С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

Щом сте толкова далеч нямаш повод за притеснение. Нито имаш как да поемаш прекомерни ангажименти, нито някой ще те кара. Имаш си бебе и го гледаш. Можеш да предложиш да сготвиш нещо и за нея, ще си подкрепяш мъжа и така. каквато и да е свекърва ти за съпругът ти това е труден момент, не се карайте, остави го той да решава, да седи при нея колкото иска и го подкрепяй морално. Обичате се все пак, хората, които се обичат са заедно в трудни моменти. Дано всичко се развие по някакъв по- положителен начин.

дано
благодаря за подкрепата
и се извинявам, че пиша тук не по темата
олекна ми като споделих, макар и с хора, които не познавам 

Това добре си го решила. И аз така бих направила. За повече от това има болногледачки.

Не знам колко ти е олекнало, но се постарай да не си го слагаш на сърцето- всичко това тежи неимоверно много. Искам да ти разкажа една история за последните две години...двама болни...
Свекър ми почина преди около 2 години- ходех всеки ден с бебето да го развеселяваме, да му говорим, да не е самотен, при все че жана му и дъщеря му живееха та, а мъжът ми също често ходеше. Не сме се карали кардинално, не сме се обиждали, обясняваше ми как ни обича и ни възприема като негови деца и месец-два преди да почине преписа имотите си, като изрично ми каза да не съм вземала имотите от сина му- ако тръгнем да се развеждаме и баща ми да нямал мераци към имотите му! Причерня ми тогава, защото никога не съм предявявала най-малка претенция към тяхна собственост, не съм спирала да му съчувствам, но осъзнах, че аз за тях съм чужда до край и винаги ще остана "снахата"! Никога не съм имала желание за неговите имоти...аз съм от много по-богат семейство и никога не съм била материалист. Но това ме отрезви на 100% и спаси от бъдещи терзания...и мъки

Другата ми история е точно за майката на моя свекър...е изгледахме я, като бях поела отговорност да  и готвя...пак трагедията беше пълна...много са подробностите- но не съм сменяла памерси и прочие...един единствен път ми се случи- но осъзнах приказката за мъжете и майките... почина, защото и тя се мъчеше вече много...но пак нямаше болка...много бях зле от смърта около нас...но се измъкнах.

Цялата тирада беборана я написах да ти кажа- да гледаш отгоре отгоре, защото и ти си "снахата"  и да не се вживяваш, защото трудностите предстоят, примири се просто, проявявай все така човещина...но не се впрягай! Детето има нужда от спокойна майка- защото явно бащата не може да остане съвсем спокоен!  Не поемай големи отговорности, мрънкай ако трябва...но не отстъпвай от позицията си...толкова мъже- да се впрегнат и да изкарат малко пари за гледачка...

 Беборана,ти имаш дълг и то сериозен ,но към бебето си.Ти си неговия цвят и всичките ти бъдещи действия би било редно да са продиктувани от собственият му интерес.То си има теб и съпруга ти,докато свекърва ти здрави и прави деца.Не позволявай да ти вменят чувство за вина по никакъв начин.Пази си нервите,пази си силите за бебето.Дори и малък контакт с болен човек ще ти се отрази и от  там и на детето.От личен съвсем пресен опит ти го споделям.Ако по някаква причина майката рухне,какво правим?!Кой ще се ангажира с бебето и?Нима родата благотворително ще се организира да го гледа?Детето ти е най-важно,мисли първо за него!А свекър ти болен ли е?Няма ли да се справи оне частично с грижите за жена си?Аз съм много против това прехвърляне на цялата отговорност,към децата и семействата им.Редно е и съпруга(съпругата) да даде своя дан в грижата.Понеже скоро ми се наложи да се грижа за баща си и лично усетих целия негатив върху детето си,а майка ми(неговата законна съпруга)даже не си направи труда веднъж да го посети в болницата за месец,сви платна,покри се и остави абсолютно всичко на нас с брат ми.Свкърва ти си има роднини,за теб детето е приоритет-ти си неговият свят!Успех ти пожелавам!

А според мен, Беборана трябва да говори със съпруга си за това какво смята той да предприеме занапред... Няма да бъде лесно - той сега вероятно също не знае, но е добре да му се подхвърли идеята, че трябва да помисли...

А къде е майката на 10 годишното дете? Доколкото разбирам сега свекървата го гледа. След операцията за него кой ще се грижи. Едва ли болногледачката ще се нагърби и с това?

Темата пое по много тежък път.
Грижата за възрасните ни родители е тежка и не е нужно да е от първа ръка. семейството трябва да прецени възможността си да наеме хора, а ако не може да си го позволи, всеки би трябвало да участва.
Двете ми баби починаха отдавна, когато нямаше избор за платена помощ и майка ми и баща ми се грижиха за тях без да се замислят снахи ли са зетьове ли.
Аз не успях да се погрижа за никой - баща ми почина изненадващо, а за майка ми се наложи да има платена грижа.
за мен по-добрия вариянт е да се осигури платена помощ, но ако няма възможност не бих правила разлика между мои и негови роднини.

другата снаха е наркоманка и алкохоличка и съда и й го отне детето, девер ми се грижи изцяло за него, той е самостоятелен, изобщо не се притеснявам за него, през деня когато баща му е на работа сам си слага да яде, сам си разтребва, сам учи, вечер баща му само го провери и изпита

Имам предвид психологичния аспект - да реве и нарежда пред детето. Иначе за физическа помощ изобщо не отричам, винаги може да се намери начин и беборана няма да откаже. Но ще бъде друго, ако свекървата благодари и им се порадва.

Хората не винаги са или могат да са каквито трябва да бъдат. Всеки сам избира на какво да се подлага. Просто  не мисля, че хората в беда трябва да заслужат добрината ни. Нито, че ние заслужаваме да се гневим на човек в беда, болен, умиращ, пък какъвто ще да е като личност. 

Нормално е всеки родител да се опитва да предпази детето си, но и то неизбежно ще се сбльска с нея. Децата не са обременени като нас и по-нормално приемат "нещата от живота"

Абе то свекървата едва ли го прави за да я тормози ,веднъж е преживяла подобно нещо явно психиката и съвсем е  разклатена.А и като гледам другата снаха какво им е довлякла на главите ...
Не и е било лесно на жената.
Да ограничи срещите ,ама да не казва причината ,че сигурно ще стане по-зле.
Рано е сега да говориш с мъжа си за професионална помощ след операцията ,предполагам в този момент избягват да мислят за подобен изход т.е. стараят се да са оптимисти.
Виждала съм хора с торбички ,които са си добре обслужват се излизат си ,може и при свекърва ти да стане така.
Напълно съм съгласна поста на Бoяна

Е, дай като не е болногледачката, беборана да гледа и него. Има си баща това дете, слава богу, той да му мисли!

Точно това е проблемът. Повечето хора в края на живота си, дори без да искат, могат да се превърнат в нещо ужасно: хленчещо, всяващо страх и парализа, нещо, което сякаш иска и теб да завлече в преизподнята. Вместо да се постараят да преминат през неизбежното с някакво достойнство, те показват най-лошите си страни.

Разбира се, не зависи изцяло от тях и заради ужаса не може да им откажем добрина, но може да направим всичко по силите си, за да се защитим от емоционалната и физическа умора. Виждала съм как обичан човек се превръща в демон. Възможно е. Трябва човек да е готов и да е наредил приоритетите си и да познава силите си.

Понякога помага и да се ядосаш, както казах- ситуацията е хаотична и непредсказуема. Имаш право и да се ядосаш, и да мразиш.