Мечтая си за бебе, искам да споделя проблема си.

  • 4 969
  • 47
# 30
Здравей скъпа kori_1 ! Случайно попаднах на темичката ти и като прочетох разказа ти, се почувствах сякаш аз съм го писала - от части де.  Ще ти разкажа и аз нещо, за да видиш, че няма смисъл да се притесняваш толкова и да изпадаш в депресии...
И аз имах трудно детство, имах си и приятел, с когото бях 4 години и ме лъжеше по всякакъв възможен начин, изневеряваше ми постоянно, аз работех, за да помагам на майка си още от 16 годишна и той все ми смучеше парите и даже на бал не можах да отида, тъй като събраните пари пак отидоха при него... Бях малка, а той до такава степен ме разочарова, че вече на никой да нямам доверие. Всеки ден благодаря на господ, че не се омъжих за него и че нямам дете от него, както той искаше- явно господ ме е пазил.. Та да кажа за същественото..
Тогава бях ходила на прегледи при гинеколог и докторката ми каза, че тръбите ми са запушени и ако не се отпушат няма да мога да имам деца.. Две години плаках като видя малко дете и си мислих, че дори да ми ги отпушат няма да имам дете....
През 2010та- септември месец започнах нова връзка - от приятелство прерасна в страст и любов. Два месеца по-късно вече знаехме, че сме родени един за друг и искаме да сме заедно и да създадем семейство. Той ми поиска ръката декември месец 2010та и от тогава започнахме опитите за бебе... Да ама не.. До март месец нямаше никакъв резултат. През март пък цикъла ми не дойде и се чудех какво става - дори си повярвах, че е бебе. Правих си тестове- отрицателни.. Започнах да си мисля да не би да имам киста, ходих на гинеколог, уж нищо ми нямаше. Предизвика ми цикъла с хапчета.. Дойде ми в края на април. До тогава постоянно се притеснявах и си мислих, че няма да стане. Края на април започнахме подготовка за сватбата. Почти целия месец май се занимавахме с това. Май месец отново ми дойде - 12 дни преди сватбата. След това заминах с мъжа ми- той е международен шофьор. В края на първата седмица започнах да ям като ненормална, да пишкам постоянно, да ми се спи, след 20 дни се прибрах, направих си тест и се оказа че съм бременна.  Изкарах много трудна бременност, тъй като липсата на цикъл предния път наистина е бил заради киста, но явно "кадърните докторки" не са били прави нито за кистата нито за тръбите... Обиколих сума ти доктори, тъй като ми казваха, че с тази киста няма да мога да износя детето и че е опасно за живота ми, но аз рискувах. Е, кистата се спука в първите дни на 9ти месец, но ни спасиха и сега си имам бебе и забравих всичко!
Та искам да ти кажа, че при нас е станало точно тогава, когато изобщо не сме мислили за бебе, защото бяхме заети със сватбата, а отделно аз исках да работя, имах хубави предложения за работа и едва ли не се бях примирила за момента, че няма да е..
А сестрата на мъжа ми и нейния мъж се опитваха почти 1 година да правят бебе. На нея и махнаха полип, отделно и претърпя операция на шийката на матката и се беше отчаяла че нищо няма да стане. Но 6 месеца след 2рата операция стана чудото и сега е в 5ти месец.
Всичко е въпрос на време, на уцелване на овулацията и на спокойствие! Ще стане, бъди сигурна и не се депресирай! Искам като се случи да ми пишеш, за да се радвам заедно с теб! Желая ти търпение и много щастие след това!
Виж целия пост
# 31
Прашулино, Господ здраве да ти дава.
Искаш да помогнеш на всички  Hug
Виж целия пост
# 32
Здравей, Кори. Ако трябва да съм честна според мен проблема си е в теб. Не го казвам, за да се заяждам, а напротив правя го с най-добри чувства. Настроена си песимистично, наблягаш на стреса, задълбочаваш се в изречения като "не съм добре психически". За съжаление здравословното ни състояние често не зависи от нас, но за сметка на това психическото е в наши ръце. Може би е трудно след всички перипетии през които си минала да мислиш позитивно. Трудно, но не и невъзможно. Ако бях на твоя място, щях да излекувам първо мислите и душата си, за да мога да се отпусна и да се насладя на любовта със съпруга си с надежда за дете. Желая искрено успех!
Виж целия пост
# 33
Здравейте, всички!
Пиша, за да вдъхна малко кураж и спокойствие на авторката, защото понякога е малко успокояващо, да видиш, че не си "най-зле", и те отпимизират чужди примери... Не знам, дали при теб ще сработи:

С моя любим се каним да бебеправим от доста време... 1 счупих крак - бебето мина на втори план... Тежка операция, бавно възстановяване... Заредихме се с търпение и изчакахме да мине. Мина. След това втори престой в болница - да извадят всичкото желязо, дето ми го бяха натикали по костите. Пак отлагаме, няма как... Предстоят ми още драми със същата тема... А ни се иска вече да си имаме мъничко човеченце...

За нервите: в работата ми е толкова зле положението, и съм подложена на толкова подлост и унижения, че се нервя зверски, уморявам още повече, и малко или много си го изкарвам на любимия. Но една позната преди месец се оказа, че стресът я е докарал до нелечими последствия. И се замислих - струва ли си? Да се гризеш и ядеш отвътре, да се чоплиш в себе си и да търсиш какво не е наред, когато тялото ти е толквоа крехко, че даже не знаеш къде ще избият всичките тези нерви.

Друга близка приятелка - ей-така пак, от "гризане" в себе си, стрес и проблеми се докара на ежемесечни посещения в психиатрията... 4 години. Да, сега е окей, и дори оставя вече финално хапчетата, защото и тя мисли да бебеправят... Но струва ли си този експеримент със себе си? Не, нали?

Бъди спокойна, отиди на планина, някъде, където има тишина, мирис на зелена трева и цъфнали дървета. Запитай се: наистина ли е толкова сложно и нерешимо всичко? Жива ли си - жива си, човекът до теб обича ли те? - Обича те.

Значи всичко, всичко друго ще се нареди. Честна дума  Hug
Виж целия пост
# 34
Здравей скъпа kori_1 ! Случайно попаднах на темичката ти и като прочетох разказа ти, се почувствах сякаш аз съм го писала - от части де.  
....
Всичко е въпрос на време, на уцелване на овулацията и на спокойствие! Ще стане, бъди сигурна и не се депресирай! Искам като се случи да ми пишеш, за да се радвам заедно с теб! Желая ти търпение и много щастие след това!
Благодаря ти от цялото си сърце. Точно това, ще направим със съпруга ми ще направим така че да не живеем в толкова много стрес и дано Бог е с нас и нещата да се наредят по начин добър за нас. Hug

Поли, ако и ти беше на мое място и постоянно имаше болки в тялото си нямашш да говориш така. Но така е който не е минал нещо, може да говори колко е лесно нещо което той не е минал.... Peace Благодаря за съвета въпреки всичко. Аз търся решение на проблемите в душата си и съм сигурна че ще се справя.


Бъди спокойна, отиди на планина, някъде, където има тишина, мирис на зелена трева и цъфнали дървета. Запитай се: наистина ли е толкова сложно и нерешимо всичко? Жива ли си - жива си, човекът до теб обича ли те? - Обича те.

Значи всичко, всичко друго ще се нареди. Честна дума  Hug
Стресът е лош съветник и лош съветник.
Това искам и аз някъде в планината, преди един ден ходихме беше страхотно за жалост родителите на мъжа ми скапаха всичко с техните постоянни викове, те така си говорят просто. Но аз не съм свикнала и си слагам всичко върху си! Всеки е различен и изживява всичко различно.
Благодаря ти  Hug   bouquet
Дано и последните болки в тялото ми да се махнат, за да съм по-спокойна. 11 дни вече ме боли и човек така се изнервя. Но всичко ще се оправи поне винаги съм била с тази мисъл през живота си.
Благодаря Ви момичета, за насърчението и за подкрепата.
Виж целия пост
# 35
Ти търсиш решение, но и в случая продължаваш да се изживяваш като мъченик, а това не е решение. Няма как да знаеш през какво съм минала и какви болки съм изпитала или понесла. Както и никъде не съм употребила думата "лесно", а дори напротив. Пак повтарям не съм тук, за да се заяждам и не го пиша с лоши чувства. Ти се допитваш до мнение, аз ти давам моето. Сигурна съм, че ще се справиш.
Виж целия пост
# 36
Темата вече е изчерпана. Все някой не е разбрал.
За всеки неговата драма си е най-голяма.
И с право.
Виж целия пост
# 37
Ти търсиш решение, но и в случая продължаваш да се изживяваш като мъченик, а това не е решение. Няма как да знаеш през какво съм минала и какви болки съм изпитала или понесла. Както и никъде не съм употребила думата "лесно", а дори напротив. Пак повтарям не съм тук, за да се заяждам и не го пиша с лоши чувства. Ти се допитваш до мнение, аз ти давам моето. Сигурна съм, че ще се справиш.
Ами не търся твоето мнение!!! Peace Без да ме познаваш как си правиш заключения като каква се изживявам, не мога да разбера?! И какво лошо има да искам да напиша тема в която искам да напиша какво ме мъчи! Мое право е а интернет е място в което мога да напиша мислите си. Peace
Айде сега и лоша излязох Wink

Темата вече е изчерпана. Все някой не е разбрал.
За всеки неговата драма си е най-голяма.
И с право.
Това си е ваше мнение, направете си тема и си пишете в нея! Peace  bouquet
Благодаря за момичетата които ме разбраха. Hug
Виж целия пост
# 38
Кори, не се дразни, надали Поли иска да те жегне в раната, просто куция аспекст на онлайн комуникацията е липсата на тон, който да чуеш, и да разбереш как "звучат" думите на събеседника.

Измъкването от дупката (колкото и сектантско да звучи) започва с позитивното мислене  Hug

Действай!

 Heart Eyes
Виж целия пост
# 39
И аз да се цопна тук  Naughty

Първо, ако някой търси помощ, трябва ясно да си дефинира проблема.  Ако сам не може, с помощта на насочващите въпроси, нещата ще се изяснят. Аз подобно нещо не открих тук.

Второ, ако се търси просто споделяне и съчувствие, нещата са съвсем различни. Но дори и за това трябва малко повече конкретика, за да се получава не монолог, а обмяна на мнения.

Мога чисто клиширано да кажа - съжалаявам за случилото ти се /което не е ясно какво точно е в мъглявината, в която описваш нещата/.
Виж целия пост
# 40
Кори, не се дразни, надали Поли иска да те жегне в раната, просто куция аспекст на онлайн комуникацията е липсата на тон, който да чуеш, и да разбереш как "звучат" думите на събеседника.

Измъкването от дупката (колкото и сектантско да звучи) започва с позитивното мислене  Hug

Действай!

 Heart Eyes
Така е, сигурно си права.  Hug
В момента си имам гъбички и пак ще има да се ходи по лекари. Laughing
Започва да ме избива на смях.    Wink

И аз да се цопна тук  Naughty

Първо, ако някой търси помощ, трябва ясно да си дефинира проблема.  Ако сам не може, с помощта на насочващите въпроси, нещата ще се изяснят. Аз подобно нещо не открих тук.

Второ, ако се търси просто споделяне и съчувствие, нещата са съвсем различни. Но дори и за това трябва малко повече конкретика, за да се получава не монолог, а обмяна на мнения.

Мога чисто клиширано да кажа - съжалаявам за случилото ти се /което не е ясно какво точно е в мъглявината, в която описваш нещата/.
Помощта я получих, реално исках да споделя защото ми тежеше. И това е. О, не съчуствие не съм търсила. По-скоро имах нужда от споделяне понякога както си писах и с някой момичета е по-лесно да споделиш с непознат от колкото с познат. Извинвам се, че не можах да напиша всичко в няколко изречения понякога е невъзможно. Peace
Благодаря за цопването Wink
Виж целия пост
# 41

[/quote]
Така е, благодаря ти Hug
Значи мога да ползвам безплатна консултация с психолог? Благодаря  bouquet
А дали не мога и аз да помагам с нещо такова? Как става? Може ли на Лични? Peace
[/quote]

Това много ми хареса! Адмирации! Дано в БГ да има повече хора като теб Кори!
А относно самата тема - изписа се почти всичко, което мисля, но с две думи ....
На мен в трудни моменти винаги ми помага това да насоча мислите си в положителното в живота ми към момента, а дори може и в ситуацията. Винаги в живота ни има и нещо положително за което да се хванем, колкото и трудно да изглежда. Човек не може да си забрани да мисли и да се терзае. Понякога дори и опита да се забавляваш когато ти е трудно не помага. Затова когато човек реши да мисли повече време за положителното в живота си или какво може да научи от трудността, после идва желанието и за развлечение и това да правиш нещо което ти харесва и идва спокойствието. ... Или поне при мен е така.
Не бяха точно две думи  Grinning, но пък дано са ти били полезни.
Виж целия пост
# 42
Не се психясвай. 3 месеца са нищо време. Пожелавам ти да не чакате дълго, но според мен няма да е зле да си намериш някакво хоби, което да те среща с хора със сходни интереси на твоите.
А ти всъщност в момента работиш ли?
Виж целия пост
# 43
Здравейте, искам да дам малко кураж на Кори като й кажа, че от всяка дупка в която сме изпаднали има изход. На 25 години ми откриха рак на кожата. Операцията ми беше 1 месец преди сватбата ми - бях ужасена, но намерих сили и вдигнах глава, продължавам живота си и опитите за така мечтаното бебче, което се бави вече повече от 2 години. В следващите 5 години ще ходя постоянно на изследвания, трябва да се съобразявам какво ям, с какво си мажа кожата.....много неща в живота ми се промениха, но въпреки това вярвам, че всичко ще се нареди и наистина мисля позитивно, защото общо взето друго не ми остава да направя - каквото е драснато това е, но и ние можем да си помогнем като мислим за хубави неща, въпреки болката в нас. Най-лесно е да се предадем и да спрем да се борим, но ако сами не си помогнем няма кой да го направи вместо нас.
Не знам Кори с какво заболяване е и на колко години е, но знам че не трябва да се предава.
Успех
Виж целия пост
# 44
Скъпа Кори, аз прочетох предложенията от дамите преди мен и съм съгласна със всичките. Те бяха точни в предложението си всяка със своето. ...Разбира се,че от всичките, ти трябва да избереш това решение, което ти самата прецениш,че ще ти бъде полезно. Това ти най-добре ще го направиш. Разбира се,че ще трябва да си намериш среда на общуване и занимание, което да ти  носи спокойствие. Аз на свой ред ще ти кажа какво мисля и какво е предложението ми. За всяка жена е важно да стане майка. Днес повече от всякога различни причини влияят на това и то става често трудно и проблемно. Организма е изтощен, клетките са гладни и  от там възникват и различните проблеми. Моя съвет е, започни да пиеш хранителни добавки,  антиоксиданти - чисти, натурални. Добавка от натурални витамини и минерали, ще те успокоят психически, ще изчистят и нахранят клетките, ще ги балансират...това спомага и за идване на бебето. Ако намираш в предложението ми интерес, мога да бъда и по-конкретна. Дъщерята на моя приятелка имаше подобен проблем. Пожелавам ти да намериш това, което искаш и да получиш това, което е най-важно и скъпа за теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия