Ето още нещо интересно! 
Водни дози в хомеопатията и дозировка (колко да се дава)
Въведение в Хомеопатията, Статии и публикацииноември 24th, 2011
Люк де Шепър, САЩ
Какво правят повечето хомеопати в света?
Повечето хомеопати следват указанията на Ханеман, изложени в 4-то издание на „Органон”, който е бил публикуван през 1828г. Те слагат определено количество сухи зърна от избраното вещество на езика, чакат и наблюдават за реакцията. Повечето хомеопати също така са убедени, че няма значение колко зрънца се слагат на езика – 3, 5, 20 …. Няма значение! Това е печално наследство от Кент, след който вървят повечето хомеопати. Дозата (количеството лекарство), а също и повторението на дозата ще се обсъжда в следващите две лекции. Днес обсъждаме сухите и водни дози (разтвори).
ВОДНИ ДОЗИ
До 1828г. Ханеман предписвал 1-2 сухи зрънца с размер на маково зърно и после „чака и наблюдава”. Той обаче не е бил напълно удовлетворен от тази техника за дозиране. Още 1828г. Ханеман споменава за необикновеното използване на водните разтвори, а през 1833г., в 5-тото издание на „Органон”, той прави това правило! Той е обяснил това в §286 в 5-тото издание:”…Действието на хомеопатичния прием се усилва с увеличаване количеството на течността, в която го разтварят (с други думи, има разлика да дадеш 1 чаена лъжичка, 1 супена лъжичка, 1 чашка, 3 капки и т.н. – Л.С.), въпреки че количеството лекарство остава непроменено, защото в този случай лекарството ще действа върху по-обширна нервна повърхност…” (цитат от превода на 5-то издание на „Органон” на В.Сорокин – забел. на превода).
Значи, 1 капка ще стимулира по-малко нервни окончания, отколкото 1 чаена лъжичка; 1 чаена лъжичка – по-малко, отколкото 1 супена лъжица и т.н. Виждаме колко важна е такава дозировка, особено за много чувствителните пациенти. Всеки има своя реактивност на жизнените сили (ци, имунен отговор), и дозата на лекарството трябва да се подбира за всеки пациент поотделно. По-късно ще говорим още за това.
По това време (1833г.) Ханеман добавил още една особеност към дозировката: раздрусването! Това е силен удар на бутилката, в която е разтворено лекарството, върху книга или дланта: Всеки път, когато се раздрусва, потенцията на лекарството се увеличава леко. Броят на ударите установява вашия хомеопат, който знае резултата от приема на първата тестова доза – реакцията спрямо нея определя броя на раздрусванията. Това прилича на управляване на автомобил: когато знаем как се чувства пациента, можем да определим скоростта (броя на раздрусванията), с която той може да управлява колата. Това е много важно за постигане на бърза реакция на лекарството и осигуряване на по-бързо, и по-меко излекуване!
Както може да се види, поради голямата разлика в степента на чувствителност при пациентите, които са се увеличили многократно днес – и разнообразието от болести (някои от тях в течение на дълго време се потискат, което затруднява мекото излекуване), хомеопатът има нужда от повече начини за определяне на дозата. Ханеман е бил убеден, че най-добрия начин да се адаптира дозата към тези разнообразни обстоятелства е да се приготвят лекарства във формата на водни разтвори.
Раздрусванията, които променят всяка доза така, че тя става по-силна – е още една тема, която се игнорира от хомеопатите по света! Те заявяват, че могат безнаказано да дават суха доза с определена и непроменима потенция един път в месеца, в течение на 1 година и, още по-лошо, да повтарят тази доза ежедневно, без промяна! Какъв е резултата? Ханеман ни казва („Хронични болести”), че в такъв случай в пациента ще се добавят симптомите на лекарството, а не картината на неговото заболяване … с други думи, към своето заболяване той ще добави симптоми, които преди не е имал! Опасността е още по-голяма, защото от това механично повторение изходното заболяване ще бъде напълно изместено от ново заболяване, което се състои напълно от симптомите на това лекарство; симптоми, които преди не сте имали! Може да сравните това със страничните ефекти на алопатичното лекарство, които създават, при продължителен прием, други симптоми и нови болести, често по-лоши, от първоначалното заболяване! Затова не си мислете, че хомеопатията не може да навреди: ако вашият хомеопат продължава да дава дози без промяна, вие ще имате всички „странични ефекти” на вашето лекарство (наричаме ги допълнителни симптоми). Още по-лошо, ако получите грешното лекарство, и вашия хомеопат повтаря тези сухи дози, без промяна и прекалено често. Пациенти, страдащи от такива лекарствени заболявания, се лекуват много по-трудно в бъдеще!
ВАЖНОСТ НА ДОЗАТА (колко?)
До ужас ме довежда заявлението на много хомеопати, които казват:”Не е важно колко лекарство (и каква потенция, добавят някои) дава хомеопатът на пациента, ако лекарството е избрано правилно!„ Тези хора трябва да се върнат в училище и внимателно да прочетат в „Органон”, какво правят със своите пациенти. За всеки, който практикува с отворени очи, и всеки, който се грижи за пациентите си, определянето на вярната доза (колко лекарство трябва да дам?) е изключително важно, ако искаме да намалим страданията на своите пациентите! Разбира се, тези хомеопати, които са привърженици на 4-то издание на „Органон”, малко се безпокоят, че техните пациенти минават през подобно влошаване на симптомите (съществуващите симптоми се влошават). В действителност, те се радват на това като признак, че правилно са избрали лекарството. Колко е жестоко да отказваш на пациентите си по-меко лечение, което е възможно при използването на водни дози по 5 и 6-ти „Органон”! Попитайте вашия хомеопат, защо постъпва така; не мисля, че той може да ви даде достоен отговор.
Ето какво казва Ханеман за дозата (§§275 и 276):
„Ползата от лекарството за всеки даден случай на болест зависи не само от точния хомеопатичен избор на лекарството, но също така и от размера, или даже от минималната доза. (С други думи, не е достатъчно да се избере правилното лекарство; ударението тук се поставя и на минималната доза! – Л.С.) Ако дадем прекалено силна доза, даже от напълно съответстващо хомеопатично лекарство, за даденото болестно състояние, то, въпреки присъщите му полезни свойства, може да се окаже вредно, просто поради неговата големина и прекалено силно действие, което благодарение на неговото хомеопатично подобие на действието, то оказва върху атакуваната от него жизнена сила…”
Затова всяка доза от лекарството, даже ако то подхожда хомеопатично на болестта в дадения случай, е вредно, ако е прекалено голяма, и при силни дози то нанасят по-голяма вреда, колкото по-висока е степента на неговата хомеопатичност и потенцираност…(Обърнете внимание, че доза и потенция – са различни неща! Л.С. ). В този случай то причинява много по-голяма вреда, от произволна толкова голяма доза лекарство, което не е хомеопатично…Прекалено големи дози от точно избраното хомеопатично лекарство и особено често повтарящите се, като правило, причиняват много безпокойства. Често те поставят пациента в положение опасно за живота му и правят неговата болест почти нелечима.”(цитат от превода на 6-то изд. на „Органон” на А.Височански – забел. на превод.)
И така, тук Ханеман говори (и това се наблюдава в продължение на повече от двестагодишна практика), че много по-опасно е да се предписват прекалено често прекалено големи дози с правилно избрано хомеопатично лекарство, отколкото да се избере грешно!
Това е осъждане на тези хомеопати, които „не придават значение на дозата”, сякаш тя не може да навреди. Жалко е за тези пациенти, които се обръщат към тях за помощ.
Какви изводи можем да направим от тази лекция?
* ВИНАГИ (както в острите, така и в хроничните заболявания) разтваряйте лекарството във вода!
* Дозировката (колко лекарство трябва да се даде) е също толкова важна част от правилно избраното лекарство, както и неговото название.
* Не се примирявайте с подобните влошавания (влошаване на съществуващите симптоми). Водните разтвори позволяват на хомеопата да минимизира подобно влошаване и даже да го избигне.
* В хомеопатичните среди напълно пренебрегват малките дози. Много влошавания се обясняват по-скоро с прекалено големите дози, отколкото с прекалено високата потенция. Винаги е добре да се започва с предпазливо малка доза!
* Ще обсъдим потенциите в следващата лекция и тогава ще се възползваме от възможността да опишем точно, КАК трябва да се приемат тези водни разтвори при остри и хронични заболявания. Оказва се, че указанията на Ханеман са много точни, а тези, които искат да натрапят своите собствени изобретения на пациента, са длъжни първо да ги проверят върху себе си и своите близки!
Превод от руски: Нели Тотева
Виж целия пост
Водни дози в хомеопатията и дозировка (колко да се дава)
Въведение в Хомеопатията, Статии и публикацииноември 24th, 2011
Люк де Шепър, САЩ
Какво правят повечето хомеопати в света?
Повечето хомеопати следват указанията на Ханеман, изложени в 4-то издание на „Органон”, който е бил публикуван през 1828г. Те слагат определено количество сухи зърна от избраното вещество на езика, чакат и наблюдават за реакцията. Повечето хомеопати също така са убедени, че няма значение колко зрънца се слагат на езика – 3, 5, 20 …. Няма значение! Това е печално наследство от Кент, след който вървят повечето хомеопати. Дозата (количеството лекарство), а също и повторението на дозата ще се обсъжда в следващите две лекции. Днес обсъждаме сухите и водни дози (разтвори).
ВОДНИ ДОЗИ
До 1828г. Ханеман предписвал 1-2 сухи зрънца с размер на маково зърно и после „чака и наблюдава”. Той обаче не е бил напълно удовлетворен от тази техника за дозиране. Още 1828г. Ханеман споменава за необикновеното използване на водните разтвори, а през 1833г., в 5-тото издание на „Органон”, той прави това правило! Той е обяснил това в §286 в 5-тото издание:”…Действието на хомеопатичния прием се усилва с увеличаване количеството на течността, в която го разтварят (с други думи, има разлика да дадеш 1 чаена лъжичка, 1 супена лъжичка, 1 чашка, 3 капки и т.н. – Л.С.), въпреки че количеството лекарство остава непроменено, защото в този случай лекарството ще действа върху по-обширна нервна повърхност…” (цитат от превода на 5-то издание на „Органон” на В.Сорокин – забел. на превода).
Значи, 1 капка ще стимулира по-малко нервни окончания, отколкото 1 чаена лъжичка; 1 чаена лъжичка – по-малко, отколкото 1 супена лъжица и т.н. Виждаме колко важна е такава дозировка, особено за много чувствителните пациенти. Всеки има своя реактивност на жизнените сили (ци, имунен отговор), и дозата на лекарството трябва да се подбира за всеки пациент поотделно. По-късно ще говорим още за това.
По това време (1833г.) Ханеман добавил още една особеност към дозировката: раздрусването! Това е силен удар на бутилката, в която е разтворено лекарството, върху книга или дланта: Всеки път, когато се раздрусва, потенцията на лекарството се увеличава леко. Броят на ударите установява вашия хомеопат, който знае резултата от приема на първата тестова доза – реакцията спрямо нея определя броя на раздрусванията. Това прилича на управляване на автомобил: когато знаем как се чувства пациента, можем да определим скоростта (броя на раздрусванията), с която той може да управлява колата. Това е много важно за постигане на бърза реакция на лекарството и осигуряване на по-бързо, и по-меко излекуване!
Както може да се види, поради голямата разлика в степента на чувствителност при пациентите, които са се увеличили многократно днес – и разнообразието от болести (някои от тях в течение на дълго време се потискат, което затруднява мекото излекуване), хомеопатът има нужда от повече начини за определяне на дозата. Ханеман е бил убеден, че най-добрия начин да се адаптира дозата към тези разнообразни обстоятелства е да се приготвят лекарства във формата на водни разтвори.
Раздрусванията, които променят всяка доза така, че тя става по-силна – е още една тема, която се игнорира от хомеопатите по света! Те заявяват, че могат безнаказано да дават суха доза с определена и непроменима потенция един път в месеца, в течение на 1 година и, още по-лошо, да повтарят тази доза ежедневно, без промяна! Какъв е резултата? Ханеман ни казва („Хронични болести”), че в такъв случай в пациента ще се добавят симптомите на лекарството, а не картината на неговото заболяване … с други думи, към своето заболяване той ще добави симптоми, които преди не е имал! Опасността е още по-голяма, защото от това механично повторение изходното заболяване ще бъде напълно изместено от ново заболяване, което се състои напълно от симптомите на това лекарство; симптоми, които преди не сте имали! Може да сравните това със страничните ефекти на алопатичното лекарство, които създават, при продължителен прием, други симптоми и нови болести, често по-лоши, от първоначалното заболяване! Затова не си мислете, че хомеопатията не може да навреди: ако вашият хомеопат продължава да дава дози без промяна, вие ще имате всички „странични ефекти” на вашето лекарство (наричаме ги допълнителни симптоми). Още по-лошо, ако получите грешното лекарство, и вашия хомеопат повтаря тези сухи дози, без промяна и прекалено често. Пациенти, страдащи от такива лекарствени заболявания, се лекуват много по-трудно в бъдеще!
ВАЖНОСТ НА ДОЗАТА (колко?)
До ужас ме довежда заявлението на много хомеопати, които казват:”Не е важно колко лекарство (и каква потенция, добавят някои) дава хомеопатът на пациента, ако лекарството е избрано правилно!„ Тези хора трябва да се върнат в училище и внимателно да прочетат в „Органон”, какво правят със своите пациенти. За всеки, който практикува с отворени очи, и всеки, който се грижи за пациентите си, определянето на вярната доза (колко лекарство трябва да дам?) е изключително важно, ако искаме да намалим страданията на своите пациентите! Разбира се, тези хомеопати, които са привърженици на 4-то издание на „Органон”, малко се безпокоят, че техните пациенти минават през подобно влошаване на симптомите (съществуващите симптоми се влошават). В действителност, те се радват на това като признак, че правилно са избрали лекарството. Колко е жестоко да отказваш на пациентите си по-меко лечение, което е възможно при използването на водни дози по 5 и 6-ти „Органон”! Попитайте вашия хомеопат, защо постъпва така; не мисля, че той може да ви даде достоен отговор.
Ето какво казва Ханеман за дозата (§§275 и 276):
„Ползата от лекарството за всеки даден случай на болест зависи не само от точния хомеопатичен избор на лекарството, но също така и от размера, или даже от минималната доза. (С други думи, не е достатъчно да се избере правилното лекарство; ударението тук се поставя и на минималната доза! – Л.С.) Ако дадем прекалено силна доза, даже от напълно съответстващо хомеопатично лекарство, за даденото болестно състояние, то, въпреки присъщите му полезни свойства, може да се окаже вредно, просто поради неговата големина и прекалено силно действие, което благодарение на неговото хомеопатично подобие на действието, то оказва върху атакуваната от него жизнена сила…”
Затова всяка доза от лекарството, даже ако то подхожда хомеопатично на болестта в дадения случай, е вредно, ако е прекалено голяма, и при силни дози то нанасят по-голяма вреда, колкото по-висока е степента на неговата хомеопатичност и потенцираност…(Обърнете внимание, че доза и потенция – са различни неща! Л.С. ). В този случай то причинява много по-голяма вреда, от произволна толкова голяма доза лекарство, което не е хомеопатично…Прекалено големи дози от точно избраното хомеопатично лекарство и особено често повтарящите се, като правило, причиняват много безпокойства. Често те поставят пациента в положение опасно за живота му и правят неговата болест почти нелечима.”(цитат от превода на 6-то изд. на „Органон” на А.Височански – забел. на превод.)
И така, тук Ханеман говори (и това се наблюдава в продължение на повече от двестагодишна практика), че много по-опасно е да се предписват прекалено често прекалено големи дози с правилно избрано хомеопатично лекарство, отколкото да се избере грешно!
Това е осъждане на тези хомеопати, които „не придават значение на дозата”, сякаш тя не може да навреди. Жалко е за тези пациенти, които се обръщат към тях за помощ.
Какви изводи можем да направим от тази лекция?
* ВИНАГИ (както в острите, така и в хроничните заболявания) разтваряйте лекарството във вода!
* Дозировката (колко лекарство трябва да се даде) е също толкова важна част от правилно избраното лекарство, както и неговото название.
* Не се примирявайте с подобните влошавания (влошаване на съществуващите симптоми). Водните разтвори позволяват на хомеопата да минимизира подобно влошаване и даже да го избигне.
* В хомеопатичните среди напълно пренебрегват малките дози. Много влошавания се обясняват по-скоро с прекалено големите дози, отколкото с прекалено високата потенция. Винаги е добре да се започва с предпазливо малка доза!
* Ще обсъдим потенциите в следващата лекция и тогава ще се възползваме от възможността да опишем точно, КАК трябва да се приемат тези водни разтвори при остри и хронични заболявания. Оказва се, че указанията на Ханеман са много точни, а тези, които искат да натрапят своите собствени изобретения на пациента, са длъжни първо да ги проверят върху себе си и своите близки!
Превод от руски: Нели Тотева
Всичко друго сме само майки и някой и друг wannabe хомеопат. 
