Истанбул 10

Заповядайте моят разказ за пътуването ми до Истанбул.
Започвам с коментар относно организацията и повече няма да споменавам туристическата агенция- преди да стигнем в Истанбул трябваше да спрем някъде за да се освежим и пием кафе. Това не се случи, тъй като шофьора подмина комплекса за почивка /съдейки по поведението му по време на придвижването ни в Истанбул, приех за себе си, че за него това е първо пътуване из този град или най-много второ, добре че имаше добри истанбулчани, които ни показваха от къде да минем с рейса, а също така и една от местните екскурзоводки, която беше и навигатор през втория ден/. Ето защо, ние се озовахме на Орду джадеси в седем сутринта, сънени, схванати и подрусващи се нервно в резултат на нуждата ни от WC. Една от екскурзоводките ни /няма да назовавам имена/ ни обясни, че поради ранния час, в който пристигнахме, в хотела няма да има свободни стаи за настаняване, /което си го знаехме/, ето защо ще си оставим багажа в три на брой стаи, ще се поосвежим и тръгваме на пешеходната обиколка до Султанахмед. В този момент почуствах леко притеснение от нещо неприятно, което предстои. След около 15 мин., докато се паркира автобуса пред Университета на Лалели, и се стоварят багажите, стигнахме до хотела и ШОК! Хотела се оказа сменен, според нашите екскурзоводки- от турския туроператор в последния момент, но това на нас никой не ни го беше казал, разбира се! По оферта хотела трябваше да е Сурейя /в който беше отседнала Джулс преди месец/, а този в който ни настаниха е Метро отел, на 5 метра по диагонал от Сурейа. Хотела е пълна скръб, развалина, в ремонт, мръсни тоалетни, смърди, пълен ужас!!!  Не съм очаквала лукс, ама и тази гадост не съм я предполагала  . Наблъскахме се 15 човека с багажите в отпусната ни стаичка за отмора, метър на метър и петдесет, струпахме куфарите и чантите, търпеливо се изредихме всички до WC, нямаше време да си измием и очите дори! Така беше и в другите 2 стаи. Много се разочаровах. Стига толкова за това.
Започва веселата част  .
Тръгнахме на пешеходната обиколка. Имахме си местна екскурзоводка, не си направих труда да й запомня името, около 60 годишна. Разказваше подробно жената, ама аз не я слушах много много, нали все пак си бях прочела всичко в нета    , подмятах се наляво надясно из джадесито и Хиподрума, снимах безразборно /както и вие ще се уверите по-късно  /, общо взето бях супер щастлива и ентусиазирана. До 13:30ч. със спътничката ми успяхме да посетим Синята джамия / където миришеше много лошо  /и Св. София. Бях купила е-билети за Св. София и Топ Капъ. Така че в тези обекти влезнахме безпроблемно. Имах нещастието по време на обиколката из Св. София да ми свърши батерията на апарата и за това нямам снимки от вътрешността й /ще се сдобия с такива на по-късен етап/. Към 13:30ч. се върнахме в хотела за да се настаним в стаята ни.  След приблизително два часа, през които си заредих фотото и други разни неща, тръгнахме към Капаль чарши, където не се мотахме, минахме през една улица само. След това посетихме Йерeбатан. Оттам по трамвайната линия, та на моста Галата /кеф  / пътьом видяхме гара Сиркеджи. Реших, че ще ходим да се мятам най-после на кула Галата, но след като минахме под някакъв подлез излязохме на Тюнела и реших, че трябва да се повозим на фуникулера. Истината е, че не бях особено сигурна накъде да хвана за Галата. От фуникулера веднага попаднахме на носталгичното трамвайче  .  Тръгнахме по Истиклял, Таксим. По пътя наобратно се помотахме по успоредни на Истиклял улички, уж за по-лесно и да не се лутаме в тълпата, та се и позагубихме малко  , ма това си знаех, че ще ми се случи, и ориентирайки се по една висока не особено хубава сграда излязохме пак на Истиклял, от Каракьой хванахме трамвая и се прибрахме в хотела, беше към 21:00ч. Общо взето и трите вечери се прибирахме рано, та не съм попадала на нощния живот в Лалели, но другия път ще наваксам пропуснатото в този смисъл  . Относно Истанбулкарт-купих я от един павилион до университета, след като бях минала през целия Орду и никъде другаде не видях да се продава, за сметка на това имаше много машини за жетони и на едно място и апарат за зареждане. Павилион за Акбил всъщност, истински, видях на Кадъкьой. Зареждах три пъти, като първия път заредих 30 лири, втория 5 и третия 10, общо 45 лири, къде отидоха тези пари така и не разбрах. Останаха ми около 5 лири всъщност, но не обърнах внимание при последното таксуване. Депозита и на мен ми е 7 лири, щото си имам много хубава синя пластмасова дрешка  .
Вторият ден започнахме с обиколка на Долмабахче. Много е красив. След него, от пристанището на Кабаташ се качихме на кораб до Буюкада. Качихме се на горната открита палуба, но духаше вятър и след като се наснимахме и намръзнахме, слязохме на първия етаж. Не знам коя беше фирмата превозвач на отиване, билета струва 5 лири. Голямо желание имах да посетя този остров, голямо нетърпение в кораба. Е, бях там. Не съм особено впечатлена обаче. Очаквах да има много цветя, нямаше. Иначе беше зелено. За сметка на това миришеше страшно много на конски изпражнения, много неприятна миризма. Не разбирам какво толкова намират хората в разходката с файтон. Конете-много мръсни, неподдържани. Там бяхме два часа. В 15:00ч. си хванахме корабче на Шехир, то е 3 лири и се плаща с истанбулкартата. Слязохме на Кадъкьой, видяхме отдалеч гара Хайдарпаша. От там намерихме втората спирка за автобуси /по безценното упътване на pina/ и след 20 минутно въртене по таз спирка, вече бях доста отчаяна, видях автобус 14F, метнахме се на него и поехме към ... познайте къде... любимия Чамлъджа, разбира се! Като се качихме в рейса, вече, до нас мина и автобус № 13B, но както се казва след дъжд-качулка. Возихме се до спирка Чамлъджа туристик /но в рейса не я съобщиха туристик, ама аз си знам втората Чамлъджа/. Слязохме на спирката и вече по описанието на Шебек, по стръмната уличка нагоре и т.н., общо взето аз уж ходя много пеша, всеки ден, ама по едно време ми писна да изкачвам тоз баир! И тъкмо стигнах мечтаната цел, застанах на тераската снимки, т’ва онова, и като заваля един дъжд! Ужас! То цял ден над парка имаше огромно количество черни облаци, ама решиха да се изсипят точно над мен! Добре че, в деня преди да тръгна, след като установих, че по Графа не продават вече гумени ботуши, успях да си взема от магазинче за „лев” 2 дъждобрана. Е вярно, не бях много фешън, ама бях суха почти, имах и чадър. Краката ми станаха вир вода.
Третият ден, вече беше по-спокоен. Започнахме с Топ Капъ. Беше претъпкано с туристи от цял свят. Той е и в ремонт в момента. По едно време доста се изнервих, за щастие вече бяхме на края на обиколката. А се изнервих защото бързах. Бързах за така копняната, желана и сънувана кула Галата! Но преди да тръгнем към нея се отбихме по Соук чешме сокак, наистина много симпатична уличка  .
След катерене по нелеките стръмнини стамбулски в посока нагоре, без точна представа къде точно се намирам, изведнъж се появи пред мен от дясно! Полетях като я видях! Такова щастие. Ще си призная, че най-нагло, без изобщо да се замислям, задминах цялата дълга около 50 м. опашка и се наредих току пред стълбите на кулата, измествайки три девойки мили. Най-голямата изненада беше, че никой не ми каза абсолютно нищо! Изобщо не реагираха на поведението ни! Трябва да ме е срам, ама не ме е, е не се и гордея  .  А като се качихме горе, леле, кеф, кеф, кеф, усмивка от едното ухо до другото, треперех от щастие, честно! Снимки, снимки, снимки! Изведнъж, от всички страни, започна езан! Отвсякъде в кръг екна! Получи се доста нестроен вой! След като слязох, поседях доста пред самата кула, порадвах й се от всички страни и пак тръгнахме.  Отново по Истиклял /четири пъти за три дни!!!/, на метрото- наляво, наляво, надолу, още по-надолу ....   след 10мин. Слязохме на 4 Левент. И там гледки, от всякъде навсякъде, снимки, турско кафе като на Джулс. Около час и половина изкарахме и там, позволих си да се попеча дори, тоест навих си ръкавите на тишърта и се поопънах на стола. Няколко младежи ме поогледаха доста старателно, аз се направих на разсеяна  . Не гледах 4D-то, реших да не си експериментирам с очите. 

За финал: изкарах си супер, изпълних си на 99 % програмата, оставих си и неща за повторно пътешествие. Много съм доволна и щастлива. И времето беше много хубаво, въпреки едночасовия дъжд, който ме валя на Чамлъджа. Хареса ми абсолютно всичко.
Не успях да изям нещата от списъка, който имах. Ядох само су бюрек /хубава е, заприлича ми на макарони със сирене  /, кумпир ядох, това е страшно вкусно /давайте рецепта, как се прави тоз картоф!!!/, ядох, по заръка на Анджи, локум от морков от едно магазинче на Истиклял, също видях по-различен локум в Koska, но там продавача беше нещо изнервен и се отказах да си взимам от него. Ядох и ананас на клечка, много сочен и вкусен беше  . Ядох профитероли в сладкарница Инджи, нарочно я търсих, страшно много ми хареса, то шоколад, то сладост. Пих и лимонада там /почувствах се като Фатмагюл, само Керим ми липсваше, хахахаха/.

Това май е всичко. Ще допълвам със сигурност. По-късно през нощта ще дам и линк със снимки в този пост.
Дано сте имали търпение да ме изчетете!

П.П. Благодаря на всички вас, за съветите, напътствията, пътеписите, снимките и всичко, което правите за тази тема! Ръководила съм се изцяло от вашите писания! Целувам ви всички!