Бременни майки в чужбина - Тема 43

Здравейте моми4ета ,

Силвия,  нормално е да се притесняваш за беб4о. С предишната си бременност сьм била поне 30 пьти в бьрза помощ, половината от тях бяха с диагноза"паника" .Когато бебето не риташе три-4етири 4аса, изяждах по един(в някои слу4аи два) шоколада, за да се размьрда 4е веднага мислех нещо лошо .
Така 4е не се притеснявай , вси4ки си имаме нашата "лудост" по време на бременност.
Сьгласна сьм с моми4етата за дрешките и покупките за новият 4лен на семейството, много малко неща ще ти трябват в на4алото. Ние имахме дрехи,които дори не успяхме да обле4ем никога.

eva_82, браво за хубавите резултати

Вьв вкьщи нашата малка зоологи4еска градина, леко ме побьрква .Папагала яде завесата , ако го преместя в ляво или дясно яде цветята, сменихме му клетката и сега не иска да слиза да яде долу ами само отгоре стои.Два дни стоя да се инати отгоре и накрая го изльгах с  една бисквита, и слезна да яде.Постоянно вика малкото коте, което пьк се изнервя като вижда, 4е не може да стигне до него и се катери и то по завесата. Ейй няма едно нормално животно в нас.
Голямото  коте след като за4езна преди месец и половина, за втори пьт се е разгонило , по цял ден  и по цяла нощ , вси4ки трябва да сме сьпри4астни с нейната"мька".
Малкото коте , уффф, то при него лудостта си е нормална де, но само вьрви по голямото и ска4а да си играе, пьк голямото вдига опашката .Цялата кьща постоянно е в косми,защото малкото ска4а и хапе голямото, което е много космато и така не мога да задьржа два 4аса пода 4ист.
В4ера тькмо похвалих 7-те(5 и 2) лястови4ки,които си имаме,4е те са единствените които нищо не изискват като грижа, и днес тьй като малките ве4е  вси4ки летят ,забелязах 4е вси4ко е пьлно сьс едни 4ерни куп4инки .
Лудницата е голяма .

И моята половинка преди седмица успя да усети беб4о как се мьрда и рита .Голяма еуфория беше и за двамата.

В4ера полу4их една много приятна изненада и имах още един повод за голямо развьлнуване и после цяла ве4ер ме болеше главата , даже тази сутрин още ме болеше .

MilaB , активно бебе си имаш зна4и , нека сега рита, пьк после като се роди да спинка пове4е .

Аз пък нещо хич не съм в ред  Всяка седмица ме напада някои вирус и дигам температура. Днес за капак се събудих с обрив по краката, ръцете, гърба и корема. Чудя се да звъня ли по доктори или хич да не си губя времето, че като знам тук какви са мудни 

Val, то у вас наистина лудница бе, как се оправяш не знам 

Ето че дойде и моят ред да разкажа за раждането на бебелинка Леа.
В понеделник сутринта (11-ти юни) започна да ми пада тапата и това много ме зарадва, тъй като вече бях подминала термин (06.06). Знаех, че няма да е веднага, но определено нещо се случваше.
Във вторник (12-ти) приятелки дойдоха вкъщи и ми казаха че 100% няма да родя скоро, че коремът ми бил много високо и тн. Целият ден нищо не ми се ядеше и не се и насилвах. В 16ч бях на консултация, оказах се с 3,5см разкритие и никакви контракции.
Лекарката каза, че до 72 часа ще имаме бебе.
Започнах да усещам някакви контракции към 18.30ч, ама леко едно такова като при цикъл, стегне и отпусне - викам си - започва се!
Почти не вечерях, че все така не ми се ядеше. Започна се едно разтройство, аз спокойна, знам че организмът се чисти и подготвя. Свалих си една апликация на телефона и взех да засичам контракциите. А те на 5мин и стават все по-чести!!!
Обадих се в болницата 2 часа по-късно, казаха ми да си взема вана и да видя дали ще спрат, ако продължават да се обадя пак след 2 часа.
Започнах да си оправям багажа за болницата (все съм в последния момент), пея си и танцувам. Взех душ, облякох се, контракциите не спряха, а даже станаха на 2мин, но не много болезнени, абе търпеше се.
Бъдещият татко пита кога ще си лягаме, а аз му отговарям : “Аааа, Шуши, ти не разбра ли че тази вечер няма да се спи, ще ходим в болницата!”
И така, легна си той малко да подремне, а ние с мама си говорим и аз засичам контракции. Към 1 и нещо сутринта се обадих пак в болницата и им казах че тръгваме.
Болките се засилиха, а аз през цялото време се ядосвах, че не ми изтекоха водите и ще ми ги спукат в болницата. Цялата бременност си представях как ли ще се случи, къде и тн. Нали всички разказват после какво шоу било и си остава спомен. Ама тц.
Приеха ни в болницата към 2ч сутринта на 13-ти юни. Настаняват те в една стая и ти връчват нощница, топка да си клечиш на нея и ти обясняват как да си настроиш джакузито. Мама и бъдещият татко плътно с мен. Закачиха ми една хидратираща система, че кръвното ми беше плашещо ниско. Сестрата, която ми слагаше абокат беше на обучение, а аз имам много кофти тънки вени, та стана чак на 3-тия път, тъжна  гледка ми е ръката все още. На всеки час ме връзваха да слушаме тоновете на бебето по 20мин. Ето това беше голяма мъка, стоиш неподвижен и болииии. На 2 часа идваха да проверяват разкритието, напредвах, но бавно. А болките непрекъснато се усилваха и на моменти ставаха доста сериозни. През цялото време ми предлагаха епидурал и се чудеха как така не искам. Притесняваха се от ниското ми кръвно и смятаха, че няма да се справя, а аз се усмихвах между контракциите и ги успокоявах, че нищо ми няма.
Клечането на топката много ми помагаше и като не бях вързана с апаратурата все там си висях. Най-голямата гадост беше тази пуста система дето я влачех със себе си.
Към 7ч сутринта медицинският екип се смени и ми спукаха водите и казаха че контракциите ще бъдат по-болезнени на сухо, но по-ефикасни. Дойде и една по-възрастна акушерка, която много ми помогна до края. Една увереност излъчваше и се виждаше че знае какво прави. Почти насила ме вкара в джакузито. Те и другите цяла вечер ми предлагаха да го напълнят, ама аз си викам : “Да не съм някаква кифла, работа съм дошла да върша, не да си кисна дъ-то”.
Е, казвам ви много ми помогна! Не с разкритието разбира се, но с болката определено!
Последваха 3 часа ужасни болки, последния един час особено беше много труден, а разкритието ми се закотвило на 8см и не мърда. Накрая не се издържаше, повиках акушерката й и казах да ме проверява че не мога повече и ако пак сме на 8см да го води този с упойките. Тя ми каза че се връща след 15мин и решаваме какво да правим.
Е, казвам ви тези 15мин бяха безкрайни, гледах часовника и ронех сълзи.
Направихме проверка и.... 10см!!!
Такова облекчение изпитах, не е истина. Започнаха да събират екип и след няколко минути бяха готови да напъваме. Изгоних таткото и майка ми да чакат отвън, исках да съм сама и да се концентрирам. Отне ми 2 контракции да разбера какво точно и как трябва да правя. Много зор си беше, но пък отне само 15мин.
Дадоха ми Леа веднага, още ми се насълзяват очите като си спомня чувството. Буболечката беше добре, аз с 3 малки вътрешни разкъсвания, боцнаха ме с упойка и започнаха да шият. Всичко се усещаше и си болеше доста, ама нищо не беше в сравнение с болките в последните часове. Помолих ги да почистят възможно най-много, за да може таткото да влезе да ни види.
Оставиха ни сами в стаята да се опознаваме, след 2 часа се върнаха да теглят и мерят бебка - 3805гр, 49.5см. Биха й витамин К в крачето, слагали на всички бебета.
И така, останахме 3 дни в болницата, всички бяха много мили и ми помагаха за всичко. Всеки, който влизаше при нас ме поздравяваше че съм родила без упойка и ми беше много смешно. Имах чувството, че ще името ще ми напишат на вратата на стаята : “Тук, на 13-ти юни 2012, …. роди момиче 3805гр, без упойка и без викове.” хаха
Иначе Леа си беше при мен през цялото време, а когато трябваше да се правят прегледи и тестове, лекарите си носеха нужната апаратура.
Получих много съвети и помощ за кърменето, въпреки че кърмата ми слезе чак когато се прибрахме вкъщи. През цялото време зверчето ревеше от глад и ми беше много жално, да не говорим че така ми разрани зърната, че едната гърда още не може да ми се оправи и слагам силиконово зърно на нея докато заздравее.

Простете ако съм била прекалено подробна и описателна, бая дълго си стана, почти колкото самото раждане!

Пожелавам на всички бременелки моята бременност - прекрасна, слънчева, спокойна. А за раждането, нека е по-бързо и безболезнено. Ще си позволя и един съвет - нагласата е най-важна, усмихвайте се и вярвайте в себе си! Щом чудото да носиш живот се е зародило във вас, значи ще се справите, място за паника няма!

Ех, че хубава новина 
Честита рожба и много радост.
С интерес ти прочетох историята и малко си ме достраша 

Каква вълнуваща история. Много щастие ви пожелавам!  И мен мъничко ме достраша.

Бебелина, каква  вълнуваща история  така се развълнувах, че си поплаках    такава ревливка съм станала 
Момичета аз ще бързам да ставам, че ще излизам, но като се върна ако съм изморена ще почина и после обещавам, че ще пиша 
В фейсбук групата съм по редовна в писане, даже и снимки качих да видите колко съм наедряла 
Ще пиша после, ставам!
Лек ден 

Izvinete za latinicata, precaka mi se kirilicata...

Bebelinka e napisala strahoten razkaz! Bravo, dobre sa se spravili dvete Bebelinki

Men me podkara bezsynieto pak. Zapochna i zapichaneto, koeto ne biah ochakvala. No pyk inache sym po-spokoina sega.

Kora - specialno te gushkam! 

Страхотна история!Не знам кого е дострашало,но на мен ми подейства страшно позитивно да ти е жива и здрава малката кукличка,Бебелина!Офф,аз все повече нямам търпение,а в 7ми месец не съм влязла.Май най-трудни си остават последните 3 месеца..ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

Здравейте сладуранки 
Съжалявам, че съм стресирала някои от вас с разказа си 
изобщо не съм имала такива намерения, не се шашкайте, не беше страшно!
Може би бях прекалено подробна, за което се извинявам

Кора, Сарния, а и другите момичета с проблемни свекървища - съчувствам ви, голям тормоз е това! Иска ми се да ги  , може ли такова отношение???
Аз също не знам как ще се спогаждам с моето свеки, което се кани да ни идва на гости за 2-3 месеца на есен. От сега трябва да се оглеждам за успокоителни съвместими с кърменето или просто да си намеря голеееми розови очила 

Спокойна вечер на всички ви, гушки на тумбачетата, а на мен май ми е време да намеря темата "Родени в чужбина", но няма да ви забравям 

Обещах да пиша и ето ме 
Тези дни ми е много напрегнато, изнервено, изморено....за това ви четях само.....
Все се каних да ви питам някой неща 
На каква козметика сте се спряли за бебето?
Днес взех на бебка  душ-гел и шампоан с невен  на Веледа,много се колебаех и накрая се спрях на тях  Вие ако сте ги ползвали продуктите на веледа за бебе, доволни ли сте? Чудя се за мазане дали да взема и олиото на Веледа или да е с друго. Дайте идей и съвети 
Исках да ви питам англиийските мами а и всички който знаете, какво представлява този birth plan? Аз ли трябва да го пиша или се тегли от някаде или  трябва да го искам от акушерката да ми го даде   
Пак пиша много хаотично, но ми дават зор да гледаме филм и нямам сили да си напрягам мозъка който в последно време май никакъв го няма 
Иначе бебка си расте, ритка вече по силно, но като цяло е кротичка 
Корема бая ми е порастнал и ме питат минувачи дали няма скоро да раждам 
Спането и при мен е вече все по трудно....
Извинете за разбъркания пост 
Лека вечер  и сладки сънища 

Здравейте,


Val, много ти се радвам на домашната зоологическа градина, а на търпението ти се възхищавам

Бебелина, благодаря за разказа, на мен ми харесва да е по-подробно, та да се ориентирам по-добре какво да очаквам

eva_82, английските мами ще ти обяснят повече, но на първо време виж това:
http://www.babycentre.co.uk/pregnancy/labourandbirth/planningyourbabysbirth/
В общи линии идеята е, ако имаш каквито и да е предпочитания, да ги опишеш. Ако всичко е наред, ще ти обърнат внимание на желанията, ако се наложи нещо не по план ще те попитат и обяснят какво се случва, но при спешност, никой няма да губи време с плана. Плана се пише след курсовете и може да бъде във всякаква форма.

Аз да се похваля, подариха ми огромно количество многократни пелени и малко играчки и книжки /от http://www.freecycle.org/, обаче времето се развали и от снощи си е студ, та не мога да пера /аз съм със силни предпочитания към съхненето на слънце/.

Иначе всичко си е нормално

Бебелина, затрогващ разказ!
За успокоение на моми4етата тук, обикновено след като мине раждането са даваш сметка, 4е не било толкова страшно. Аз бях фит след раждането на Бибит4е 1(нормално раждане), без упойка, с няколко шева- рекох си , 4е сьм в състояние ей сега още едно да родя.

Ева_82, козметиката на Веледа е много добьр избор- моето пьрво дете е с 4увствителна кожа( и алергия-АБКМ), ползвали сме няколко крема за дупе и кьм вси4ки правеше реакция- кьде по-силна, кьде по-слаба, но кьм Веледата - не! Отделно, когато беше новородено, акушерката ни препорь4а именно тази козметика.

Аз настрани не мога да спя, хем слагам кьрма4еска вьзглавница под корема и м/у краката. Може би, защото коремьт расте право напред, без страни4ни отлагания и тежи много настрани. Така 4е спа по грьб- питах гиньото дали не е проблем, той ре4е, 4е щом се 4увствам добре така защо не.

Порь4ах си еласти4ния слинг Moby Wrap, след голямо мислене и обмисляне ми се стори най-уда4ния вариант за малко бебе, отделно според клип4етата в Ютуб ползването му не е голяма хамалогия. Да видим как бебо ще го приеме, когато му дойде времето.

А за свекьрвищата- 4удовища, нямам думи , дано аз не се превьрна някой ден в такова 4удо на природата.

Бебелина,  написах, че малко ме е дострашало, не заради разказа ти, ами щото по принцип вече ме хваща шубето на моменти. Щото скоро и мен това ме чака. Иначе специално мен не си ме стресирала. Напротив- разказът ти е много позитивен, и аз бих искала(ако издържа) да родя без упойка, но ако мноого ме заболи, не зная дали ще имам твоята смелост. 
nJlaMuTo, не съм имала трудни/дълги месеци. Вообще не разбрах как влязох в 38ма. Времето мина много бързо. Дори и сега дните ми минават бързо.
За козметиката се колебая още между либеро и себамед.

Мили момичета ето как се развива моята история със с векърва ми.Искрено ви пожелавам никога да не се сблъскате с такава гадост и мъка.

При нас нещата не вървят никак добре.Вчера беше най-кошмарния ден от живота ми,който никога няма да забравя.Сляд като разбрахме ,че свекърва ми разправя на хората невярни неща и се опитва да ги манипулира,Джоуи им даде да разберат,че сме наясно със всичко.След което се заформи небиал скандал на предната градина и понеже ме хвана яд на тях,защото наговориха много грозни неща,излязох да им кажа ,че знам за писмата и за сестрата на Джоуи.Че знам цялата истина и долните им номерца и игрички няма да сработят с нас,Както бях с детето на ръця,тя ме нападна с такава ярост...В живота си не съм видяла толкова омраза и ярост в очите на човек!!!Изблъскаме толкова силно ,за малко да падна.Джоуи скочи да ме предпази ,аз им казах само ,че са луди и си влязох навътре.Обявихме къщатата за продан .Днес в 2 чакаме агенцията да оцени къщата.
Толкова бяхме сасипани,.че цяла нощ не сме спали.Сърцето ми още прескача и не мога да си поемам дъх...Чудовищата обаче си правиха купон на двора до среднощ и бяха пияни като свине.То беще викане и псуване...Отвратително.Хора без самоуважение и съвест!!!Хора???Не са и животни,че не искам да обиждам природата. Крещи ми се от болка и обида.Никога не съм си представяла ,че такова нещо може да ми се случи...
Търсим варианти сега.Дали на квартира или при сестра ми.Ако излезем на квартира е много скъпо,защото така или иначе трябва да се плаща ипотеката за къщата + квартирата...ОоБоже...много пари,много ,много....Идва ми да се застрелям вече.Мисля да се обърна и към полицията,защото се чувствам заплашена от физическа саморазправа.В писмата ясно е написала,че ще ме убие и тя се опита да ме нападне докато съм със нейния внук на ръце!!!Какво остава ако това се повтори и той не е смен или Джоуи не е наблио?Но ми казаха ,че тук полицията няма да вземе кой знае какви мерки.Трябвало да се случи нещо наистина страшно ,като да ме нарани или да счупят прозорец,за да ги закопчеят...Все пак ще ги уведомя.
Отново ви моля за извинение,че ви товаря.Вие сте единствените ,на които мога да излея болката си без да ме е срам.

Кора, толкова много ти съчувствам. Това е меко казано ужасно. Все пак има и нещо позитивно, а именно че твоя мъж те подкрепя напълно и е готов даже да продаде къщата. Не искам и да си помислям, ако той подкрепя майка си. Предствям си колко му е трудно обаче. Според мен има само едно решение - далеч от тази жена. Пожелавам ти много сила и кураж. Не се предавай и най-вече не се поддавай на нейните провокации. Стой на страни и не и давай никакви поводи, нека се изяде от яд, че ти си по-големият човек.