Браво, Жижин! Честита мъжка рожба! 
Жив и здрав да е Давид, да носи само радост и много много усмивки на всички ви! 
Ще чакаме твоя разказ и разбира се снимки. 
Честити рождени дни и от мен на тези дечица, които пропуснах през последните дни. Да са здравички и много весели игри да имат!
Да се включа и аз по обсъжданите теми.
Янче, Софи я оставих това лято за първи път на майка ми, иначе все с нас е била. Остана за 1 месец, като всеки уикенд ходехме да я видим. Като цяло добре прие раздялата, разбира се тъжно й е било за мен, главно вечер се е сещала и се е натъжавала, но не е имало драми. Колкото повече дни минавали обаче, толкова по-тъжно й ставало и вече едва чакала петък вечер, за да се видим. Аз всяка седмица й носех по някакво подаръче, като й казвах че това е защото много е слушала баба и защото мама и татко много я обичат. Иначе всеки ден си говорехме с нея по телефона поне по два пъти. Но тогава не беше тъжна, а с ентусиазъм ми разказваше къде са ходили и какво са правили с баба й.
Приятна почивка и от мен и после ще гледаме снимки!
Терпсихора, Софи не бърка родовете, оправя се. Вече може да изговаря почти всички думички правилно, но повечето пъти, тъй като бърза да го каже, го казва по бебешки, съкращава думичката, както я е казвала преди това, когато не е можела. Хванах я аз, че ги прави тези неща и все я връщам да се изкаже наново.
Още й е трудно обаче да казва "ш" и "щ", вместо тях казва "ч" и се получава че говори малко на шопски - "че ходим", "че правим", но вече започва сама да се поправя и да се опитва все пак да ги изговаря тези букви.
За това дали съм строга майка, мъжът ми ще каже ДА. В нашето семейство аз наистина съм по-строгата от двама ни просто защото той е прекалено либерален. Опитвам се да помисля, да преброя до 10 и да бъда по-умерена преди да направя забележка. Поставила съм някои правила кое може и кое не, като например не може да се яде зайо байо точно преди обяд или вечеря, не може да прекалява с бонбоните, а за шоколада да не говорим, не може да се люлее на люлките без ръце, т.е. без да се е хванала с ръцете за синджирите, или да се катери по върха на високата пързалка, за тези неща много се карам и знам че съм права. Иначе сладолед задължително яде всеки ден, това просто не й го забранявам, да яде сега, че зимата няма.
Алекс, моето детенце е противоположност на твоето. Тя ако седне до мен, ще е само за малко, колкото да се ориентира в обстановката и после се впуска напред. Отстоява си всичко, никой не може да я избута от пързалката или да й вземе люлката, за играчка да не говорим, дава ги, показва ги, но само тя да реши, на сила никой нищо не може да й вземе. Ако някой тръгне с лошо към нея и тя така отговаря иначе първа не се заяжда. Ако няма деца на детската площадка, умира от скука и сякаш на мене ми се сърди, че няма деца. А като се заиграе с дечица, направо очичките й греят от щастие. Отива свободно и без да се притеснява при непознатите деца, представя им се коя е и ги пита "Искате ли да си играем?" И ако може да са все по-големи от нея, ще е чудесно, по-големите повече ги харесва. Донякъде се радвам че е такава, в това отношение прилича на баща си, по-освободена е за разлика от мен.
Трейси, лоши преживявания сте имали вие. Дано да не останат белези и на двама ви с Дани. Силни прегръдки!
Виж целия пост
Жив и здрав да е Давид, да носи само радост и много много усмивки на всички ви! Ще чакаме твоя разказ и разбира се снимки. Честити рождени дни и от мен на тези дечица, които пропуснах през последните дни. Да са здравички и много весели игри да имат!
Да се включа и аз по обсъжданите теми.
Янче, Софи я оставих това лято за първи път на майка ми, иначе все с нас е била. Остана за 1 месец, като всеки уикенд ходехме да я видим. Като цяло добре прие раздялата, разбира се тъжно й е било за мен, главно вечер се е сещала и се е натъжавала, но не е имало драми. Колкото повече дни минавали обаче, толкова по-тъжно й ставало и вече едва чакала петък вечер, за да се видим. Аз всяка седмица й носех по някакво подаръче, като й казвах че това е защото много е слушала баба и защото мама и татко много я обичат. Иначе всеки ден си говорехме с нея по телефона поне по два пъти. Но тогава не беше тъжна, а с ентусиазъм ми разказваше къде са ходили и какво са правили с баба й.
Приятна почивка и от мен и после ще гледаме снимки!
Терпсихора, Софи не бърка родовете, оправя се. Вече може да изговаря почти всички думички правилно, но повечето пъти, тъй като бърза да го каже, го казва по бебешки, съкращава думичката, както я е казвала преди това, когато не е можела. Хванах я аз, че ги прави тези неща и все я връщам да се изкаже наново.
Още й е трудно обаче да казва "ш" и "щ", вместо тях казва "ч" и се получава че говори малко на шопски - "че ходим", "че правим", но вече започва сама да се поправя и да се опитва все пак да ги изговаря тези букви.За това дали съм строга майка, мъжът ми ще каже ДА. В нашето семейство аз наистина съм по-строгата от двама ни просто защото той е прекалено либерален. Опитвам се да помисля, да преброя до 10 и да бъда по-умерена преди да направя забележка. Поставила съм някои правила кое може и кое не, като например не може да се яде зайо байо точно преди обяд или вечеря, не може да прекалява с бонбоните, а за шоколада да не говорим, не може да се люлее на люлките без ръце, т.е. без да се е хванала с ръцете за синджирите, или да се катери по върха на високата пързалка, за тези неща много се карам и знам че съм права. Иначе сладолед задължително яде всеки ден, това просто не й го забранявам, да яде сега, че зимата няма.
Алекс, моето детенце е противоположност на твоето. Тя ако седне до мен, ще е само за малко, колкото да се ориентира в обстановката и после се впуска напред. Отстоява си всичко, никой не може да я избута от пързалката или да й вземе люлката, за играчка да не говорим, дава ги, показва ги, но само тя да реши, на сила никой нищо не може да й вземе. Ако някой тръгне с лошо към нея и тя така отговаря иначе първа не се заяжда. Ако няма деца на детската площадка, умира от скука и сякаш на мене ми се сърди, че няма деца. А като се заиграе с дечица, направо очичките й греят от щастие. Отива свободно и без да се притеснява при непознатите деца, представя им се коя е и ги пита "Искате ли да си играем?" И ако може да са все по-големи от нея, ще е чудесно, по-големите повече ги харесва. Донякъде се радвам че е такава, в това отношение прилича на баща си, по-освободена е за разлика от мен.
Трейси, лоши преживявания сте имали вие. Дано да не останат белези и на двама ви с Дани. Силни прегръдки!
да е жив и здрав малкят Давид , само радост да носи на мама, тате и кака АЛи 
Хем се радвам за нея, че тръгва на детска градина, защото тя много обича да ходи, хем тръпки ме побиват от разните болести... 
,но от 3 месеца сме на градина,само 1 седмица е отсъствал и то заради леки сополки...дано и зимата да не боледува много 
