поиска,като аз се принуждавах да си ходя при майка ми,защото нямаше как да се съберем.
След като се роди детето обаче започна кошмара.Вярно,идвала е само 2 пъти,като последния беше януари,но още ми държи влага.Първият път,когато дойде малкия беше на 40 дена,тогава се държа сравнително добре,като изключим,че правеше забележка защо сме му дали биберон.Взе детето и започна да го друса и той се разплака,а на мен ми идеше да я фрасна,добре че мъжът ми ме изпревари и й го взе от ръцете!
Нооо,когато дойде януари щях да я гръмна,стига да имах пушка.Никога не съм вярвала,че ще преживея нещо такова.Първо започна да настоява да даваме на бебето пюре,а той беше на 3 месеца,на което мъжа ми отговори да си ражда деца и да си ги гледа както си иска.После започна отново да му дърпа бибата и ръцете,понеже си ги слага в устата.Вечерта искаше да вземе детето,но мъжа ми не и го даде,защото нали не била добре с ръката,щом не можела да чисти в къщи,как ще го държи.И се започна една гонитба,той държи детето,тя го гони.Накрая му каза,че е луд.Което ме вбеси и й казах,че за мен тя не е майка.Казах на мъжа му утре сутринта да си я изпраща.Почваме да къпеме малкия,нашата си облякла клошарските дрехи(като идва тук и даваме чисти,да не ни осмърди къщата) и се натресе при детето.Едва я изгонихме.Сутринта не можем да я накараме да си тръгне,прави се на умряла,влачихме я по земята,не иска да се облече,течало и кръв от крака,абе пълни глупости.А мъжа ми имаше изпит и щеше да закъснее.Тогава се развиках,че трябва да си ходи,имаме работя,няма кой да я чака.И тя ми отвърна:"Дано те намрази сина ти!"Не знам как се сдържах да не я ударя,имам чувството,че инфаркт получих,не съм очаквала някой да ме кълне така,при положение,че не съм я засегнала по никакъв начин! Тръгнаха двамата с мъжа ми,тя не иска да се качи в асансьора,качи се после,не иска да излезе от входа и се наложи той да я остави там,понеже закъсняваше вече.След 15 мин се звъни на вратата,върнала се вещицата да си търси gsm-a,а направи цирк преди това,че не го искала,не иска никой да я търси.Аз й казах,че не е тук,а в синът й,но я направих на 2 ст.Казах и,че него го е срам от нея,затова не иска да ме заведе в къщата му,тя се разрева,не й било лесно да отгледа сама дете,а на мен въобще не ми пукаше.Исках да я удуша на момента!Никога не съм била толкова ядосана и агресивна спрямо човек,но тия клетви никога няма да ги забравя!После се оказа,че gsm-а й бил в джоба,а само ни разигравала.Е,отиде си най-накрая!
Сега иска пак да идва,не знам как да постъпя.След онази случка съм на тръни,не искам да се доближава до детето ми!За мен това не е майка,за мен това не е човек!Да се правиш на луд и болен,за да те съжаляват хората.Да тормозиш сина ти при положение,че толкова неща са му на главата.Единственото,което ме утешава е,че не живее при нас,идва рядко и мъжът ми застава изцяло зад мен!Иначе да съм го напуснала!

Съжалявам,че стана толкова дълго,но исках да си излея мъката,за мен това е много болна тема!Дори и в момента ръцете ми треперят,само при мисълта,че трябва да я видя.А ме е страх да и забраня да идва,за да не намрази мъжът ми моята майка.Не знам,кажете ми как да постъпя,безкрайно объркана съм!