Много мислих дали да пусна тая тема, но реших да потърся съвет. Аз съм на 43 и досега никой не ми е казвал, че съм осиновена. Винаги съм се съмнявала (родителите ми са доста възрастни), но когато съм ги питала, през всичките тия години, са отричали. И тия дни баща ми го призна в момент на афект (бяхме се поскарали, той е доста възрастен, а аз не винаги търпелива). Е, добре, кому беше нужна тази лъжа през всичките тия години и не намериха ли сили да признаят истината, а трябваше дори, когато ги питам директно, да ми отговарят отрицателно. Какво му е лошото да кажеш на един пълнолетен човек, че е осиновен, още повече, че ако децата му примерно имат някакво заболяване, да е ясно къде да се търси причината. Имам такива приятелки, те са си го знаели дори от непълнолетна възраст, но при мен защо толкова упорита са крили, не знам. И това не ми навява добри мисли. Много съм депресирана, много ми е тежко и ако нещо ме спира да не направя някоя глупост, това са двете ми деца.
Виж целия пост
Чак сега се изпуснаха, че съм осиновена!
- Публикувана: 24 апр. 2012, 22:03 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2012, 22:47 ч.
# 1
24 апр. 2012, 22:12 ч.
Е, не прави глупости, но заради себе си. Направили са поредица от грешки, а тази последната не искам и да я коментирам. Може да е нещо от възрастта. Но е много тъпо, съчувствам ти. 
И все пак, животът и ти и ти каквато си няма да се промени от една такава информация. Трябвало е да ти кажат по- рано, но каквото- такова. За 43 години сигурно си преживяла всякакви гадости ще преживееш и това. Горе главата!
Виж целия пост
И все пак, животът и ти и ти каквато си няма да се промени от една такава информация. Трябвало е да ти кажат по- рано, но каквото- такова. За 43 години сигурно си преживяла всякакви гадости ще преживееш и това. Горе главата!
# 2
24 апр. 2012, 22:23 ч.
Едно време е било едва ли не като стандарт, когато се осинови дете, това да се пази в най-дълбока тайна. Хората са сменяли работа, квартали, градове, за да скрият факта на осиновяването. Не ги вини, те са от старата генерация и през ум не им е идвало, че биха могли да подходят по различен начин.
Както на съвременните родители, които осиновяват дете, не би им минало през ума да го премълчат....
Виж целия пост
Както на съвременните родители, които осиновяват дете, не би им минало през ума да го премълчат....
# 3
24 апр. 2012, 22:23 ч.
Страхували са се точно от това, което вероятно се случва в момента - да ги обвиниш, да се разочароваш, да те загубят.
Аз ги разбирам. Разбирам и теб и затова се надявам след като поотминат силните емоции, да погледнеш разумно на ситуацията и да си спомниш, че те обичат. Отгледали са /видно е/ един изключително стойностен човек.
Какво ти остава - да простиш проявената слабост и да им благодариш за всичко останало.
Виж целия пост
Аз ги разбирам. Разбирам и теб и затова се надявам след като поотминат силните емоции, да погледнеш разумно на ситуацията и да си спомниш, че те обичат. Отгледали са /видно е/ един изключително стойностен човек.
Какво ти остава - да простиш проявената слабост и да им благодариш за всичко останало.
# 4
24 апр. 2012, 22:24 ч.
Онези, които твърдят, че живеят в мир със себе си, знаейки, че са осиновени, независимо кога са го научили, бъди сигурна, в големия си процент лъжат. Тежи. И научаването му във всяка възраст носи различни по специфика проблеми, мисли, чувства, терзания.
Изясни си, кое ти тежи- това че, си осиновена, или това че, крият от теб.
Виж целия пост
Изясни си, кое ти тежи- това че, си осиновена, или това че, крият от теб.
# 5
24 апр. 2012, 22:27 ч.
Редактирам всичките си постове в тази тема, защото явно няма да бъда разбрана и просто няма смисъл, колко пъти си казвам да не пиша в такива теми и винаги го правя! Но, повече не! 
Виж целия пост
# 6
24 апр. 2012, 22:33 ч.
Ммм, благодаря, баш от теб не очаквах, ама на... всъщност не пиша измишльотини, за да заинтригувам форума, а просто споделям проблем. Ако смятате, че си измислям, окей, затворете темата. Аз ще се справя сама... както винаги съм се справяла. Съжалявам, че проявих слабост да потърся съвет, явно за някои тук това е поредният турски сериал! Бъдете щастливи!
Виж целия пост
Oф, почна се! Оная тема се затри, ама ... изплува нова... 
И сега, какво...драма голяма....
ПП Кас, кой лъже, мо...
Айде стига сте се изявявали като жертви, аман...
От какво авторката е обидена, че и депресирана...чудо голямо...я си живей живота...брех...живота е толкова сложен, че за това се хвана, а....
И сега, какво...драма голяма....
ПП Кас, кой лъже, мо...
Айде стига сте се изявявали като жертви, аман...
От какво авторката е обидена, че и депресирана...чудо голямо...я си живей живота...брех...живота е толкова сложен, че за това се хвана, а....
# 11
24 апр. 2012, 22:45 ч.
Някои така изживяват осиновяването си. С пълното отричане, че носи душевни проблеми и терзания.
Виж целия пост
# 13
24 апр. 2012, 22:49 ч.
А с лъжата как да свикна, Тумбе? Лъжата от хора, които ме възпитаваха, че същата е грях? Какво му беше преди двадесетина години плюс минус някоя да ми кажат истината. А не да ме лъжат?
Виж целия пост
Такт е второто ми име...но не и сега...и не питай какво съм пила, може и да ти отговоря, ако платиш следващото... 
Сесили, не мисля, че си измисляш...мисля, че си афектирана...почакай, ще мине, и това ще мине, ще поразсъдиш и ще видиш, че нещата не са толкова лоши, даже хич...Никога няма да преодолееш факта, който си научила, научи се да живееш с него, по добре ще е...
Сесили, не мисля, че си измисляш...мисля, че си афектирана...почакай, ще мине, и това ще мине, ще поразсъдиш и ще видиш, че нещата не са толкова лоши, даже хич...Никога няма да преодолееш факта, който си научила, научи се да живееш с него, по добре ще е...
Препоръчани теми