

. Свекърва и изобщо не я харесваше, направо я мразеше (много беше лоша и властна жената, дори собствените и внуци го казваха). Цял живот я тормози яко и то дори пред чужди хора я излагаше с ужасни приказки. Само че живота така се разви, че единственият и скъпоценен син, женен за недостойната снаха се пропи и почина сравнително млад. Въпреки че отдавна се бяха разделили със сина й накрая от човещина снахата остана да се грижи за злобната свекърва на легло (просто нямаше друг жив роднина вече). След като и тя почина познатата ми от време на време ходи да чисти гроба и да го поддържа, но и тя е със сериозни здравословни проблеми (също онкологични) и рядко успява. На една задушница се засекли със съседите по парцел и те и били вдигнали страхотен сандал как може да остави гроба непочитен и буренясал и че бурените вървели и по техния гроб. Жената се беше много разстроила и точните и думи като разказваше историята бяха 'Не стига че щял живот ме тормози, ами сега и от гроба ми стъжнява живота.'
Все си мисля, че добрината и проклетията вървят след човека, дори когато вече не е на този свят. Не може да се отнасяш към близките си с проклетия и с лошо, и да очакваш от тях добро, колкото и добри и благородни хора да са те. В един момент дори у най-благородния и добър човек, се пробужда инстинктът за самосъхранение и обръща гръб на проклет роднина. Препоръчани теми