Не съжалявайте, че не сте приети в държавната ясла. Бе то като в казармата. Не че са се държали зле с детето ми, всеки път заварвам някоя леличка или сестра да му говори и храни, но... храната последния път беше половин филия сух хляб с два резана шпек. При нас яслата представлява една неголяма стая, покрита с балатум; в средата, неголям и недебел килим; от единия край - масички с пластмасови столчета. Привикват децата по пет наведнъж да пишкат на гърне. Като някое си разлее гърнето, се поскарват. Играчките не се изваждат постоянно, стоят събрани при сестрата. Повечето дечица са със сополи, които няма кой да бърше. Кой омазан, кой поразгащен, кой сополив. Имаше две бойки момичета и едно момченце, което също се бие. Няма-няма, някое ревне. Лелката отива при "побойника" - и казва "сега се извини". Сдобряват се, целуват се и след пет минути изревава друго дете Таничка, в такъв период сме и ние. И преди понякога е замахвал, отшумявало е, даже имаше период на хапане и драскане, кото също отшумя. Определено е по-непослушен, но все пак си личи, че е по-голям и често реагира, когато му говоря. Не е като зимата - аз да говоря, той да търчи по стаите с бесна скорост. Съвсем бях пощуряла край него

Надявам се скоро да се нагодят двамата и тя да престане, че е някаква лудница с двамата...




! Аз имах притеснения, че Пламен може да му с тане скучно и да се разплаче или да прави сцени, а то Себастиан ни разказа играта. На Пламен му беше интересно и се държа много добре, като се разплака само когато го събличаха и му топнаха крачетата във водата. Себастиан обаче, като му удари един рев малко след началото на церемонията, та до края. Препотихме се всички, да не говорим за кръсницата му която съвсем умря от притеснение. Казваха ми ако искам да му дам водичка или биба да се успокои, ама как да им обясня на тези хора, че това диваче не признава нищо друго освен гърда, а няма как да му дам да цока в храма насред церемонията! 
А директорката е за 
