"Да започнем отначало"

Познавам жени, които го правят без реално желание, но защото така си осигуряват спокойствие в дома. Иначе мъжете стават нервни, дори подмятат - оо, ти друг ли си имаш? В конкретните случки/ семейства, не по принцип. Също така едната не искаше да прави секс с него, защото той доста беше сгафил в сем. отношения, не е изневерявал, друг фал. Това, естествено, беше причина тя да не го желае за момента, но той пък вдигнал жесток скандал - ааа, само чакаше аз да сгафя, за да си намериш любовник, нали 

И в другата тема питах, и тука ще попитам - как се прави секс без да имаш желание? Ама сериозно питам, защото аз съм напълно неспособна на това.
А мъж, който си е 'изпросил' секс със споменатите от Вилико заплахи, просто не намирам думи, за да го обидя.

Не са заплахи, а реалните му помисли.
Това за пореден път доказва, лично за мен, че мъжете слагат секса встрани от другите неща. За тях първичната нужда, чисто задоволяване на сексуалните желание, някак не е аналогично на израз на любов само.
А как се прави без желание - ами просто лягаш предполагам и чакаш да си свърши 

 Кой гаф,Рокси?
 Не съм казала да се прави секс по милост.
 
 Ако мъжът ми ме държи дъъълго на сухо, и ако аз го държа дъъълго на сухо  ( каквато ще да е причината -наказание,обида, умора,безразличие) -смятам за право на двете страни да си търсят другаде.  От там нататък семейството вече се разпада, според моите разбирания за семейство.  Това си е изневяра и ново начало не предвиждам.  Но кой както го разбира.

 Прочетох Вилико-няма начин да живея с такъв мъж.

 



 

 

ООо, сигурно. И моите приятелки така казваха, ама още са омъжени. 

 Сигурно. И аз познавам.  Познавам и жени,които обичат секса-и като физическо усещане (не само емоционално) и разправиите вкъщи не им пречат,нито безпаричието.  Това ,обаче,не попречи да се разведат с дащните мъже , понеже,да,сексът не е всичко.

 Връщам се на темата. Нещо трябва да го разтърси този мъж из основи. Не го знам,колко духовна личност е,склонен ли е да си задава въпроси, или е изцяло материално ориентиран.  Но щом са се влюбили ,значи са споделяли общи емоции и чувства.
 

При положение, че сам си налагаш някакъв стандарт защо трябва да се оплакваш, че е двоен? По отношение на правата всеки сам взема решение за себе си, отстоява си ги и си носи отговорността.Това, че някоя жена смята, че няма някакво право си е лично неин проблем.

Последната причина поради която ще правя секс с някого е страх да не би да го потърси другаде. Всеки е свободен да търси нещо, което смята, че му се полага.

В това отношение съм същия типаж и аз. Разбира се стига да не е премината "онази" граница.
Отношенията ни с мъжа ми са преминали през какво ли не - от пеперудите в диафрагмата и стомаха, до открита агресия и скандали. Обаче го обичам. Някак от тази любов черпя сили и емоции.
Имаше седмици, в които не сме се докосвали дори. Умората, ежедневните слугинажи, липсата на време за една по принцип кокетна жена, каквато съм и аз, са най-ужасните страстоубийци. Децата вземат цялото ми време.
В момента обаче, сме в период на онази любов с пеперудите и неоткъсващият се един от друг поглед...
Мисля, че в двойки където любовта я има, тръпката я има, независимо от скандалните ситуации, огорченията и ужасяващата умора - нещата могат да се рестартират.
Въпросът е, че няма рецепта - трябва катализатор, но за различните двойки катализаторът е различен.
При нас рестартът дойде с идването на пролетта...като при котките

Сексът без особено желание е страхотен страстоубиец. Според мен е нормално след раждането на деца, кърменето и т.н. промени в тялото и хормоналните нива, да има спад и дори отсъствие на сексуално желание. Всяка жена е индивидуална - при някои периодът продължава и две, и три години след раждането. Други са готови за забавления след три седмици...
Но, ако една жена е съзнателно същество по отношение на чувствата и усещанията си и е достатъчно близка с мъжа си, тя трябва да го държи в течение на чувствените си промени. Ако не го прави - мъжът и, който физически не се е променил, няма как да я разбере и вижда само негативната емоционална промяна в жена си и това го отблъсква. И тук вече, ако той я обича истински и осъзнато, той ще се терзае и ще прави грешка след грешка, а жена му ще тълкува това като отчуждение, студенина и безразличие и дори изневяра.

Жената с хормонална криза, според мен, трябва да търси онези вълнуващи неща в ежедневието си, които карат да кръвта и да циркулира по-активно. Смятам, че заниманията в група са такива /спорт, изкуство, групи за срещи, следобедна чашка с приятелки, всяко такова нещо, което предизвиква и активизира тялото и интелекта/.
Мъжете, според мен, пък имат нужда да ловуват - трябва им нещо, което да ги кара вътрешно да се изчервяват, само като си го помислят.../Tell him

 момичета, как се справяте когато времето не стига за нищо друго освен за задължения
То няма време ни човек да остане насаме с другия, ни за нищо
реших да ударя една спирала белким не притичам като мина покрай огледалото, ами то като се върнах в стаята фъстъците и солетите бяха станали като асфалтова настилка в средата на хола
Купила съм едно вино
Ами то ще се вкислочи докато и двамата се засечем будни към 24 когато децата вече спят...всичките

Е в 24, в колко лягат тез деца? Карай голямата да ги приспива от време на време, тъкмо и на нея по рано ще и се доспи като се оправя с бебоци. 

Каси, имай търпение. Тези деца няма вечно да са малки. Въпросът е до към две години да задържите положението. После - лека полека нещата ще си дойдат на място.
Сигурно ще ти звуча налудно, но все пак си осигури поне веднъж месечно отмяна, за да подариш това време на любимия. Другото налудно е да споделяш като с дневник с него. Така той ще е наясно какво става със сърцето и в главата ти. Няма начин да не те отрази. Обичате се все още нали?

мишо, те са на три вече почти
Иначе pasinet  и от 20 да започна с приготовленията до 22 няма мирясване
Той единия да почне да заспива, другия като дивее няма как да стане
А каката просто невъзможно, не съм ли аз в леглото няма заспиване-дори на тмно девойката ме проверява с въпроси дали съм на линия
може и аз да изнемогвам вече, незнам

А как стои въпросът с външната помощ у вас? Можеш ли от време- навреме да разчиташ на някой?
Сега в момента ходят ли на градина или планираш да ги пускаш?
Липсата на време, което да се прекара заедно със съпруга, е минус голям. Така не може да се разговаря и да се решава нищо.

Изгубила си авторитет пред децата заради принадлежността си и отдадеността си към децата. Може би е налудно, дали е възможно постепено да смениш правилата в детската стая. Ако са почти на три, то това е и подходяща възраст. Дано не ти звуча отблъскащо, разбирам те много добре.( Тоъзи периоз е ужасен и за самочувствието и за чувствата...

 Kasidy,спомних си как започнахме едното начало /други две са след мои изнасяния от вкъщи,заедно с децата/.  Мъжът ми започна да спортува. Първо ходеха на един училищен басейн със сина,след това тичаше всяка сутрин.  И си промени и настроението,и стана по-ведър. Някак си погледът му към света се промени.
 Аз съм много НЕспортна натура и не знам,как на мен би се отразило такова усилие,но при него беше вълшебно. 
 Дали при теб не би се отразило добре?  Дори и ти да опиташ. И децата ще видят,че не си им все на разположение.
 Моите са сравнително самостоятелни и да  помагат обичат,но пак не оставаме сами са баща им,все са край нас -ни да си говорим,ни да се караме ...