Твърде често чуваме "няма" и "не" от устата на ФЕВРУАРСКОТО зверче (45)

Добро утро!
Аз най-накрая откакто почнах работа почивам два дни  събудих се рано-рано,моите и двамата още спят. Днес съм запланувала да водим малката на панаира,само дано не завали дъжд.
Според мен любовта към книгите си е вродена,даже,прекомерното задължаване да се четат книги може да има обратен ефект.Много е важен и учителя по литература.Ако децата харесват учителя,ще имат стимул да четат и книжките
Ла вида браво на голямото ти момиче!
Аник честит рожден ден със закъснение! 
Мяу честита годишнина!
Иначе сме добре,надявам се Сияна в понеделник вече да е на ясла.
Утре вечер пък ще съм на банкет,организиран от шефовете.Малко не ми се ходи,ама няма как.
Приятен уикенд момичета!

ДД! 
АниК, честит рожден ден, да си здрава и щастлива!   
Мяу, честита ви годишнина! 
Съжалявам да прочета, че сте преживели ларингитен спазъм.  Погал-погал и да те успокоя, че поне при нас не се повтори, защото се научихме да различаваме сигналите рано-рано.  Сама ще забележиш, че го има въпросното пролайване поне веднъж следобяд/вечер и после през нощта следва спазъма, но ако още на първото пролайване реагираш с фенистил - не се стига до спазъм по нощите /но пък си става ларингит де  /. Иначе и при Максето така реагираха - венозно Урбазон, още в болницата Фенистил и ни казаха да го подържим навън на студения въздух.  Но и ний голям страх берем покрай тия истории, щото звука от опитите на детето да си поеме дъх и да го чуваш как се души, хич не се забравя. 

Ние сме добре, аз кашлям като магаре, пия остатъците от детските сиропи  и се самолекувам.  В ралтата ще минавам на изпит в края на месеца, та леко се спекох, въпреки, че уж навлезнах в нещата, ама много мразя изпитите.

Привет в дъждовна (работна за мен) събота.

Мяу, що така грубо окълца, бре?
С кеф изчетох целия чаршаф.
Никич, ще се справиш!

Еййй, каква кочина изринах вкъщи не е истина.
Жалко, че не дават сливи за смет - щях да изкарам за един-два камиона.

ДД!  Съжалявам да прочета за болести, проблеми и всякакви неприятности. 

Нещо не съм на кеф тия дни (що ли). А и това дъждовно време прекали вече. 

Не се тормозете за книгите.  Има много задължителни и препоръчителни, но недостатъчни условия, за да се „отгледа” либоф към четенето. И много хора чудесно си живеят без въпросната либоф.  При всички случаи ако няма книги вкъщи не вярвам как на едно дете ще му се дочете. А това дали родители и учители правят нещо по въпроса, дали провокират детето внимателно или натискат, според мен има малко значение. Някои деца се подлагат на лек натиск, а при други това може направо да ги отврати от книгите. Някои деца пък съм забелязала, че са култивирали любов към книгите някак напук на всички методи, подходи или безразличие от страна на възрастни. 

Брат ми е натискан много да чете, на мен не са ми обръщали никакво внимание (изморени от натискането на брат ми ), сестра ми я провокираха деликатно и внимателно. И тримата обичаме да четем. И тримата не обичахме да четем задължителната литература. И по-точно я харесвахме, но не и да четем когато някой ни казва, че трябва (а година-две преди/след това ). Аз посягах към кримките на нашите и ходех на библиотека да си избирам сама четивото. Имала съм проблеми с литературата в училище (е, имам предвид, че са ми се случвали четворки и петици от време на време ), нарочно не отидох на изпита по литература след 7-ми клас и до ден днешен не мога да си обясня съществуването на изкопаемото „Литературни анализи” и производните му.  Това някой да ми казва как да разбирам и как да изживявам четивото си (особено ако този някой не е самият автор) ми е било едно от малкото противни неща в училище (наред с нормативите по физическо, въпреки че обичам движението и спорта ).

Слънчи, идеята ми е, че си свършила чудесна работа със Софи, продължаваш да я вършиш и с двете щерки и съм сигурна, че и двете ще са ученолюбиви.  Иначе да, леко амбициозно ми звучиш , но не крайно. И съм убедена, че докато Калина стане 1 клас, ще ти мине. 
Дано не ми се налага да натискам Диди за учене, щото наистина не знам как ще го правя. 

Съгласна!!!  

И аз баш не го умея това, ама като дойде "седмокласната вълнА" и се опитах - за себе си стигнах до извода, че моето дЕте (голямото) не мога да я накарам насила да учи ... ако аз искам да прочете нещо, то е мрънкане, скатавка ... На мен ми помогнаха школите - не знам колко научи от тях, но това, че им даваха огромни домашни и тя искаше да е подготвена ни дойде добре   Иначе не е решила у дома, за подготовка по БЕЛ и мат. и едно допълнително въпросче извън дадените й от школата домашни ... А има деца дето и на школи ходят, и с родителите си решават тестове след тестове ...е, аз не успях да я прекърша за нещо повече Дано да влезе в мечтаната 9ФЕГ или НГДЕК, че да знам, че е била права и наистина е учила ..., щото за сега не ми се вярва (докато не видя оценките и не минат класиранията) Не съм й седяла на главата тази година ... каквото е учила, това ... Може накрая да се окаже и грешка това мое поведение ..., но да е здрава пък гимназии много  

П.П. Извинявайте, че ви занимавам с тези объркани разсъждения ..., но това ми е на дневен ред  

Ла вида, спокойно, справила се е щерка ти. 

Аз да се обадя ,че сме живи,от тази вечер ще си спим вкъщи ,че вече не се издържа

Като влязох в спалнята си спомних ужаса който изпитах през ноща на 22 ......няма да мога да спя там със сигурност....не мога да ви опиша как се чувствам....всичко ми преминава отново и отново през главата....... страшния тътен и люлещата се стая..падането на мазилка и предмети ....                        ....как легнах върху детето за да го предпазя ....как стигнах от втория етаж до входната врата която беше заключена и изпаднах в паника докато я отворим....отвън беше пълно с хора  всички съседи бяха вече излезли ....краката ми се отрязаха в мига в който вече бяхме извън блока ....Жорето повтаряше  тате сега ще оправи всичко и ще мине....бях взела телефона не помня кога ,започнах да звъня на майка и на сестра ми.....следващите трусове ги посрещнахме в колата докато не се пусна слуха за пропукването на стената на язовир студена...и тогава започна едно паническо изнасяне от квартала....ние бяхме от последните които тръгнахме.....квартала опустя и замлъкна точно като във филм....по магистралата беше пълно с коли....

Сега вече няколко дни след тази страшна нощ всички се движим като зомбита ,недоспали уплашени за децата си ,чудейки се къде да спим ,у дома или в колата....говорим си с хора с които никога преди това не сме си казвали здравей,в погледите ни се чете едно и също .....

само се моля да не се повтаря вече никога......

http://news.zapernik.com/354610.html

Бела*, ... не мога дори да си представя какво сте преживели ... Аз бях сама с децата и ... предпочитам да не си спомням ... Важното е, че сте добре физически ... Дано повече да не става така ...

Момичета само на бързо влизам. Sunny Sky  имат нужда от един форумски палцестис, защото Диманка е с пневмония в болницата. Не е могла да се чуе със слушалка, няма кашлица, няма сополки, няма хрипове..доказана е със снимка и днес са влезли!
Аник, честит рожден ден на патеричка, да си много здрава, щастлива с много късмет и успех във всичко, с което се захванеш.  
Бела, Бела, какво ви се случи, направо не ми се мисли, какво сте преживели и как се чувствате сега! Да ни пази Бог всичките, защото това няма как да се спре!

Уф ... хайде вече да минават всички болести, бре ... За Димана 

И ние преди 2 вечери висяхме по нощите в Пирогов ... Аз съм сама с двете, но майка ми дойде, че бях канена на бала на големите ми дечурлига на 25-ти ..., та баш на празника на 24-ти в 10 вечерта като се събуди малкия дзвер и се държи в областта на апендицита ... и пищи ... 112 дойдоха за 7 минути, после Пирогов, хирург, изследвания ... Слава на бога нищо й няма ... Ама за всичко аз съм виновна ... през деня за пръв път в живота й й дадох да яде чипс ... повече такова нещо няма да види и на картинка ... Споделих  ... 

Бела... не знам какво да кажа, всички бяхме много изплашени. Честно казано първата ми мисъл беше, че всичко което се случва въобще не ме изненадва. Господ си прибра много видни хора тая зима и очаквах някакъв катаклизъм, дори се боя че с това не се е приключило, та първата ми мисъл беше че като ще се мре ще се мре. Все пак се надявам да не се повтаря, защото ти ми звучиш по-изплашена и от мен.
По темата с четенето няма да се ичказвам ,че аз с каката съм преживяла крах и още ми е болна тая тема.. Ще го видим Митко как ще е..

Бела, прегръщам те! Дано всичко лошо да е вече зад гърба ти, а неприятните спомени да избледняват бързо!
Между другото аз съм много приятно изненадана, че няма разрушени сгради след земетресението. Вярно, че има поражения и те не са леки, но... да не ви казвам какви неща ми минаха през ума. 
 
Ла вида, чудесно време е намерила и адашката да те изненада. 

Стискам палци Диманка бързо да се оправи! 

ето къде е бил епицентъра на най силния трус в 3.00ч http://ndc.geophys.bas.bg/
аз живея в Бела вода ,били сме най близо

най важното е че сме живи и здрави всичко друго  е поправимо

Добро утро!
Спи ми се, та две не виждам.
Бела, ужасно е, както го разказваш.
Ние почти нищо не усетихме.
Адаш, бързо да минава пневмонията на сладураната!

Добро Утро !

Деси, стискам палци Диманка бързо да се оправи !

Минавам да почрпя за мое здраве  !  Днес ставам на 23  !