
Малко късно сервирам кафето, но доста работа имах досега (а колко още ме очаква...
).Танче, на мен това, което пишеш, ми се струва като описание на поведението на едно съвсем нормално двегодишно детенце. Вероятно ти си уморена от гледането на двете бебета и затова ти се струва странно. Имай предвид, че и на мен ми идва доста нанагорно понякога да се справям с Диди, хем нямам други деца, хем тя самата е сравнително кротка и предпазлива.

Аз почнах най-накрая да се взимам в ръце и като минат още има-няма десетина дена, всичко ще е си дойде на мястото. Вече сме почти 2 седмици на новото място и почвам да се отърсвам от разни натрапчиви мисли и дори комплекси и някаква мисла почва да ми се заражда в главата, но все още всичко е много неясно, тъй че ще трябва да се задоволите с това объркано излияние зася.
Айде, целувки и приятен ден ви желая!



Като сме без/делници да не сме без празници
Две седмици не кашляше (10 дена от които си беше вкъщи) и от втория ден на ясла - пак. Общо взето откакто ни забраниха да носим наши чаршафи (изпрани и изгладени от нас), дребната не е преставала да кашля.