С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

Момичета, аз влизам да споделя нещо, не съм проследила дискусията от днес, но ще наваксам.
Преди малко ми се обади детето по телефона да ми каже, че баба му, т.е. свекърва ми е казала на детето за нас тримата - детето, мъжа ми и мен: "Как може да сте такива?! Суртуци мръсни!" Това му го е казала, защото бил седнал на дивана в кухнята и като станал, одеалото, което постила за покривка, се свлякло леко надолу. Тя побесняла и казала това. Аз се треса от нерви. Не знам какво да правя. Не знам дали да кажа на мъжа ми. не знам и дали детето няма да му каже, въпреки че е предупредено да не го прави. Ако му споделя, той ще побеснее и ще стане страшно. Ще вдигне страшен скандал. Ако пък отида и кажа директно на свекърва ми, че знам и да искам обяснение от нея, тя после ще нападне детето, че е "клюкар", "доносник" и "мивка". Моля, дайте ми съвет или поне някаква насока. Обидно ми е. С абсолютно чиста съвест мога да кажа, че не заслужавам такива обидни думи по мой адрес. Дори с нищо не съм я провокирала, нито пък нещо сме се карали или каквото и да било друго.

Тегли й една наум и не се занимавай с глупости. И майка ми ме дъвчеше всеки път, когато покривката на дивана се смъкваше под мен...на някой хора наистина им бърка в мозъка това нещо. Кажи и на детето да не й се впряга и си живейте всички по-спокойно.

  Първо - какво е това суртуци? Второ - хич да не ти дреме. Кажи на детето да не се впечатлява от баба си, издрънкала е нещо, защото се е ядосала. Щом го е казала, нещо я е яд на вас, едва риле е само заради покривката. Свиркай си и не се занимавай с нея има хора дето много лесно им излизат обидните думи от устата.
 И на мъжа си не казвай за какво са ти разследваници и разправии, просто си имай едно наум, че явно може да ви направи някой скандал. 

Не и обръщай внимание.   С времето изкукват в буквалния смисъл. Нервите ги тресат за най малкото нещо. Намаляваш контактите до минимум.
В момента в който види ,че на теб не ти  пука от нейните действия и думи се осъзнават.  
Почват да те гледат в очите.

Благодаря ви, момичета!  И аз така мисля, да премълча, въпреки че, както споделих, много съм напрегната, защото това не е инцидентен случай, а детето всеки път запаметява обидите на баба си.
Syn, точно това си помислих, когато се чудех какво да направя и как де съхраня. Веднага се сетих за въпросния договор.

zuki Аз помислих, че си писала в др. тема. Редактирах се. Дано да ти е било от помощ. При мене подейства.   

Я и тегли една дълга и благозвучна нашенска с вк'лючване до девето коляно пък дано ти олекне.Ми като се се развалило да си го оправи.Чудо голямо.Моето шалте в кухнята нон-стоп се свлича от моите домашни.Голяма драма , голямо чудо.Не занимавай мъжа си с глупости , а и самата себе си.

Зуки, а ти защо пускаш детето при свекърва си? При такова отношение няма да го види повече, ако бях аз.

бонита, как мина тържественото връчване на книжката за оцветяване пред детската градина?  

Зуки,ако бях аз,щях директно да кажа на мъжа ми!Още при първия такъв случай
И както Тонка каза,не бих не пуснала детето при свеки!

zuki , ти си живяла години със свекървата. Не си ли е била такава? Има хора, които дрънкат така, без да мислят. Детето впечатлено ли е? Пишеш, че запаметява обидите. Не бих го подложила на това, ако се впечатлява. Свекървата няма да промениш.

Аз директно бих попитала трещерика какво има предвид. Не мога да пропусна хънкането и мънкането, ако евентуално и стане неудобно. И след това ще и кажа, че не ми е приятно да говори така на детето и ако продължава ще ограничим вижданията.

Понякога бабите не се усещаме. Като я хвана малката, не искам да я пусна.

Трещи, да, ти знаеш, дълги години живяхме у тях, познавам я много добре, но детето вече порастна достатъчно, за да разбира обидите й. Като беше малък, не разбираше.
В момента се местим, още пренасяме багажи и се налага детето да го оставяме при свекърите. Каквито и да са нашите отношения с възрастните, не мога да си кривя душата, че детето е расло тук и се чувства почти като у дома си. Освен това разликата между свекър ми и свекърва ми е от земята до небето. Свекър ми е много добър човек и много обича детето. Когато имаме нужда, го оставяме на него да го гледа, не на свекърва ми. Но когато тя се върне от работа, все пак и тя се върти около него.
Говорила съм с нея, но тя не е човек, който си признава грешките и ако я помоля да се въздържа от груби изрази - поне пред детето - тя го приема като лична обида, започва да ме напада и става много неприятно /меко казано/. Не искам да я променям изобщо. Както вече съм споделяла - свикнах да не я отразявам, що се касае до отношението й към мен. Но нещата започнаха да рефлектират в детето. Ние разчитаме на свекър ми, но последната дума е нейната и той се съобразява с нея.
Обаче... аз наистина премълчах. Но снощи мъжът ми и детето отидоха да оставят колата на паркинга и детето му казало. Мъжът ми съответно направи няколко сцени, а тя буквално искаше да потъне в дън земя заради думите си. Личеше й.
Днес заминаха на село, а ние ще използаме отсъствието им да пренесем повече багаж и да се преместим окончателно. Когато спра да я виждам или я виждам по-рядко, сигурно ще е по-добре.

Браво на детето и на мъж ти!

unadaptable, исках още вчера да ти кажа, ама бях много напрегната...та, според мен е по-добре не ти да повдигаш въпроса за дома. В смисъл - да не си ти инициаторът, защото в един момент нещата добиват невероятен обрат и ти ще излезеш виновната. Друг е въпросът, ако си способна да го понесеш.

Креми Анев, ако знаеш как ми се иска да си кажа какво ми е на душицата, ама, пусто му възпитание, ей, не мога. Все се въздържам. Опитвам поне деликатно, но така ми извърта думите, че излизам аз виновната.

Момичета, най-благородно ви завиждам, че можете да бъдете твърди и да не водите децата си в такива случаи. Може би това ми е проблемът, че не мога твърдо да отстоявам позициите си и да бъда крайна. Знам, че ми е проблем, но засега не успявам да го променя. А и дори да се реша да го направя, защото ако аз не мога, мъжът ми пък е другата крайност - изобщо не цепи басма на никого, дори той да реши, че повече няма да го води у тях, на мен ми е жал за свекър ми. Той неведнъж е казвал, че ако не вижда детето, ще умре. Освен това, когато синът ми беше бебе и имах нужда поне за малко някой да ме отмени, когато мъжът ми го нямаше, свекър ми беше този, който, като се върне от работа, макар и уморен, го взимаше, за да се нахраня. За свекърва ми - не искам да се сещам за този период от живота си за нейното отношение. Чак като поотрасна детето и понеже съседите и познатите й започнаха да говорят, че имала само един внук - племенника ми - започна да изкара пред блока, за да замаже очите.