Истанбул 9

Забележете колко коли за почистване има и как площадът, на който до преди малко имаше стотици, както и улицата, вече са измити, въпреки, че, както винаги, има доста хора... Изключителна организация, почистено е, сцената се прибира, както и десетките химически тоалетни... Не знам това някога ще ни се случи ли - в милионен град, в който няма кошчета и народът си цапа подобаващо, да е толкова чисто... Нямам думи, просто браво на комшиите!

Im So Excited , aко съкратиш втория, няма да ти говоря повече! 

Здравейте в този топъл слънчев ден! 
Много се радвам, че ви харесва разказът ми. Най-малкото което мога да направя за вас след цялата помощ, която получих е поне за малко да ви върна там. 
В съботата след като отидохме до Топкапъ бяхме решили да хванем ферибота и да отидем до Принцовите острови. Е, да ама не... То станало почти 15:00ч. и ни се стори доста късно за тепърва тръгване натам. Отидохме до гара Сиркеджи, поснимахме. Хареса ми, макар, че си я представях по-голяма. Там видяхме един много сладък котак върху тези масажиращите столове. Така блажено се беше излегнал, че го щракнах няколко пъти.  Моя обектив не изпуска нищо.  Ще кача снимки, просто се чудя кои да кача, защото са много и ми отне доста време да ги разгледам. 
Та след като решихме, че няма да имаме време да ходим до Бююкада и след доста умуване с ферибот до къде да отидем предложих да се опитаме да намерим къщата на Кадир от филма Пепел от рози. Аз си бях записала на листче кое къде се намира и как се стига. Имахме и GPS, та се впуснахме в дебрите на Азия.  Пътувахме с ферибот от Еминюню до Юскудар с ферибот на Сеир Хатларъ (дано така да се пише ). Слезнахме на пристанището в Юскудар, а там хора ли хора, пъстро с какво ли не. Взехме си 2 много хубави сандвича с айран, които за моя изненада ни излезнаха само 3 ТЛ.  Подхапнахме и се отправихме към спирката за да видим кое как и къде спира. И се почна обикаляне от спирка на спирка и от рейс на рейс да питаме дали спира на Бейлербей, защото първо решихме да отидем до къщата от Листопад. Попаднахме на шофьор, който като чу, че сме от България почна да повтаря Кърджали, Кърджали и да се смее. Разбрахме, че спира на Бейлербей и бързичко скочихме вътре. И тук започна моя ужас.  Като се почна едно лудо каране, едни резки завои и аз от единия край на автобуса до другия се търкалям като буренце.  Ту се хвана и точно съм се закрепила и успокоила и айдее пак в другата посока. Нямаше задръстване и за десетина минути стигнахме до спирка Бейлербей, обаче нашия шофьор решил да не спира там.... и решихме да слезем на светофара, тъй като караше с 2 отворени врати. Как не изпадна някой от автобуса още ми е чудно.  До двореца Бейлербей решихме да не ходим. Извадихме картите и започнахме да търсим най-прекият път до къщата от Листопад. Намерихме го, отидохме, обаче вратата затворена, нищо не се вижда и поснимахме поседяхме малко и решихме да тръгваме надолу. Гледката към моста от улицата пред къщата е много красива. Къщата се намира на улица Шемси Ефенди 9. Много близо е до спирката. Ние се качихме по едни стъпала и после излезнахме на самата улица. От там решихме да ходим към къщата от Фатмагюл. Направихме грешката да ходим пеша нагоре до Ченгелкьой уж за да разгледаме. Е, имаше какво да се гледа, къщите там са много красиви. Много се увличам по архитектура и направо сърцето ми прескачаше от вълнение.  Обаче тротоара беше много тесен и едва се разминавахме с хората и постоянно колите ни свиркаха, което мен лично много ме издразни. Вървяхме вървяхме вървяхме и почнах да съжалявам, че пак не си хванахме рейс, който сигурно за 5 мин щеше да ни закара. Сега ще сложа карта да видите как стигнахме до там, защото явно представлява голям интерес, макар, че втори път едва ли бих се наела да ходя по тия чукари.  Доста са тесни уличките и има някои, които са само стъпала и ги няма на картата, което още повече ни обърка и по едно време пропуснахме отбивката за към къщата. Да кажа, обаче, че в този район са доста религиозно и не ни гледаха много добре, особено мен. Всички жени бяха забрадени, хората се чудеха тези с тази огромна карта къде отиват.  Тротоарите са доста тесни, но имаше красиви къщи.

 На картата ще ви отбележа за на връщане от къде хванахме рейс и отидохме до Кадикьой. Вие разбира се може да стигнете до там с автобус и от там вече пеша нагоре. На спирката има малка градинка с гълъби и пейки и разни младежи бяха насядали. Вървяхме по десния тротоар и срещу нас имаше бензиностанция. Червена мисля, че беше. Като я видяхме свихме по уличката покрай градинката. Там на ъгъла имаше една стара къща, дървена.


 Изглежда ето така. В ляво от нея се вижда малко от бензиностанцията.

Покрай нея минахме и излезнахме на улица Гюзелтепе (Guzeltepe Cad.) Вървяхме по нея докато не стгнахме до един разклон. Има път на ляво и на дясно. Тръгвате на ляво по улица Prof. dr. Beynun Akyavas Cad. По нея ще видите много дворчета където развъждат разни цветя. Вървите по левия тротоар и като видите от дясно една къща, която изглежда ето така:


Тръгвате по пресечката, която ви се пада от ляво. Вървите по нея докато не стигнете до улица Abdi Pasa sk. свивате по нея на дясно и в първата пресечка, която ви се пада от дясно свивате. А точно до пресечката ще видите снимка на ето тази чешма:


Вървите по Cengelkoy Cesmesi Sk. и на първата пресечка свивате в ляво. Това е улицата Bayir Sk. Ето я и къщата на Кадир:

Сега ще кача и карта как и от къде минахме нагледно. Може някоя и друга пресечка да съм объркала, защото на място е доста по-различно, има много улички, които са със стъпала и това обърква доста. Полутахме се малко докато стигнем. Може и да има по-кратък път, но ние едва по този минахме. 


Легенда  :
Автобусчето дето е там е спирката за на връщане. Хващате всичко на което пише Юскудар или Кадикьой.
Синята точка е старата дървена къща, която качих по-нагоре.
Жълтата къща е къщата с интересната фасада, която също качих.
Вълничките са чешмата, която качих по-нагоре.
А розовата точка е самата къща на Кадир.

Надявам се да съм помогнала. Ако има нещо неясно питайте. Имаше си доста лутане, така, че извинете ме ако съм объркала някоя пресечка, просто на място е доста по-трудно. Хубаво се оглеждайте, защото не навсякъде има тебали за улиците. 
П.С: някой ако може да ми каже как да оправя линковете със снимките, ще съм много блафодарна, защото не се виждат като се натисне върху тях си излиза първата дървена.

So excited, спиш ли?....

Не можех да следя, видях множеството, а после вече чистия площад. Между двете поглеждания имаше не повече от час. Самият брой на хората предполага огромно количество боклук (все пак сме на Балканите)... за това говореше и сериозната бройка на почистващите автомобили... резултатът беше впечатляващ.
Иии ... мое лично мнение... ако са така "извън Европа", по-добре да си стоят там... биха загубили много от колорита си, ако влязат в съюза... например как си представяте Египетския пазар и околността му в Европа?