АВГУСТинчета с палави ръчички, не спират да правят белички.....тема №31

Здравейте Как са порастналите дечица?
Ние сме си вкъщи със шарка.Слава богу я караме леко.Без температура и особен сърбеж.Най-вече дупето го сърби има на дости кофти място пъпка.Един въпрос.Според вас трябва или не да се къпят децата със шарка?
Относно темата за смъртта на Алекс му казахме,че дядо ми е на небето.Той почина преди месец и Алекс го помни и все си пита за него.Дори сам си казва,че е на небето при хамстерите.
Пожелавам ви весело посрещане на празниците

Янчето , знам че има мнения и в двете насоки - и че може, и че не бива. Аз лично съм си я къпала Кати докато беше със шарка, просто внимавах после с хавлията и халата.

Янче,аз малко късно ти отговарям,но аз лично всеки ден къпех Митко когато бяхме с шарка.Той се ошери когато беше на 1 и 5 месеца  и къпането наистина го облекчаваше и успокояваше,водата беше малко по-хладка и после леко подсушавах с кърпата.
Ние днес направих ме един бърз шопинг и накупиш подаръци на всички деца,остана ни само на едно сладурче да му купя подарък,но и него ще купя тези дни.Митко се държа чудесно в детския магазин,прибрахме се обядва и заспа блажено веднага Утре пак ще пиша.Чао за сега

Янче, на мене ми казаха да не ги къпя и аз Софи не съм я къпала 8 дни. Сега Елиза я кара и нея не я къпя.

Алекс, как е Кати? Оправи ли се?

Леле, Дани, какво сте преживяли... Ужас!  Дано да не се случва никога повече, нито на вас, нито на друго детенце! 

Пандичке, скоро завърших една книга (четенето де, не писането  ) и там майката, която беше болна от рак и се очакваше да умре, обясни на детето си (2г.), че хората като умрат отиват в рая на хората, където е много хубаво, така както рибките й са отишли в рая на рибките и т.н.

Софи днес си донесе снимката от Коледното тържество, много хубаво са излезли всички дечица и моята дечка, разбира се.  Обаче сега лежи в другата стая с 39 градуса Т следварицелно.  Иначе получи микрофон от дядо Коледа и много се кефи.

Момичета, някой друг чел ли е книгата на Стела Даскалова "Всичко започва от детството"?? Просто исках отново да изкажа удивлението от написаното в нея и най-вече от начина, по който е написана. Честно, за мен тази една книжка стана нещо като библия по темата за отглеждането, възпитанието и разбирането на децата ни! Напоследък стана мода да се пишат и четат книги за самоусъвършенстването, но поради сложния и сух начин, по който доста от тях са написани, аз лично съм склонна бързо да се отегча. Но тази е написана толкова уникално, че просто не мога да я нахваля, даже без хонорар.   Чак писах мейл на авторката, за да я поздравя и благодаря за наоисаното, което винаги ще ми помага, убедена съм!   

И да ви се оплача малко. Градината на Анди се премести. Посред зима! Както нямаше да я местят, ако имало дори само един родител против, така след два дни ни връчиха бележка, че от 17-ти все пак ще се премести. Това не е ли по някакъв начин нарушаване на дороговора??   Много бяхме ядосани, но се оказа, че нямаме никакъв избор. Проучихме другата, единствена, частна градина близо до нас, но бях потресена от това, което видях и бързо се отказах. А да я местя в друга, която ще е далеч, просто няма смисъл. По-добре да си е в сегашната, където сме доволни от начина по който ги гледат и детето ни е щастливо там. Освен това е голяма къща с двор един декар, много близка до домашната обстановка, сериозни плюсове има. Но май минусите са повече. Сега всеки ден в точен час я водим до и взимаме от старото място, което е като сборен пункт. От там ги карат с бус до новото място, а послед пак до там ги връщат.   Минават през много натоварено кръстовище, много ме е страх от това возене през задръствания, при това от чужди хора... Запазиха еднот от помещенията на старото място, където да изчакват буса или мама и тати. Два пъти обличане, събличане, обуване, събуване... Не мога да отида да си я взема по-рано от новото място, защото ми е много далеч. И с воденето на гимнастика така става адски сложно. А изгледи няма да ни приемат в държавна градина - имаме цели три около нас, но уви явно нашето дете продължава да не е "заслужило". Направо съм отчаяна...  

Привет!
Ние си се гледаме с Кати в къщи. Добре е иначе вече, изследванията са добри, тя се чувства добре. Но градината ще я посети само в петък за тържеството.
Янче, много гадно с местенето на градината по никое време...

Яна, кофти така с местенето...Дано да намерите скоро разрешение.
При нас днес е много лошо времето. Виелици, навявания, ужас ви казвам. Не съм си подала носа навън. И Валето не съм завела на градина. Всички сме си в къщи и се гледаме. Здравко отиде втора смяна на училище, но им били намалени часовете и се върна рано. Имаха класна по математика иначе нямаше да го пусна да отиде.
Притеснява ме факта, че още не съм купила подаръците. А утре е последния ден , в който мога да ги купя. и ако е пак така не знам как ще излизаме и какво ще правим. Дано утре да е нормално вече.
Ако не успея да вляза пак пожелавам на всички ви весело посрещане на Коледа! Да сте живи и здрави и вие, и семействата ви! Обичайте се много!

Момичета здравейте!Аз влизам само за да ви напиша
Весело постещане на коледните празници!Нека съумеем да запазим магията на коледната нощ и през цялата година,да бъдем по-добри,да се обичаме и да имаме силата да сътворяваме по едно малко чудо всеки ден,по една усмивка,по една мила дума или малък жест!Бъдете живи,здрави и щастливи!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО



Много здраве и топлина в семействата ви!

 

Е браво... Хубава и таз работа... Темата ни съвсем замря. Толкова ли няма какво да кажете, мами, та дори и просто как са минали празниците ви... Явно вече няма много желание да се пише тук...

Ние сме в Кюстендил от една седмица. Изкараваме си много добре, спокойни и доволни сме всички. Всеки ден излизаме на разходка с децата в центъра на града, правим около 3-4-часови разходки, Елиза спи навън, Софи е нонстоп по люлки и пързалки и всеки ден се пазари да й купувам дребни подаръчета - кога диадема, кога червило (балсам за устни на Бочко), кога нещо друго... Яде редовно от кюстендилските пици, о-бо-жа-ва ги. Днес даже и Елиза си похапна сладко, сладко от тях. Всеки ден минаваме през дядо Коледа и огромната елха на площада, която е обградена от 8 по-малки, всички хубаво украсени. Помахваме на добрия старец, погалваме огромния Снежен човек( направили сме много снимки с всички) и продължаваме разходката си. Постоянно правим някакви коледни сладки. Снощи например правихме гъбки, от тези, които се правят с пресите, от едно време. Свеки даде идеята и запретнахме ръкави. Бяхме голям екип - свеки направи тестото, Софи бъркаше заедно с нея, после двете правиха топчетата, а аз отговарях за печенето, добре се справих с пресата, Елиза пък само се въртеше около нас и ни врънкаше да й даваме гъбки, тя отговаряше за яденето.   Всеки си имаше задача. Та така, мила картинка бяхме, особено децата.  

Желая ви весели и спокойни вечери, приятни разговори и хубаво вини. Поне аз съм на такова от известно време всяка вечер, и свекър ми, и майка ми са направили страхотни вина, по няколко сорта, да се чудиш от кое да пиеш. И пада едно пиене на вино  ммммм.... идилия....
И дано се разпише все някоя от вас...

Привет и от мен. Ние сме си на село и ви наглеждам от телефона. Нищо интересно при нас, Кати е понастинала, от днес и аз. Иначе малката е страшно доволна че  добрият старец е изпълненил  всички желания, че и допълнително получи. Сега например обикаля стаите с една голяма раница на гръб. Въобще, радост неземна.
Пожелавам ви весело посрещане на Новата година и най - вече много здраве и щастие. И поне по една сбъдната мечта.
.

Здравейте момичета!

Хари, засрамих се, като те прочетох  . Аз поглеждам какво става тук понякога, но не знам защо не ме свърта да да пиша, не защото няма какво да кажа, но знам ли и аз.

За празниците и ние прекарахме добре, Емо миналата година си купил от училищната библиотека една готварска книга за деца и ни готви разни вкусотии, направи ни морковената торта , много вкусна стана, прави ни също сладолед, гевречета и мъфини. Аз в началото се притеснявах на какво ще ви направи кухнята и да не ни подпали, но детето се справи отлично, даже по долре от мен, ха ха ха. За Коледа получи макет на Титаник. Все още си е луд на тема кораби, особено потънали. Соня получи от дядо Коледа, гримове и по цял ден се гримира и лакирва, лошото е че иска да маже и Атила, даже успяха с Емо Коледно и дего да омажат, та милото животинче все още ходи със зелени вежди и червени бузи, не можахме да му измием хубаво козината.

Соня е станала голяма бърборана, обаче говори много смешно, не може още добре да съчетава думи дето почват с хв, като хвърлям примерно, и вика фуфърлям, не казва ям, а ядеям, обуям, вместо обувам, а и думите в изреченията в общи линии ги реди както на немски, то и Емо така прави де. Като я слушаш и много смешно и сладко.

Емо ходи на хапкидо, мислех да го запиша и на хокей, и той иска, но нещо не успяваме да се организираме и там да го водим. Имаме някои ангажименти с мъжа ми, които за сега ни оставят малко свободно време, но скоро ще сме по свободни и ще почнем пак по динамично да си прекарваме времето с децата. Последните два, три месеца доста се заседахми вкъщи, а това не ни харесва. За февруари съм резервирала една планинска къщичка за една седмица, далече от хора, села и градове, ще идем там с кучето и да мога инего да го песна на воля да се натърчи, че той се оказа сериен убиец направо, уби три кокошки на съседите, нападна на другите конете, не знам с каква цел, предполагам не за лов, но знам ли го. Изобщо където види нещо да мърда и хуква да лови. И вече само вързан на разходки. Тука и в гората да ида да го пусна, ще ми изкочи някой от ловците около нас и пак проблем, щял да им гони елените и зайците...и така, нямам търпение да дойде края на февруари.

Весело изкарване на вкички утре!

И хайде, сега е ваш ред да пишете 

Ох,хич не ми се пише,нито ми се чете,направо съм болна и безпомощна.
Сестра ми е в болница,с много сериозно заболяване на бъреците,което и откриха още миналата година.
Тъкмо беше в ремисия и отново се обостри,сега лижи милата,на рождения си ден сама и най-много ме е яд,че е чак в Испания.
.На всичкото отгоре и Вики си счупи ръката на 25.12,но понеже не се е разместила и нито се наду,нито я болеше много,даже синьо нямаше.Обаче не можеше да я вдига нагоре изобщо.Днес Антон я води във Варна и се наложи да е с превръзка един месец-обездвижена,добре,че не трябваше гипс 
Какво ще празнувам и аз не знам  .Стискайте палци ,дано да се подобри състоянието и 

Извинявам се,че ви занимавам с моите проблеми,весело изкарване на Вас  и дано да сте здрави и щастливи 

И аз се засрамих.  Надничам ви честичко, но винаги ми се иска да правя хиляда неща едновременно, и все нещо е с приоритет. В момента запълвам свободното си време с една книга за скоростно четене на Рамон Кампайо /бих я препоръчала с две ръце, но не зная дали я има на български, удивена съм, че правя  неща, на които не съм предполагала, че съм способна/, паралелно чета още една книга /за тренировка/, чета темите по фотография, участвам в разни седмични предизвикателства, снимам, джуркам коледни сладории разни, обичайните за всяка къща неща като готвене, гладене и пр... абе като се прочетох нищо съществено, но някак успява да ми изяде следобедите, когато съм свободна и ми се иска да имам още мъъъъничко време, че все за нещичко не е достигнало. Но и не пиша, защото при нас нищо особено не се случва. Ежедневие. Другарчета сме си с Мимчето, малко ми е инатливичка, но общо взето вече е много лесно да се гледа. Мъжът ми онзи ден каза, че видял един татко как се радва на бебчето си и малко му завидял, приискало му се пак да си има.  Ама нещо на мен като че ли не ми се ще много все още, или по-точно, ту ми се иска, ту не... абе не знам и аз.
 У нас дойде дядо Коледа, един приятел, от гостите, които дойдоха за Коледа, се преоблече. Мими беше ужасно щастлива. Получи една чудесна червена кухничка,която аз отдавна исках  и като каза, че ще пише писмо до стареца за кухня се зарадвах чак. Сега ни готви боб и паста, които съм й насипала в малки кутийки и ни храни всяка вечер. Много се включва да ми помага с приготвянето на храната и в ежедневието, което честно казано повечето пъти ми пречи, но  я оставям. Е, бърша потрошени яйца и брашно от пода, но е забавно. Любимо й е да правим питка и сладки.
Не обича да играе сама, рядко се случва, все компания търси. Обожава да снима, най-често с телефона ми. Веднъж беше успяла да ми направи папарашки кадър гола след баня докато се епилирам и за малко да го покаже на една позната баба в парка.  Оттогава проверявам след всяко снимане.  Не ходи на никакви извънкласни занимания, защото все още си поспива на обяд, но пък има време за всичко, ще я запиша догодина.  Задава много смешни въпроси, разсъждава над нещата с които се сблъсква и прави изводи които винаги водят до мнооооого смях.
Хариелка, представих си ви, идилия наистина. Женско царство. Прекрасни са тези моменти със семейството. А пък и винцето... Мммм. Много коледно. 
Поли Зое, представих си го горкият оцветен Атила. Ама сте весела фамилия вие, спор няма, а ти си много спокойна, уравновесена и позитивна /или по-точно това е усещането, което създаваш у мен/ . 
Дани, ужасна е тази история със сестра ти. Сигурна съм, че ще направят всичко възможно да се възстанови. Толкова е трудно да е човек на празници по болниците... Опитай се да бъдеш позитивна, тук /поне това, което аз съм виждала/ болниците са чудесни, разполагат с всевъзможна апаратура, персоналът се държи страхотно с пациентите, пък й със сигурност има кой да ходи при нея и да я вижда, че да не е самотна.  А Вики... ох, много ти се е насъбрало май.  Дано всички лоши неща да си останат в тази година, а новата да започне на чисто.

 И така, нищо друго няма да пиша, освен да пожелая на всички ви  една чудесна, позитивна, успешна година, изпълнена с много любов, смях и доброта. Обичайте и бъдете обичани! Весели празници!