АВГУСТинчета с палави ръчички, не спират да правят белички.....тема №31

Ами Белослава си има съвсем видима деформация още след първата годинка, но предполагам , че на снимките никога не ви е направило впечатление . Дори много хора биха казали, че изглежда сладко. Горната устна изглежда изпъкнала и плътна. Но всъщност това е резултат от промяна в челюстите. Но всичко се оправя, споко . И аз не съм се засилила още да вадя сливиците на детето, а проблемът съм го забелязала поне от две години.

Здравейте и от нас!
Да ни е честито - имаме си варицела. Сутринта дори облякох Софи за детска градина и тя ми вика "Мамо, тази пъпка много ме сърби." А я има от поне три дни и все ми повтаряше, че я сърби, но само от една пъпка от къде да ми дойде на акъла, че започва варицела, пък и тя не изглеждаше, като за тази шарка. И като реших да я поогледам, забелязах още няколко, които са тръгнали и две с връх, като балонче, та разбрах, че баба шарка е дошла при нас. Очаквах го все пак, защото в групата й нали има едно детенце болно от варицела, а имат и скарлатина, само се молех второто да не хваща. Сега очаквам включване и от Елиза. Но най-големия цирк ще бъде, ако и аз се опъпча, не знам дали съм я карала, а и майка ми нямала спомен дали аз или сестра ми е била с варицела, едната да, но коя не се знае. Ще видим дали съм късметлийката....
Вчера водихме Софи на преглед на опорно-двигателния апарат в Хирон. Лекарката каза че всичко е наред, само дето още не е започнал да й се оформя свода на крачетата. Каза че за сега не е притеснително, защото още е малка, този процес на оформяне бил между 3 и 5 години. Другата есен пак да я заведем и ако все още е така, щяла да носи ортопедични стелки. Иначе каза че стъпва добре, не криви крачетата и за сега да не се притеснявам, а само да наблюдаваме.

Пандичке, хубаво правите че водите Анди на концертите. Със сигурност ще я закърмите с хубава музика. Дано малката Панда се повлияе от лечението.  

Славенка, стиснати палци за мъжа ти.  

Сънчо, НЕ ЧЕТИ НИЩО! Сама казваш, че не трябва, а го правиш. Ние имаме уникалната способност и влечение да си поставяме сами ужасни, страховити диагнози, за които сме прочели в нета, а те повечето симптоми при всички болести са едни и същи. Така че пий си лекарствата и вярвай, че ще се оправиш, без да си прибавяш ненужни притеснения.   Знам какво е, защото съм същата и всеки път си обещавам, че повече така няма да правя.

Хахахаха..., Шайни, да те чуе мъжа ми, че и двете приличат на мене...     Той все си се упсокоява милия, гледайки Елиза с думите "Одрала си ми кожата."   А викаш и този път не е случил, а?? Както му каза най-добрата ми приятелка "Николай, е много ти е слаб гена."    

Софи иска дядо Коледа да й донесе чадър, това й е най-голямото желание, все него повтаря.   В детската градина са писали писъмца до дядо Коледа и всяко детенце си е написало (казало) желанието върху ръчичка (изрязана от цветна гланцова хартия). Тези ръчички са залепени на вратата на групата им, много са сладки.   Та и там фигурира нашия Чадър.   Също така искала раница за количката с куклата, за да си носи нещата (гледа от мене, количката ми е с раница) . Иска и микрофон, и чорапи с подметка да ходи с тях у дома, като пантофки. И като продължи да изрежда, аз й казвам да се спре, че дядо Коледа не може да й донесе всички тези подаръци, защото много ще му натежат, а има и на други дечица да носи подаръци. И тя "Аааа, да, аз забравих, че и на другите ще носи."  
Вчера като я взех от детска градина, ни дадоха календарите, много хубаво е излязла, усмихната, спокойна, лъчезарна. Госпожата каза, че повечето дечица били намръщени или сериозни, но тя истински е позирала. Аз преди снимките 100 пъти й повторих да се усмихва много, за да бъде красива като я снимат и тя ме е послушала.  

Пак сте изчезнали. Но няма само да се разпиша проформа, а искам да задам много сериозен въпрос. Дано имате търпение да ме изчетете. Голворили ли сте с децата си за смъртта и ако да, как и какво? Случвало ли ви се е да ви разпитват те по този въпрос? Ето защо се интересувам:

Когато миналия ноември почина бабата на мъжа ми, която Андреа много обичаше (и все още помни перфектно!) просто обяснихме, че е отишла на небето и е станала звездичка. Тъй като бе с година по-малка, историята временно "минаваше". Е, до онзи ден! Както се гушкахме преди да заспи, ми изстрелва последователно следното:

"Мамо аз ще умра ли? Мамо, ти ще умреш ли? Мамо защо баба Дани умря? Като е звезда в небето, аз защо не я виждам? Искам да я виждам. Мамо, аз не искам да умирам и не искам и ти да умираш, не искам и татко, баба, дядо, никой не искам да умира".  

Първоначално опитах да бъда кажа истината, тъй като очевидно историята с небето и звездите някъде се бе пречупила и търсеше други отговори. Казах, че когато остарее, всеки умира. Но докато успея да се доизкажа, тя вече много се беше разстроила, плачеше и се впиваше в мен. Признавам ви, не знаех как точно да реагирам, как и какво точно да кажа. Разплаках се и аз и едвам се прикрих. Стана ми много, много мъчно, че една главица на няма и три и половина г. вече има такива страшни мисли.   Питах я защо говори така, да не й е казал някой нещо в градината. Тя мълчи. Естествено, за да я успокоя бързо обърнах "теорията си" и казах, че нито тя, нито мама, нито никой няма да умира. Помолих да ми обещае, че повече няма да мисли и да говори за такива неща. С триста зора обеща и... снощи отново ме попита дали тя ще умре и дали аз ще умра... Когато пак я попитах от къде тези мисли са й влезли в главата и дали някой в градината не й е казал нещо, каза, че децата й казали, че щяла да умре...   Тя по принцип, като всяко дете, особено на тази възраст, обича доста да украсява и дори да си измисля неща. Но в случая си мисля, че трябва някой нещо да е казал - на нея или на някой друг и тя да е чула. Учителката каза, че темата за смъртта е забранена и в нейно присъствие никой нищо не е казал през последните дни. Разбира се, допуска нещо да са си шушукали и тя да не е разбрала. Напоследък често ги събират с 5 годишните, които очевидно знаят повече и предполагам са по-просветени и на темата за смъртта и подозирам, че от там може нещо да е тръгнало.

Ох, Янче... Какво да те посъветвам...
Кати още не е имала досег с тази тема и не е задавала такива въпроси. Затова и не знам какво бих обяснила. Моое би освен да яспокояваш, когато се присети за това, друго не се сещам какво може да направиш...

О, Пандичка, да не са на Уинкс вълна? Нашите в групата в един момент започнаха всичките да "умират", после идва сила Уинкс и ги съживява. И Белослава току ми ги изстрелва от време на време подобни, но явно не осъзнава за какво става въпрос. Опитай се да разпиташ Анди за каките, как и на какво играят, дали и другите каки "умират". Явно е от градината, няма от къде другаде да се сети.

Белослава един ден ми обясняваше, че като порасне няма да има мама, тате и баба и ще ходи сама на училище. Обясних й, че докато е на училище , би трябвало все още да има и мама , и тате , и баба.
Но вече започват да се усещат. Няма как да им спестим неприятните емоции. Това е част от живота.

Леле, Хариелка, прекрасни кукли са станали двечките,
радвам се да видя всички ви,
не ми остава време от работа , едни приключванки, банки, лицензи...

Пандичка, и ние сме говорили за смъртта за това, че става звездичка и отива на небето, а големият ми син, три дни плака и изпада в истерия, че не иска да умра, но после се успокои, като му разказах, че сме тук

Пепе, благодаря ти мила!

Пандичке, не мога да помогна по въпроса, защото при нас такава тема не се е разисквала до момента. Помня обаче как аз самата, когато бях малка, много плаках, когато разбрах че ще умра и че всичките ми близки ще умрат. Бях около 6 годишна и добре си спомням как цяла нощ не спах и плаках ли плаках... Не можех да си представя, че света ще продължи да съществува без мен... Много е трудно да се говори по въпроса с толкова малко дете. Майка ми дни наред не можеше да ме успокои... Дано скоро Анди се откаже сама от тази тема.

Нашата варицела мина. Баба Шарка не беше много лоша към Софи, сравнително леко я изкара, с пъпки на брой, които мога да преброя, само един ден и една нощ много се оплакваше, че я сърбят, чак болят и беше раздразнителна, вдигна еднократно Т 38,4градуса и я свали сама, без нищо да й давам, поддържа я цяла нощ, после вече нищо й нямаше, беше си весела, игрива и все едно не беше болна. Следващата седмица очаквам и Елиза да се ошари, защото се проявявало към 15-ия ден от контакта със заразноболния. Даже искам да я изкара и да се знае, че сме я минали. Само сега ще задържа Софи около две седмици у дома, няма да я пускам на детска градина, защото знам че след варицела много пада имунитета и да предотвратя сериозно заболяване, ако мога. Но в четвъртък ще я пусна до обяд, че ще идва в градината Дядо Коледа да им носи подаръците.

Хайде разписвайте се, къде изчезнахте всички?? Толкова ли загубихте интерес??

Хари много е хубаво,че леко сте я изкарали шарката и наистина пада имунитета,така ,че нека си стои в къщи.Моите деца не са изкарали-нито един вид шарка всъщност  

Янче как и е хрумнало на марката главица да пита такива неща,Вики все още не е питала за това-макар,че вече за всичко пита.
Скоро умря кучето ни,тя беше доста привързана към него и постоянно плачеше,докато Нико само питаше-къде е Роко? и ние му казвахме,че е на небето.За сега това ми се струва достатъчно и не се впускай в сериозни обяснения,защото Анди няма да ги разбере толкова сериозно,а само ще се  разстрои.Даже и когато те попита дали ще умре тя или ти или тати,пак отричай,като се опитай да извъртиш темата в друга посока.Според мен на този етап трябва да се избягва обяснението,точно защото не им е времето да го разберат.

Да ви кажа пък снощи как ни се скъси живота на двамата с мъж ами
Нико получи някакъв пристъп и не можеше да си  поеме хубво въздух,сякаш нещо му пречеше.В началото си помислих,че се разболява и му е изсъхнало гърлото,но дори и като пийна водичка не успяваше да диша добре.Мъжа ми откачи-той не е от най-спокойните.В началото аз запазих самообладание,но като го видях ,че не е добре и аз се притесних.Личната не вдига,обадихме се на другия лекар в Обзор(то в наш село само два  ) Дойде човека,прегледа го,би му урбазон-най-вероятно се касае за алергичен признак,но от какво...през това време звъним и на 112,понеже в Бяла имат спешен център да дойде специалист-те пратиха едно пишлеме,дето само го преслуша и си замина.Сега спи милото,спокойно спа-дано всичко да е наред и да не се повтаря,че направо не знам..

Оставям ви,започнала съм да си плета една чанта и да продължавам,че следващата седмица ще съм по цял ден на работа и няма да ми остане време.
Лек и спорен ден мами

Леле, Дани, ужас направо!   Да не би наистина да е направил някакъв алергичен шок? Със сигруност си премисляла 1000 пъти, но и аз да подсетя нещо някаква по-различна храна да е ял? Нов прах за пране? Контакт с животно? Знам ли?   Днес как диша, нормално ли?

Благодаря ви за тоговорите. Ох, всички разбира се сте прави. Проблемът е, че нищо не помага. Нито просто да отклоня темата, нито да я "забраня", нито да кажа "отиваме на небето и ставаме звездички", а най-малко "да, мамо, всички ще умрем"... А сега пък вече като е усетила, че това е някаква по-специална и неприятна тема, която мама се опитва да избягва, и само за това говори.   Дори онзи ден майка ми като я е гледала, Анди си слагала куклите легнали "да умират".   В момента чета книгата "Всичко започва от детството" (уникално четиво, бих казала библия за това как да отгледаме спокойно, щастливо и уверено дете, горещо я порепоръчвам на който не я е чел!!!) и какво съпвадение - точно сега стигнах до глава за "Страха от смъртта". Там пише, че това е нещо съвсем нормално, че рано или късно се стига до такива страхове (при нас очевидно доста рано!), че в този момент децата вече добре са осъзнали колко са зависими от родителите си (тъй като са беззащитни), както и колко именно ние сме им най-скъпи на света и е абсолютно нормално да проявят страх от оставане самички в големия свят. Но, по дяволите, нищо не пише как да говорим с тях по този въпрос.   Признавам, за първи път откакто станах родител нямам абсолютно никаква представа как е най-правилно да реагирам на даден проблем. Както и да е. Надявам се да е краткотрайна фаза и скоро тези мисли да й излязат от главата.  

Шайн, откакто ти прочетох предположението все се каня да питам в градината дали са им пускали това "Уинкс". Аз идея си нямам какво е това детско   но в интерес на истината преди около 2 месеца я бях чула да го споменава. Беше веднъж и нищо конкретно.  Но е твърде вероятно децата да са коментирали именно нещо от екрана и ще питам какви детски им пускат...

Хариела, радвам се, че Софи е изкарала леко шарката. То сега им е периодът на шарките. Анди онзи ден нещо разправяше, че всичко я сърбяло, но като я огледах нямаше нищо. А честно казано и аз като теб се надявам да ги изкара сега и да знам, че е приключило.

Янче премислила съм го 100 пъти-мляко прясно пи доста-с мед,ама той и преди е пил нищо му няма.
Само едно хапче против глисти профилактично,понеже моя мъж попаднал на една страшна статия и след консултация разбрахме,че дори е хубаво профилактично да се приема.
И двамата лекари изразиха съмнение да е от него понеже не дава такива странични ефекти и го дават за деца от 2 години нагоре.
Съветвам ви,между другото да прочете за глистите просто не съм си представяла до какво може да доведе присъствието им.
„
РЕдактирам се,намерих една статия,която разказва всичко...просто не съм си и представяла,че е възможно такова нещо
Прочетете я,заслужава си да сме информирани.
http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_02/2_01.htm

Добро утро момичета!
И аз да се разпиша стига само съм чела.Както не веднъж съм казвала тук в Поморие и по специално в ДГ нещата винаги стават в посладния момент.И така и нас едва вчера ни снимаха за коледен календар.И другата седмица ще са готови.Поръчах,4 листен календар за 6.50.Ние все още не сме говорили за смърта и не мога да изкажа мнение.Но приказките за небето и звездите мисля,че ще му стигнат ако ме попита.Има моменти когато си играе да се простре на земята и да каже"умрял съм" и до там.Незнам.На мен все по трудно ми се вижда това възпитание,особенно ако се комбинира с изнервена майка Винаги се опитвам да го разбирам и все обяснявам и все говоря и когато видя,че нещата не се получават много се разтройвам.Митко е станал много палав и от градината научава доста глупости(защото в групата имат и 6 год и 5 год).В един момент се получава,че ние в нас едно говорим на градината друго и е много весел резултата.Все още имаме моменти на истерия.Когато е уморен или се заинати за нещо,започва да реве да вика и да удря.Е това с удрянето и с викането ''ти си лоша'' НЕМОГА да го отуча.За щастие са редки тези изблици но все още ги има.Дете е разбирам го, играе му се и все мисля,че като му повтарям да е по-спокоен,да не бяга, да не вика и той точно това неправи.Може и вината да е в мен и аз да изисквам много от него незнам.Ох извинявам се ,поста ми стана много объркан и едвали нещо сте разбрали,но и аз се чувтвам така,объркана как да реагирам в определена ситуация
Дани как е Нико,дано е било за пръв и последен път .
Кога ще имате Коледно тържество в градината?нашето ще е на 19 ти и Дядо Коледа ще ни донесе лаптоп.Хубав ден 

Привет!
Ние бяхме в болница. В събота срещу неделя Кати започна да повръща и да е с разстройство. В неделя я закарахме до спешна помощ - и направо в болница. Ротавирусна инфекция.
Та така... Приключи с ходенето н детска градина за тази година. Ще я пусна само за Коледното им тържество, да си получи подаръка от Дядо Коледа и вече след ваканцията. Какво ще им е тържеството, ще ги снимат ли нещо идея си нямам...

Нашето тържество е на 21-ви. Дядо Коледа ще носи влак. Още не съм го купила обаче.

Леле Александра,много неприятно къде го намерихте тоя вирус в това студено време .
Аз пък вчера полудях от притеснение.На обяд една приятелка си взела детето от градината и ми звъни към 12:30 и ми казва"днес от градината ще си вземеш индеанец" ,помислих си веднага,че нещо са ги рисували.Но тя ми обяснява"Митето е издран целия и то жестоко от челото та до под окото".Леле така се притесних,че си викам по добре ли направи ,че ми се обади или не трябваше да ми звъни и да ме притеснява.Изчаках с големи усилия от моя ствана до 15:45 и отидох да го взема.Очаквах да е ужасно издран и незнам още какво.Наистина беше одран,но не както ми казаха.Дълбоки са раничките и сега му ги мажа и дано да не останат белези,че вече имаме от едно дете от градината белег.И все още се чудя аз ако видя някое дете ударено или нещо,трябва ли да се обадя на майка му(ако ми е приятелка)да й кажа или да оставя тя да си го види,защото представите на всеки родител за лошо са различки?Вие как бихте постъпили?
Нашето Коледно тържество е преместено за 18 ,а не на 19 както беше първоначално.Днес платихме и по 5 лв за ДЯдо Коледа.На вас по колко ви събират,а да и занесохме лекомства за Шоколадовата къщичка.Така всяко дете ще си вземе нящо сладичко от нея когато го вземат в понеделник:)

Нашето тържество е предвидено за 21ви. Трябва да звънна дали няма да има някаква промяна. Иначе им събираха по 5 лв - 3 за театър и 2 за снимка с Дядо Коледа. Иначе Дядо Коледа ще донесе кукла. Майка ми я прати от Германия, не е точно такава каквато исках, но за сметка на това е доста голяма, като истинско бебе - 50 см. ПРедполагам, че ще и се зарадва. За под елхата, но за Нова година, съм замислила книжка с пъзели, иска и легло за бебето, но там вече зависи от финансите, че с това и боледуване ми изгоряха събраните заподарък парички. Нищо, здраво да е детето, пък подаръците са бял кахър...
А за това, за което питаш ... Не знам... Може би зависи колко ми е близък родителя, дали знам как ще реагира, колко ще го притесня. Но предполагам, вместо предварително да му докарам инфаркт, бих предпочела родителя сам да види...