

От друга страна много мъже не искат да си развалят взаимоотношенията с маминка, защото друго си е да отскочат мама да ги нахрани, да ги напои, да ги ожали... 
От всичкото преживяно до сега с нея и всичките нерви, които съм изразходила някак си не ме трогва това, че е болна и ще се оперира и не се чувствам виновна.Мъча се и си мисля, ако майка ми не дай си Боже е на нейното място ще умра и както си го мислех се разревах.Моя мъж ми казва кога ще е операцията, кога ще ходи свекърва ми в София всичко, но на мен все едно ми приказва за някой си от улицата, изобщо грам не ми трепва, за пръв път се чувствам така, аз съм помагала на случайни хора, които не познавам, чувствителна съм по принцип за всичко и много лесно се разтройвам, но към нея съм с каменно сърце, не го искам, просто така го чувствам, с никой не съм споделила само с майка ми за тези неща.Кажете ми това моето нормално ли е. А в никакъв случай не й мисля най-лошото, това е грях, а и да стане нали 3-ма мъже и моето семейство остават на ръцете ми.Тя е серт за всичко, много е властна и се кара и вика с повод и без повод на всички(не че някой й обръща внимание)Е как да обясниш на такъв опък човек, че всичките й болести(не са малко) идват от нерви и безпредметни ядове и че тя ако не си помогне сама и не се владее никой няма да й помогне.


Откъде накъде ще се грижиш за още една къща ,не разбирам
Свекърът ти нали е здрав ,прав мъж ,девер ти също.....те какво ,не готвят ли ,не могат ли да се грижат за себе си 


Въпреки че все ми се натяква явно и неявно от различни хора от рода на мъжа ми едно време как е било, как жената всичко самичка е вършила вкъщи и деца е гледала а аз карам мъжо да ми помага и с домакинството и с близначките, колко съм лоша само
И вместо да свикна с нейните коментари все по-зле става, защото като и го кажа в прав текст тя или не ме отразява или се фръцва и зарязва децата плачещи за нея
Препоръчани теми