С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

да, като отиват у тях слагам няколко тертипа - в сегашното време - къси и дълги панталони, да си избират. Щото детето избира късите, аз разрешавам, но бабата е с друго мнение и винаги ще го претрупа с дрехи. И нагоре - няколко ката, да могат да се събличат - примерно потник, блуза с къс, блуза с дълъг ръкав и яке - кой каквото му кефне на душата. Е, от роклички не разбирам де... /за мен пола и рокля са по-официално облекло, да не говорим, че в момента с тия клинове и туники нещата доста се разчупиха/...
Но да, аз подхождам като Андриел - докато го гледат, да си го обличат както искат/и моята майка и другата баба/. Абе каквото искат да правят, то и без това се случва рядко...

Това е истината - да го хранят,обличат и занимават както знаят -
защото се случва инцидентно.
И аз искам така ! Но, няма ........ Родителите ни са в по-хубавия свят.

хихихи, от най-яките неща, които съм чувала
У-ни-кално. Просто уникално.....
Ако пушиш - бях на балкона и пуших.... Ако не пушиш, винаги можеш да миеш балкона или да простираш, а вратата притворена/затворена/заради децата/.....
Ооох, и аз ще почна да ги прилагам вече, не към свеки де, а защо не всъщност  ... имам си други по-належащи 'отровни хора' ...

Не винаги става.Мъжа ми принудително се беше върнал от работа след подобна случка.Аз действително се къпех и не съм чула, когато тя е звъняла на вратата.Илизам от банята, има няма 5 минути и той цъфна на вратата.Били притеснени да не ми е станало нещо/бях бременна тогава/.
Звъняла жената, звъняла на вратата, па се прибрала, та му звъннала и  на него.Какво му е наговорила не знам, ама той дотърчал веднага.
Относно следенето.Май съм го писала и друг път.Проверките по телефона, не ги броя.Тогава бяхме на квартира, звъни телефона, вдигам и ми затварят.Домашния телефон не използвахме и нямаше кой да звъни от познатите ни, търсиха ни само по мобилните.Това винаги става по време, когато съм сама в къщи.Накрая ми писна и помолих хазяйката, която работеше в тогавашното БТК, да види от къде ми звънят и ми затварят .Каква беше изненадата ми-служебния телефон на свеки...Нямаше да си помисля, че ме следи, но тя си беше признала, че така е следила и дъщеря си.
Друг случай, вече бях родила.Мъжа ми  и майка му ще ходят някъде с приспиване.Аз оставам с малкото в къщи.Вярвайте ми, нямаше и час след тръгването им, когато на вратата позвъня съседка -на свеки приятелка и вярно нейно куче.Дойде, огледа във всички стаи, уж търсила нея, да ходили не знам къде си.Като видя  хаоса в къщи/точно започвах да чистя и всичко беше качено по маси, дивани/и си тръгна...Пошегувах се с мъжа ми, че нещо си нямаме доверие...та се проверяваме...Той не можа да повярва...

Ох, това със следенето и внезапните проверки, както и идването в нас, когато ни няма, ми беше направо ужасяващо. Не можех да повярвам, че има такива хора.
И да това с ключа е вариант, но ако е на вратата на апартамента. Ние като сложихме метална на старото жилище, казахме, че има само три ключа за отвън. Но тя пак си изпроси, ей тъй, за резерва да сме оставяли, всичко се случвало. Най-честото случващо се беше посещението на леля й от долния етаж, обикновено когато ни няма. Имахме кученце по едно време, но то беше мъничко и един ден лелята разправяла как ми събирала гащите от коридора, защото кучето ги било разнесло от коша за пране  Абе даже и в мръсното бельо ми се ровеха гадините. ама какво да се прави. После като си взехме наше жилище, ясно на висок глас, да няма не разбрали обявих, че има само един чифт резервни ключове, които ще стоят в папката с документите. Това жилище е мое и не желая роднини да имат ключове от него.Но вече се познавахме много добре и бях виждала какво ли не от маминка, та се разбрахме бързо.
Относно това, че пред снахата се говори едно, пред ссинчето друго - най-лесно е да се запише. Аз бях казала на бившия, че като не ми вярва ще я запиша, та да се убеди, но скоро след това тя сама се прецака и не се наложи 
Ох, колко неща съм забравила и се радвам, че се оттървах от тая сган алчна, проста и комплексирана. От друга страна, обаче съм благодарна че я срещнах, защото ако не бях, може би сега нямаше да оценя това, което имам - едно прекрасно семейство, с едни прекрасни хора - свекър, свекърва и ззълва, както и зет и племеница, и не на последно място мъж.вероятно щях да се дразня на някакви глупости и да си набивам някакви филми, напълно неотговарящи на реалността, което щеше да доведе до срив в отношенията с мъжа ми със сигурност. Нямаше и да се познавам с мъжа ми, защото покрай бившия се познавам и с него.

П.П. Слушам свекърите си, както не съм слушала и майка си и баща си. Хубаво ми е да пийвам винце със свекърчето ми. Много ми е сладък той. Както ми е хубаво да си говоря със свекървичката ми и да се шегуваме. А със зълва ми ми е хубаво да си правим разни момичешки неща, които никога не съм правила. Просто ми е хубаво да имам родители. Пожелавам го на всички. 

Черноглав Врабчов кОмар   

Ключ от апартамента си не бих дала на свекърва си никога, ако ще живота ми да зависи от това. И тя не би ми поискала, не знам какво може да се случи, че им давате ключове? 

Моята свекърва пък все ми буташе ключовете от дома им, ей така - да си имам, понеже техният дом бил и мой.   : Аз обаче твърдо отказвах да ги взема, тъй като предпочитах да съм със статут на гостенка. (Най-много да съм пребивавала в онзи апартамент за общо седмица в годината.)

Мъжът ми винаги си е имал и има ключ от дома на майка ми. Използва си го редовно човекът, защото винаги, когато си ходим във Видин, се настаняваме вкъщи, т.е. при мама, а не при неговите родители.

Ключове от нашия апартамент няма никой външен човек.

Когато се чудех къде съм набутала дадена вещ, винаги питах свекърва ми /бог да я прости/, жената знаеше всичко къде се намира. За справка - живеехме в различни къщи.

Аз лично не намирам лощо да има свекървата или майката ключ от апартамента н, но в случай,ч е не се злоупотрябява с него.Нашата има , но никога не си е позволила да влезне в апартамента , без да ни няма, камо ли да ми прави някакви проверки.

Точно 
Ключ има, защото когато ни гледа детето ходят по разходки, може да се наложи нещо, когато сме на почивка, не е такава драма, ама и свеки не е като вашите, признавам 

Ами примерно гледа ми детето Полива цветята и наглежда като ни няма. Чака отчитането на топломерите. Веднъж като се върнахме от почивка намерихме избърсан праха и измит пода...
 

не съм чела цялата тема, извинявам се, но си мисля, че колкото и да се обичаме/мразим със свекървите - по-далеч да са, добре да сме на гости, ако искат да помогнат нещо, но всеки да си има къща най-добре.

мен може да ме подразни с някоя реплика - за кърменето - айде време е да отбиваш вече, с някоя друга недомислица изказана, но ние така сме сложили отношенията си, че всеки е отделна единица и не досажда на другия, освен, ако не се обадим, че имаме нужда от нещо или за гости, или пък те да звъннат, въпреки че живеем в един и същи град
изяснили сме се отдавна и сега се уважаваме.
резервен ключ не бих дала на свекърва ми, а и тя не би ми поискала, че е малко отвейка. гледала е малката за няколко дни преди да тръгне на ясла като ни е идвала на гости вкъщи и тогава ключове са били на вратата. но иначе - не мисля.

Е, ще търчи, ще търчи, пък ще са научи и той...

А за ключовете, хм, аз имам ключ от 'свеки', макар че не ми е официално свеки, нали... влизам си и си излизам когато си поискам /образно казано, но и защо не, ако се наложи/, що тя да няма от нас... странно...
Т.е. когато отношенията са разбити, ясно, но наистина са малко такива случаи дори и в тази тема, съгласете се...
*да, видях, писали сте - свеки и майка ми са главните действащи лица по отчитането на топломерите, прекарване на кабел за кабелната до детската и т.н.
*ами като доведат детето и аз закъснявам с ... 10 минути, пред вратата ли ще ме чакат... брррр...

Не съм зависима нито финансово, нито по някакъв друг начин. Разбира се, понякога се налага да я помолим да постои при някое от децата за известно време, но никога не й оставяме двете наведнъж - казва, че не може да се оправя и се изморява, та се съобразяваме.
Като се замисля, може би така съм възпитана, незнам. Майка ми винаги ми е повтаряла, че трябва да такава - тиха, уважителна и пр. Аз от уважение към мъжа ми си мълча и не реагирам, но осъзнах, че това страшно ме натоварва. Тя не разбира докъде е стигнала, решава че поведението й е съвсем нормално, като не реагирам пред нея, а аз полагам все повече усилия да я изтърпя. Като омагьосан кръг е.