АВГУСТинчета с палави ръчички, не спират да правят белички.....тема №31

Момичета, много ви благодаря за прекрасните пожелания! Много сте мили всичките! 

Честит празник и от мен на всички дечица и майки, които вече минаха! Да са здрави, щастливи и винаги слънчеви деца!  

РаИв, мен също ме вълнува този въпрос. Отговор, разбира се, нямам. И аз мисля, че не може и не трябва да ги връзваме на въже децата- те сега са деца, кога да щуреят, ако не сега?
Гледам да го оставям да си живее спокойно и щастливо, но пък да не ми се качва на главата. Примерно в жегите го оставям да се намокри целият в шадраванчето на заведението, в което сме седнали, или пък да лази по земята и да се крие под масата - изобщо ларж съм по отношение на мърлянето. Но пък изисквам (доколкото е възможно) да ме слуша когато говоря, да се държи прилично, да не пречи на останалите хора около нас, да си събира играчките вкъщи, да си носи чашата в мивката като свърши да пие и т.н. Естествено, че не винаги се получава, но гледам да вървя по средата между глезене и строгост. Надявам се, че както и да го гледам, все ще успея да направя човек от него!

Янче, аз не съм се разделяла за дълго с детето. Май най-много за два дни беше,тогава ходих набързо в Сърбия сама. Иначе за по една вечер се случва, но повече не. На мен ми е добре за сме заедно, но пък и да не ми беше- нямам избор. Бабите и дядовците работят, по-заети са от мен и няма как да останат да гледат внуче. Единствено моите баба и дядо са свободни, но пък не смея да им причиня това да гледат ултра щурото ми дете.

Имам и аз един въпрос- вашите дечица как се справят с родовете? Моето говори много забавно, като чужденец - вчера му бях закачила балони на цялата тераса, на която празнувахме рождения ден, той се прибра, видя украсата и възкликна: "Ти си много добър мама, 'щото толкова хубави балони си сложила!" Еми  супер смешно ми стана, много се хилих. Друг ме пита : "Ти вече къпан ли си?" или пък  става сутрин и казва : "Аз съм вече спалА " - никакъв усет няма още към мъжки и женски род, та ми е интересно при другите как е

Янче, нищо не е станало с кооператива. Функционира си по обичайно му. Просто смятам, че за Тедо е дошъл един следващ етап от развитието му. Свикна да остава без мен, но в един момент ще трябва да влезе в СИСТЕМАТА, както обичам да я наричам. И колкото и да не ми се иска, това ще трябва да стане, имам впредвид държавна градина, или предучилищна или училище и ако го държа в кооператива до последно осъзнавам колко ще му е трудно. Все пак поне нашия, за другите не знам, кооперативи са място по-близко до семейната среда, от колкото до образователната. Та в този ред на мисли искам този преход да стане отново плавно и безболезнено и реших да пробвам този вариант. Между другото ни отразиха един ден и в новините http://bnt.bg/bg/news/view/82256/alternativni_detski_gradini . Така, че Тедо май сега бие някакъв рекорд за медиини изяви в емисиите по хубави поводи   / нали миналата година го бяха снимали на някакъв концерт на възглавници /.

Янче весело изкарване на мечтаната почивка,и после да покажеш снимки 
Не се притеснявай за Анди,важното е ,че тя е добре и е щастлива,ако плачеш за теб,тогава ще е по тежко 
В този ред Нико съм го оставяла веднъж за една седмица-януари,когато бях на обучение в София и после за два-три дни при баба му.Не плачеше за мен,но често е питал къде съм,даже май ми беше обиден като си дойдох
Ани, Нико няма проблем с родовете ,оправя си ги спокойно  но пък не се сеща как да каже правилно думичка от рода на "наядох се"и казва "наях се" междудругото и кака му така се изказваше като малка 
 Никой не може да каже строго или не гледа детето си,аз съм взискателна веднъж,друг път пък ги оставям да си правят каквото си поискат-относно игрите разбира се.Разнасят играчки из цялата къща,мажат с пластелин навсякъде,гледам да не им правя много забележка за неща,които не са значими и от съществена важност.
Александра ти имаш ли ФБ,аз май го нямам 
Ра-ив голям телевизионер е твоя Тедо,и добре си решила от сега да го запознаеш със системата и с правилата там,по леко ще го понесе и като започне училище ще се чувства повече в свои води-иначе ще му е трудно

Дани, имам фейсбук, писах ти на лични.
Кати с родовете е много зле. Изрази като "Мамо, виж голяма камион" са си редовни при нея. Но тя и с говоренето е назад все още, та засега изчаквам.Опитва се да говорис дълги изречения. Изстрелва думите със скоростта на светлината/като майка си е / и почти нищо не и се разбира. Много думи ги изговаря неправилно, съкратено...Вече се замислям дали да не потърся логопед/ако изобщо има в града/.От друга страна пък, тя сравнително късно проговори, та и това си е напредък. Знам ли и аз.
За строгостта... Е, опитвам се да не и позволявам да ми се качва на главата с инатлъците си, може би и за строга минавам според хората наоколо. Позволявам и глезотии, но и държа да слуша, знам ли..Но и аз имам късмета да имам ненормално кротко и послушно дете, макар и страшно инатливо

Честит празник на нашето адашче Деско на мама Веси и на Борко на мама Силви.д

Честит да е празника и на днешните рожденици Сончето на мама Поли и Константин на мама Дю !

Нека всички растат здрави, весели, безгрижни  и усмихнати деца 

Анич, Андичка няма проблем с родовете. Като се замисля тя много отдавна говори доста правилно, освен, че не спира да говори.   До преди известно време понякога казваше неправилно някои окончания за минало време. Например "когато бешех бебе, еди си какво..." Друго любимо ми беше "наспинкАх се", което се чудехме как пък го измисли, при положение, че ние не говорим "шопски" или поне със сигурност не слагаме ударенията на последните срички.  

Ра Ив, права си, че ще му е по-трудно с адаптацията в "системата" в по-нататъшен период.

Дани,  благодаря за милите думи!   Миналото лято оставихме Анди в К-к мисля някъде за 8-10 дни. Определено като отидох да си я взема от поведението й усетих, че периодът без мен (за тази й възраст) е бил по-дълъг, отколкото е трябвало. Беше се залепила за мен като марка, не смееше да ме изпусне от поглед, плачеше за абсолютно всичко, просто тотално искаше вниманието на мама и се страхуваше да не я оставя пак Сега се надявам, че вече като малко по-голяма, няма да има такива последствия, но да видим....   МЕждувременно вече ми е страшно мъчно, а остават още цели 11 дни да не я виждам.   Но просто няма как...

Аааа и ЧРД на днешните празнуващи!  

Терпсихора и моя понякога ги бърка родовете.Например излиза от банята и казва "Мамо аз съм се къпала"  И аз веднага обяснявам как трябва да каже.Понякога пък бърка момичета с момчета.

Ей, мамета, как сте? Нещо още нямам работна мотивация, та да напиша някой ред.

Нещо се чалнах от началото на август. Взеха да ми изтръпват стъпалцата и пръстите на ръцете вечер най-вече, като легна. Естествено, ако почнеш да четеш в интернет може да скочиш веднага отнякъде. Ходих на невролог тамън 3 пъти, последно ми даде някакви на нервна почва. То наистина като съм в Созопол почти нищо ми няма, дали тук се подтискам подсъзнателно, че съм самичка, не знам. Много странно ми се вижда, защото като знам, че са добре децата съм спокойна, но вътрешната система какво мисли по въпроса не знам! Както и да е.

Относно възпитанието - за мен едно от важните неща във възпитанието на децата ми е да се научат да бъдат самостоятелни. Та ги оставям на воля, естествено с някакви граници. Като например Калоян да маже лютеница по стената ....
Не се сещам някога да сме наказвали или били Ивайла за нещо, винаги сме подхождали с думи и обяснения защо не трябва да прави еди как си.

Ра_Ив, мисля като теб, по-старото поколение е свикнало (поне по-голямата част) все да ограничава: не тичай ще паднеш, не се катери ще се нацапаш и какво ли още не. Не мога в никакъв случай да се определея като строга майка, малко и аз така: не мога да ги вържа на въже.

При нас повече коментари обикновено има лятото, защото сме доста роднини накуп, но напоследък гледам всеки се ограничава в коментарите към децата на другите.  Много ми е любимо едно изказване роднинско, че детето ми не трябвало да ходи босо (той Калоян само така ходи), защото щяло да стъпи някъде, където някой е повръщал и да се разболее. Яко а!

 
Голямо изказване  Моето дете все босо ходи, полезно е освен за формирането на свода, също и се масажират там разни точки центрове по ходилата и бла бла .... И ноктите му на големите пръсти все са кофти счупени или надрани крачетата, ама кво да правя- кефи го да е бос.

Аз да честитя макар и на патерици всички рожденици от последните дни. Да сте много здрави, щастливи и безгрижни и да радвате своите родители.

Нямам време да чета, че много работа имам. Вече ми замириса на море ... още малко остава, ама ще е зор в работата.
Нещо за възпитанието виждам, че говорите. Много съм съгласна с terpsyhora - максимално го оставям да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите. Ако е щур в някой магазин примерно гледам как реагира персонала - ако го закачат и аз го оставям, ако обаче направят физиономия - гледам да го прибера до мен и обяснявам, че не се пипа. За физическата активност - моето също е много активно. Сега като е в Ст Загора по цял ден е на вън в двора или направо на улицата и тича или кара колело. И ще гледаме да поостане там до края на лятото, че ми е съвестно да го прибера в кутийката в София.

Нашето поколение е възпитавано със забрани основно - не пипай, не говори, не тичай не прави така или онака. Сега във всички книги пише, че тези непрекъснати забрани ограничават самоинициативата в бъдеще. Трябва да се възпитава чрез насърчаване, а забраните да са възможно най-малко и наистина за важните неща. Все още има баби, които на площадката не дават на децата да влизат в пясъка или да сядат на земята или просто да тичат. Тъпо е много.

За родовете - почти не ги бърка вече, макар до скоро да казваше за себе си че е гладнА

Ра_Ив, опредлено не е "изтървано' твоето и без да го познавам лично. Просто разлика във възгледите на поколенията. За нас също така са говорили. И за тези преди нас .... дори Аристотел го е казал за поколението след него ( или някой от тези мислители беше).

За системата много добре си го измислила. Аз в случая мисля да редувам държавната система с бабината система. Вече втори месец е в Ст Загора и макар, че определно малко му липсване, а и той на нас, си е голямо разнообразие - среща всякакви хора, ходи на различни места, вижда животни и растения на село.

Иначе толкова беше свикнал с града и градския живот, и че всичко се купува от Била или Кауфланд, че един ден ме попита него от кой магазин сме го купили  умрях от смях. Обясних му че бебетата растат в корема на мама и после се раждат. Обаче нямаше бременна наоколо за да му покажа нагледно
Отивам да бачкам вече, че деня мина половината. Приятно лято на всички, макар и мъничко да остана вече

Ох, аз какво да кажа, като имам ужасно кротко и спокойно дете. Ето, днес ходихме в едно заведение с много хубав детски кът, познато детенце беше там също. Викам - ето, ще си поиграе сега. завъртя се около площадката, дойде при мен и заяви "Аз ще седна на столчето". седна и забрави да стане. Накрая си тръгнахме.На площадката тука до блока като излизаме, същата работа е почти винаги играе малко, ако някой напира да се качи на същото съоражение, на което си играе и тя просто отстъпва и се маха от там.Често се  е случвало дълго време просто да седи и да гледа. Е, Бога ми, понякога направо ми иде да и се скарам, че не играе, пък на другите им се карат че дивеят    По - дълго се заиграва, ако е някаква нова площадка, място където не е идвала преди това, или поне от дълго време не е идвала.Да ме извинява, ама живеем в малък град, няма как да и осигурявам такова разнообразие. Мисля си, че не и се нравят многото деца на едно място, нали е по - кротка, по - отстъпваща, та не може да се наслаждава на игрите.В къщи няма проблем, може денонощно да си играе с играчките си, няма омръзване.Като сме си на село е доволна също, тича си по голямата ливада, дразни козата. Но в града, сред многото деца 
Иначе гледам да я оставям да прави каквото си иска, стига да не пречи много наоколо. Но то с неяната кроткост как да пречи. Е, гледам да не ми се качва на главата с келешлъците си, но това са сравнително редки моменти. Задължително е, че се яде на масата и в колата се сяда в столчето - но това са съвсем елементарни неща според мен.

Елия, само на мен не отговори, а аз на твоя отговор се надявах относно периода на невиждане на детето, понеже знам, че Марти доста си постоява в Ст. З.   Казваш 2 месеца ще стои, но по колко време не го виждате?    А чакам и Дени да се включи по въпроса с по-продължителното оставяне.   Сънчо, а ти по колко ги оставяш в Созопол? Е, чак пък да маже лютеница по стените...   По другите неща ще ти пиша на лични.  

И аз съм съгласна с метода детето да се оставя максимално да прави каквото иска, стига баче да не пречи на околните и най-вече да не си навреди на себе си. Един хубав пример - от много малка е научена да не пипа ножове, но няма никакъв проблем с рязането с детска ножица, занимание, което обожава. Ако слушах баща ми "абе как може на толкова малко дете да давате ножица"... Той е типичният пример за казването на "не" за абсолючно всичко.   Често се налага не да детето, а на баща ми да обяснявам какво може и какво наистина не трябва да прави едно дете и че постоянните забрани и ограничения не водят до добро в дългосрочен план. И знаете ли какво забелязвам пък у мъжа ми? Докато Анди стана примерно на 2г той беше много "либерален" и фен на "остави детето да прави каквото иска и да се научи само", а откакто стана на 2 мнооого започна да й трепери. Чак ме дразни понякога. Не я качвай на тази люлка, ще се пребие с тротинетката...   И все трябва да обяснявам "не забранявай по дефолт, а я научи КАК да прави нещо, за да не се нарани". Но той много не ме слуша...  

Чакайте да ви кажа последния бисер на Анди, за който разбрах едва днес. Нали майка ми я гледа в София около 10 дни преди да я заведем в К-к. И всеки ден ходеха наляво-надясно, а като се приберат (вече е станало яка жега) майка ми й слага топла вода в една кофа на двора да се къпе и нашата се кефи ли кефи. И веднъж седнала на стълбите, разкрачила се, разглеждайки си пишата и казала "чакай да й дам малко водичка да си пийне" .     Офффф смяла съм се със сълзи днес сутринта. Понякога се чудя как й ги ражда главата някои.  

 
Големи бисери ги мислят
Янче, Марти е в Ст З от началото на Юли, ще е там до края на Август. Ходим си през седмица да го виждаме. Преди това пролетта е бил там за 5 седмици (ходихме си веднъж само). Ами какво да ти кажа ... той се чувства там много добре, спокоен е, храни се, спинка си спокойно. Това ме успокоява и не го мисля непрекъснато. Всичко зависи от това как се чувства детето, респективно вече и ти.
Първият път ( пролетта) като си отидохме след две седмици той започна да крещи и скача от радост като ни видя. Изпадна в невероятна еуфория. Всеки следвъщ път ни приема все по-спокойно. Радва се много разбира се, но вече не е такава истерия. Вече казва за къщата, че там живее.

Скоро имаше лек проблем - цирей му излезнал на нослето и една вечер много плакал, мрънкал и не спал от 1 до 5 сутринта. През цялото време обаче е искал да гушка баба си и не е споменал за мен изобщо. Това ме навежда на мисълта, че той съвсем реално осъзнава, че мама я няма временно и баба я замества. Като е спал една вечер у свекървата, се разплакал малко и питал вече за мен. Обяснявам си го с това, че там не се чувства съвсем като у дома си.

Иначе аз звъня всеки ден по телефона и Марти не разговаря с мен всеки път, защото е зает с нещо друго.
Като цяло зависи кой как си се чувства. Аз в началото бях много притеснена, щото не се беше отделял от нас въобще, ама вече съм напълно спокойна, вярвам на майка ми и .... пречупих се в мисленето си най-вече. Всичко е въпрос на нагласа.

Пращай Андичка в К-к и бъди с положителна нагласа.

Здравейте, малко се поизгубихме, но лятото е така. Ходихме на почивка, която не започна подобаващо, продължи още по - неподобаващо, но в крайна сметка свърши добре. На път за МОнако си изгорих крака на един аспух на мотор на бензиностанция в Италия, не ме питайте как стана, и аз не знам, залепих се за аспуха и изхвърчах като опалена  в буквалния смисъл. Боли много, ще остане петно за няколко години, но ще мине. Така започна. Три дена след мен Дани стъпи на една включена скара, не питайте как стана, и аз не знам какво му е дощло на акъла, тъкмо щяхме да тръгваме на плаж и сестра ми беше включила скарата на терасата да пече риба, а ние щяхме да излизаме и Дани решил да стъпи на нея, за да си вземе нещо явно.... Не ме питайте какво ми беше .... Стъпалото и всичките му пръстчета са жестоко изгорени, много плака милия, ходихме всеки ден на превръзки, сега е по-добре, все още не може да стъпва на крачето и се носим, но е по-добре. До няколко седмици би трябвало вече да мине. Днес ходих в градината да питам дали е проблем, ако не зарастне напълно до началото на септември да започне по-късно. Няма проблем казаха. Та така с почивката. Иначе беше красиво и приятно, много жега, жалко че през повечето време не можех да се къпя. Чак последните два дни ми разрешиха да махна превръзките и да се топна във водата.
Рождения ден мина добре.

За гледането и разглезването - гледам да не го глезя много, но не му позволявам всичко. Сега с този крак си признавам, че малко го поразглезихме, но то просто нямаше как. В тези жеги, с този крак, с това носене, не искаше много да яде (то и от жегите може да беше) все го подкупвахме със сладолед да си изяжда и сме му давали сладолед почти всеки ден. Но сега вкъши дори не си спомня да си поиска. Мисля, че към Томи може би съм даже по-строга отколкото с Дани, това си говорихме и със сестра ми, че понякога забравяме, че са още бебета на по една година и че изискваме от тях прекалено много, много повече отколкото сме изисквали от първото дете.
Не смятам, че е глезено дете Дани, не смятам, че трябва да му позволявам всичко, но не го ограничавам, питам го за неговото мнение и му давам избор. Според свекър ми му даваме прекалено голяма волност и прекалено го глезиме, но дето викате сто човека - сто мнения.

За оставянето - Дани съм го оставяла само веднъж за 3 дена като родих, това лято уж се бяхме разбрали със свекърва ми да го оставим за седмица, но тя нещо не можела да го вземе и така му се размина.

Исках да честитя на всички празнуващи и празнували дечица рождените дни и прекрасния празник на техните майки.

На Жижин стискам палци!!! И аз смятам, че е по-добре да не са на един и същи ден, но каквото казал господ.....

Янче, приятно изкарване на почивката и да покажеш снимки след това.

Съжалявам, че ще съм толкова телеграфна, но трябва да ставам .....
Лека на всички

Леле, Трейси, доста екстремна почивка сте имали! Надявам се бързо да ви минава и на двамата и  да нямате повече такива изживявания. Много ти съчувствам, на мен изгарянията са ми голям кошмар откакто преди няколко години брат ми си изгори двата крака и пръстите на двете ръце с вряло олио и лежа сума ти време в болница.  Но дори след такова адско изгаряне сега почти нищо не личи,само на единия крак малко и стискам силно палци и  при вас да не останат следи! Цункай го малкото геройче от мен! 

Гери (Жижин) си има момченце с прекрасното име Давид!  Роден на 19.08 в 8.50, 3,750кг. От вчера се гледкат у дома.