За песимизма
- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
# 150
11 май 2012, 19:37 ч.
благородно и честно - блазе ти, че така бързо си се справила.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
защо?
Естел, някъде нагоре спомена, че не си харесваш професията, не си сръчна и т.н.
Най-късно като се появи детенце ще станеш по-сръчна, а и ще си припомниш сладкарството: покрай рожденни дни, събирания с приятелчета и т.н.
Таке че не го отписвай съвсем
Виж целия пост
... и като опря ножа до кокала и се наложи да карам, имах книжка, а и достатъчно познания. За няколко месеца влязох във форма.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
Но всеки трябва да може да е полезен, като отмени някого зад волана.
И аз хич не исках да шофирам, с мъка ме накараха, ама сега бръмча из града.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
Но всеки трябва да може да е полезен, като отмени някого зад волана.
И аз хич не исках да шофирам, с мъка ме накараха, ама сега бръмча из града.
благородно и честно - блазе ти, че така бързо си се справила.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
защо?
Естел, някъде нагоре спомена, че не си харесваш професията, не си сръчна и т.н.
Най-късно като се появи детенце ще станеш по-сръчна, а и ще си припомниш сладкарството: покрай рожденни дни, събирания с приятелчета и т.н.
Таке че не го отписвай съвсем
# 151
11 май 2012, 19:55 ч.
Аз няма да повтарям другите, много съвети бяха казани. Само единствено да не съжаляваш един ден за пропиляното време и възможности. 
Дано да намериш приятна и хубава професия, аз също не бих отписала сладкарството,хлебарството с лека ръка.
Другото което си мисля е счетоводство, макар че е скучно, винаги има работа за такава професия.
Виж целия пост
Дано да намериш приятна и хубава професия, аз също не бих отписала сладкарството,хлебарството с лека ръка.
Другото което си мисля е счетоводство, макар че е скучно, винаги има работа за такава професия.
# 152
12 май 2012, 01:17 ч.
Според мен - да. То не е точно лекуване, по-скоро като си помагаш малко сам и съдбата ти даде шанса който даже не си очаквал примерно - това ми се е случвало на мен де - така излизаш от състоянието.
Виж целия пост
# 153
12 май 2012, 13:24 ч.
Въпреки всичко, аз смятам, че Естел въобще няма проблем с песимизма. Това, че не си харесва специалността, която е учила не е песимизъм. Много хора учат на принципа " да имам професия там". Това, че не знае какво и се учи и дали й се учи за в бъдеще-ами нормално е. И мен сега да ме попитате не ми ли се учи нещо-ще се зачудя много и няма да знам какво искам. Минало е много време от предишното ми учене, не знам дали ще мога да се настроя на студентска вълна, не знам коя специалност хем ще ми е полезна, хем ще ми е интересна...Има много фактори, за да се колебаеш и да не можеш да решиш какво искаш. Най-важното-безработна. Аз също съм безработна и знам, че всеки в подобна ситуация е объркан, претеснен, уплашен, задава си хиляди въпроси, лута се...Нищо от това не е песимизъм. Предполагам, че отскоро е безработна и може би й трябва време да реши какво иска и какво би я накарало да се чувства добре.
Виж целия пост
# 154
13 май 2012, 00:14 ч.
Не се лекува, защото истинският песимист не вярва, че може да бъде излекуван.
Виж целия пост
# 155
13 май 2012, 14:35 ч.
Под икономика се има предвид икономически анализ, не счетоводство или одит, нали?
По принцип повечко учене трябва за икономист от един курс. С един курс да се надяваш, че ще знаеш нещо повече от хората и ще ръсиш това познание и ще ти плащат- много ме съмнява. Да не говорим, че има повече икономисти, отколото трябва, а съм много скептична, че имат какъвто и да е валиден и умен начин на мислене. Това са хора, които знаят теории. Всеки може да ги научи за 2 седмици и ако е хитряга, да говори с известна доза убедителност.
Учила съм икономически теории. Да бях учила сладкарство...щях да разбирам света по-мъдро.
Виж целия пост
По принцип повечко учене трябва за икономист от един курс. С един курс да се надяваш, че ще знаеш нещо повече от хората и ще ръсиш това познание и ще ти плащат- много ме съмнява. Да не говорим, че има повече икономисти, отколото трябва, а съм много скептична, че имат какъвто и да е валиден и умен начин на мислене. Това са хора, които знаят теории. Всеки може да ги научи за 2 седмици и ако е хитряга, да говори с известна доза убедителност.
Учила съм икономически теории. Да бях учила сладкарство...щях да разбирам света по-мъдро.
# 156
13 май 2012, 17:14 ч.
Аз все още не разбирам, за пецимисъм ли става дума или за обикновен мързел? 
Естел, държа да подчертая, че нямам за цел изобщо да те обиждам. При всички ни ги има тези моменти. Просто не се нарича песимизъм.
Виж целия пост
Естел, държа да подчертая, че нямам за цел изобщо да те обиждам
. При всички ни ги има тези моменти. Просто не се нарича песимизъм.
# 157
13 май 2012, 17:24 ч.
просто й е дошло нанагорно и се е подепресирала малко. Трябва й малко време да й се наместят нещата в главата.
Виж целия пост
# 158
13 май 2012, 20:22 ч.
Не, крайният оптимизъм се "лекува".
С песимизмът трябва да си много упорит и пациентът сам трябва да желае да се излекува, при все това обикновено резултатите са краткотрайни, ако се спрат "лекарствата".
Понякога може би строгата дисциплина би оказала позитивно влияние, тъй като и от личен опит знам, че обикновено песимистите са мекушави хора, освен ако песимизмът не се дължи на някакви травмиращи преживявания.
Виж целия пост
С песимизмът трябва да си много упорит и пациентът сам трябва да желае да се излекува, при все това обикновено резултатите са краткотрайни, ако се спрат "лекарствата".
Понякога може би строгата дисциплина би оказала позитивно влияние, тъй като и от личен опит знам, че обикновено песимистите са мекушави хора, освен ако песимизмът не се дължи на някакви травмиращи преживявания.
# 159
14 май 2012, 09:52 ч.
Според мен трябва да си намести външната ситуация, а нещата в главата се наместват сами. В момента не е дори в депресия, а просто я мързи. Щото ако изкара така няколко години, тогава ще почне депресията.
Трябва малко да излезе от зоната на комфорта. Нищо друго не помага. Иначе само стоиш и чакаш и си мислиш, че главата ти се намества, но си стоиш един и същ. Трябва някакво действие да има, някакво предизвикателство.
Тия, дето чакат да им се намести главата ги познавам. Никога не се намества.
Виж целия пост
просто й е дошло нанагорно и се е подепресирала малко. Трябва й малко време да й се наместят нещата в главата.
Според мен трябва да си намести външната ситуация, а нещата в главата се наместват сами. В момента не е дори в депресия, а просто я мързи. Щото ако изкара така няколко години, тогава ще почне депресията.
Трябва малко да излезе от зоната на комфорта. Нищо друго не помага. Иначе само стоиш и чакаш и си мислиш, че главата ти се намества, но си стоиш един и същ. Трябва някакво действие да има, някакво предизвикателство.
Тия, дето чакат да им се намести главата ги познавам. Никога не се намества.
# 160
14 май 2012, 09:55 ч.
Не сте прави. На нас мързеливите винаги най-много работа ни се пада. Имаме да вършим хиляди неща.
Виж целия пост
# 161
14 май 2012, 09:56 ч.
Никой не може да знае дали я мързи. Понякога човек има нужда да остави известно време нещата так, както са, за да може да ги погледна отстрани и да ги обмисли. То в един момент така или иначе ще я зачовърка отвътре, че е време за действие. Разбира се, не е нужно да се затваря между четири стени и да мисли денонощно. Нея явно вече я човъкра, и няма начин да не промени нещо.
Виж целия пост
# 162
14 май 2012, 09:57 ч.
Според мен трябва да си намести външната ситуация, а нещата в главата се наместват сами. В момента не е дори в депресия, а просто я мързи. Щото ако изкара така няколко години, тогава ще почне депресията.
Трябва малко да излезе от зоната на комфорта. Нищо друго не помага. Иначе само стоиш и чакаш и си мислиш, че главата ти се намества, но си стоиш един и същ. Трябва някакво действие да има, някакво предизвикателство.
Тия, дето чакат да им се намести главата ги познавам. Никога не се намества.
Мда, от бездействие главата само може да се размести, не съм виждала и аз да се намести. То затова и във вица е казано "Седя и си мисля, седя и си мисля, а накрая гледам- само си седя"
Това със сигурност, много съм страдала от това, но съгласи се, че мързел и бездействие са две коренно различни неща. Мързела те води по най- краткия път към свършване на работата, т.е. това е най- добрата рецепта за ефективност. Бездействието не те води към нищо освен към ментално чепкане на вълна и заплитане в собствените мисловни и несъзнавани лабиринти.
Виж целия пост
просто й е дошло нанагорно и се е подепресирала малко. Трябва й малко време да й се наместят нещата в главата.
Според мен трябва да си намести външната ситуация, а нещата в главата се наместват сами. В момента не е дори в депресия, а просто я мързи. Щото ако изкара така няколко години, тогава ще почне депресията.
Трябва малко да излезе от зоната на комфорта. Нищо друго не помага. Иначе само стоиш и чакаш и си мислиш, че главата ти се намества, но си стоиш един и същ. Трябва някакво действие да има, някакво предизвикателство.
Тия, дето чакат да им се намести главата ги познавам. Никога не се намества.
Не сте прави. На нас мързеливите винаги най-много работа ни се пада. Имаме да вършим хиляди неща.
# 163
14 май 2012, 10:19 ч.
Гледането на нещата острани се случва тогава, когато има неща. Какво има авторката? Нито образование особено голямо, нито идеи, нито психически и физически травми. Какво има за анализиране? Да извърши една-две простотии, та да има основа. В действието има гениалност. Иначе ако гледаш отстрани такъв празен живот, доникъде няма да стигнеш. Къде е драмата, къде е конфликтът?
Много е вредно главата ти да е пълна само с ехото на няколко простички мисли. Това води до пълна лудост. Трябва да има приключение, което да е хем приятно, хем гадно.
За да не е празно самонаблюдението, най-добрата рецепта е да се започне с напоителен разговор с приятелка, придружен от пиене на не много евтино червено вино. Номерът е да достигнете до онази фаза на пиянство, когато сте солидарно недоволни от ситуацията и започнете да планирате интересни простотии като аматьорски стриптийз, татуировки или вдигане на тежести за здраве и красота. Като изтрезнеете, освен главоболие може да имате и импулс за живот, а и някакъв план.
Само да не става навик, алкохолизмът не е решение.
Виж целия пост
Никой не може да знае дали я мързи. Понякога човек има нужда да остави известно време нещата так, както са, за да може да ги погледна отстрани и да ги обмисли. То в един момент така или иначе ще я зачовърка отвътре, че е време за действие. Разбира се, не е нужно да се затваря между четири стени и да мисли денонощно. Нея явно вече я човъкра, и няма начин да не промени нещо.
Гледането на нещата острани се случва тогава, когато има неща. Какво има авторката? Нито образование особено голямо, нито идеи, нито психически и физически травми. Какво има за анализиране? Да извърши една-две простотии, та да има основа. В действието има гениалност. Иначе ако гледаш отстрани такъв празен живот, доникъде няма да стигнеш. Къде е драмата, къде е конфликтът?
Много е вредно главата ти да е пълна само с ехото на няколко простички мисли. Това води до пълна лудост. Трябва да има приключение, което да е хем приятно, хем гадно.
За да не е празно самонаблюдението, най-добрата рецепта е да се започне с напоителен разговор с приятелка, придружен от пиене на не много евтино червено вино. Номерът е да достигнете до онази фаза на пиянство, когато сте солидарно недоволни от ситуацията и започнете да планирате интересни простотии като аматьорски стриптийз, татуировки или вдигане на тежести за здраве и красота. Като изтрезнеете, освен главоболие може да имате и импулс за живот, а и някакъв план.
Само да не става навик, алкохолизмът не е решение.
# 164
14 май 2012, 10:30 ч.
в действието може да има и глупост. Момичето не е насред нищото, нито е някаква..., то вече и антиматерията я смятат за материя, та няма как да я сравня с нещо, което е нищо. Естел е личност и няма как да няма нищо, защото през живота си не е спала зимен сън. Може да не й харесва това, което вижда към момента, но е добре да преоцени постиженията, желанията и обстоятелствата, за да й се изусни картинката. В такива моменти като нейния, на човек всичко му се вижда ужасно нелепо, неценно, сбъркано и изобщо как всичко човек е вършил накриво. А това е много, много грешна и самоунищожитела представа. Винаги има нещо, на което да може да стъпи и да продължи напред. Инстинктите са страшна работа, човек трудно се оставя да се затрие и за да стигне до затриване, доста труд трябва да положи, така че при нея всичко ще се оправи, не са чак толкова трагични нещата, колкото й изглеждат сега! Едно битово пиянство с приятелка може и да свърши работа, но веднъж, колкото да се додепресира, да се нареве, но бих я помолила да не си търси белята извън къщи с разни мъжа, че то на пиян акъл на една жена малко й трябва.
Виж целия пост
Препоръчани теми