С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

У, една умна приказка.

Анди, сервитьорството е временна работа, баш за едно лято. Ама те учи....за цял живот. Когато намериш нещо подходящо /а то винаги става с търсене/ зарязваш временните неща. И да, работата по специалността бе със смешна заплата, но бе сред правилните хора - т.е. среда.
Излизайки от университета само с едната гола диплома при тази безработица - си една кръгла 0.
Дори в САЩ има яка младежка безработица, нищо че си търкал банката в Харвард.

За хубавата работа конкуренцията е с от магистър нагоре. В САЩ се състезава целият свят и PcD за нищо го нямат.

Всичко това , какво общо има със свекървите ?

Общото е, че много често става въпрос за осигуряване на жилище от настоящи, бъдещи свекърви, тъщи и винаги започва едно: това не е правилно, по-добре на наследника да се даде добро образование, жилището е излишно в днешния глобален свят. Та да уточним какво е добро образование и оправдано ли е да се разсъждава по този начин, ако няма пари и за двете екстри.
Темата обаче се отклонява и в друга посока, както често става.

като гледам, животът си го показва кое е по-важно - когато дойде време младият човек да завършва училище, при равни други условия, доста родители го поощряват да продължи да учи в университет, като са наясно за всички разходи по това начинание за години напред, а не му подаряват ключ от собственото му жилище за бала.

Красива белла, бъдещи свекърви не могат ли да пишат?
unadaptable повдигна въпроса. За нея добро образование е едно, за мен друго.
Моето мнение е, че средата и работните навици се сформират точно по време на обучението в университет. Тогава освен да учиш, търсиш и къде да се закотвиш /образно/ в подходящата среда. При този ръст на безработицата днес много трудно се преборва конкуренцията. Работа може да е за 2 часа дневно /мен университета ми ги плащаше/, но да имаш трудова книжка и пр. И освен с диплома излизаш и с опит 3 г. И хоп - изпреварваш конкуренцията от раз.
В БГ не може да говорим за ниво на заплащане. Зависи си от работодателя.
Но вчера попаднах на Morgan McKinley 2012 Salary Survey и табличката е баш  (1-2yrs - 1-2yrs - 3-5yrs - 3-5yrs - 5+yrs). Нивото на заплащане се различава с десетици.

А, Анди, аз останах с впечатление, че се купува и жилище след като се разбере в кой университет ще учи.

Подари розови чорапки с маргаритки и сърничка на синът ми - подарък за Великден... Направо ме втрещи. Иначе мъжът ми като и каза, че са за момиче се обиди... и настояваше, че са мъжки! В крайна сметка ще ги подаря на момиченцето на една приятелка!

~MoDe~, аз само скришно си чета тук, но тази твоя свекърва ми бръкна в здравето, без да я познавам, за теб- не ми се мисли...
Все едно идва циганка във вас, която не иска да си тръгне, че и скандали вдига.
Честно, не мога да си го представя, но ти вярвам.
ТАка както разказваш, дори да я игнорирате, тя ще виси пред вас.
Не знам какъв съвет да ти дам, освен да се криеш, че не сте си вкъщи, но вечер ще види. че свети..
То с такъв чакал ни да излезеш, ни да се скриеш.
Скарай се с нея, ако поне това ще разбере, да се усети малко.
Но май плаче за хоспитализация в съответно заведение.
Успех ви желая, на теб и на мъжа ти и цунки на малкото!

Съгласна съм, но работата, която можеш да си намериш във втори курс ще бъде като работата, която си намерих аз. През първата година не ми плащаха нищо, абсолютно нищо. През следващата ми плащаха 180 лв без осигуровки, а през следващите три по 210 лв. И работата си беше тежка, защото по принцип е тежка, а и когато се учиш е още по- тежка. Ставаше в 4- 5 сутрин, често давах нощни дежурства и тн. Ако трябваше да работя, за да се издържам докато следващ щях да работя като сервитьорка или продавачка и по отношение на кариерата ми тази работя щеше да е само минус. И все пак, да се работи, дори за стаж толкова много е излишно. На изпит имах по 7- 8 000 страници само за четене, извън частта за учене. Ако и работиш е тежичко.

В много страни е задължително да караш всяка година стажове по изучаваната специалност, за да запишеш и следващия курс. Някои, като адвокатите и лекарите и у нас имат дълга специализация, докато започнат да практикуват. Както казах в миналата тема това са едно 10 гиди, в които определено не изкарваш кой знае колко пари.

Добро образование е ясно какво е, но често то е безплатно. Пари са нужни за издръжка, квартира, храна и тн. Иначе, да те приемат в СУ, например, спокойно можеш да по някоя програма да заминеш безплатно и в друга страна, в престижен чужд университет. Та дилемата с образованието не я разбирам, освен ако не се плаща средното образование, което с цената на лишения въобще не виждам какъв смисъл има.

А свекървите нямат нищо общо, белла е права. Който има възможност, осигурява, който няма не осигурява. Никой не е длъжен да гладува, за може отрочето да има всичко и след пълнолетие.

Ами поредната оспамена до безхаберие тема!

Предлагам някой мод да мине с метлата. Прекалихте просто.

MoDe, свекърва ти, че е откачена - откачена, но като гледам и вие не падате по-долу. 
Ма как ще влачите жената по пода, ще си крещите, ще правите сеири. Като я знаето колко е шантава, не я допускайте в дома си.

Има си закономерност в тази работа. Доказана е от живота на много поколения. 
Обикновено (не че няма и изключения, разбира се), както при повечето наследствени неща, се предава през поколение.
Имаме семейство, което решава да я кара по лекото и мекото. Натиска се да живее при някои от родителите и го удря на живот. Между другото, създава и 2-3 деца, които изненадващо порастват и също се заженват. Но няма къде да живеят. При мама и тати не става, събират се по 4 поколения под един покрив, особено ако родителите имат други братя и сестри със съответните претенции към жилището, проблемът може да се изроди в селска крамола. Та по тази причина внуците биват наритани да се оправят както могат. Те, от своя страна, огорчени и с чувството, че са прекараното поколение, стискат зъби, задник и каквото там още имат за стискане и успяват по някакъв начин да осигурят собствен дом. И не само. Знаейки през какви мъки и лишения са минали, решават да предпазят максимално децата си от такава участ и затова дават мило и драго да им помогнат поне по жилищния въпрос. Който има - купува, който не - помага, с каквото може. В един етап от житейския път старите започват да измират и бившите бездомници се оказват наследници на техните жилища. И какво да направят в този момент, според вас? Да продадат наследството и да изпукат парите, да пуснат наематели и да пълнят банковите си сметки или да ги подарят на децата си?  В много случаи това правят самите баби и дядовци - даряват директно на внуците.
Аз не съм чула досега някоя майка да се фръцне: "Ние едно време като се оженихме, живяхме в едно мазенце без баня и с тоалетна на двора. Оправяйте се и вие, както искате и не ме занимавайте с глупости!" Напротив, такова фръцкане правят обикновено родителите, на които винаги всичко им е давано наготово.
Тук вече идва тънкият момент дали многострадалните, които искат да спестят част от трудностите на децата си, ще успеят да не възпитат копия на собствените си безотговорни родители. Защото опасността моделът да се повтори, потрети и подесети е особено голям. Едното поколение гради, другото кара наготово или пропилява, третото пак гради, понякога започвайки от нулата и т. н.
Много зависи кой от кои е в тази схема. 

Сийке, много е вярно за много хора това, което казваш. Хората много често се стремят чрез децата си да разрешат своите проблеми от своето детство и младост. И ако се върнем все пак на темата за свекървите ми е интересно дали и там има такава закономерност. Жертвите на проблеми със свекървата дали стават по- толерантни свекърви или напротив, намират начин да получат реванш от съдбата като си отмъстят на някоя снаха?

А, въпросите за взаимоотношенията са много по-сложни и комплексни от материалните.
Много зависи от манталитета на конкретния индивид, от личностните качества, от много неща.
Но и там често се забелязва повторение на модела. Както всеки новоизлюпен родител се кълне, че никога, ама никога няма да постъпва с децата си така, както неговите родители навремето, а след години сам се усеща, че ги копира 1:1, така и при свекървите май... Заричаш се, заричаш се, пък накрая - два ката отгоре.  

За мен идеалният вариант е всяка жена - в собствен дом и кухня, на гости само с покана и да се поддържат любезни, дипломатични отношения, ама и това не е гаранция, че пак няма да има издразнени, та чак бесни. Човек реши ли да си троши нервите, все ще намери на какво да се ядоса, ако ще и на коя страна си е вързала свекървата/снахата опашката. И хилядите километри не са препятствие.
Аз що все повтарям, че всичко е до манталитет...  

ПП А, забравих. Друго, което ми е направило впечатление е, че ако майката е имала проблеми със свекърва си, дъщеря ѝ задължително също не се разбира със своята. Закърмено ли е, внушено ли е, примерът на мама ли е усвоен, не знам, но е факт. Ако една жена мрази свекърва си, със сигурност дъщеря ѝ ще мрази своята, пък ако ще и светица да ѝ се падне от тотото.
Затова съветът ми към бъдещите свекърви е да гледат сватята. Ако е възпитана жена, която няма проблеми с родителите на мъжа си - да знаят, че ще случат на снаха.