За песимизма

И все пак детските години изобщо не са за подценяване.
Такава щампа ти оставят в изграждането ти после като човек,че идея си нямаме.
И да виниш родителите и да не ги виниш - последствията за детето остават завинаги.
Дори и когато не виждаме с просто око връзката между едното и другото.

Естел, няма да коментирам опитмизма и песимизма - назад има доста добри попадения. Направо ще се фиксирам върху твоя проблем, една от любимите съфорумки си ми (да не кажа, че може би си ми най-симатпична  ). Работиш ли? Учила ли си? Имаш ли хоби? Какво правиш, когато няма какво да правиш? 
Време е да започнеш промяната, защото много вероятно е да загубиш човека до себе си, ако продължаваш така, а повярвай ми - свестен мъж, който да те обича и да се грижи за теб, се намира изключително, ама зверски трудно (ти знаеш, доколкото си спомням, си видяла и другата страна на медала, което може би е една от причините за сегашното ти състояние - но това няма значение, просто трябва да поработиш върху себе си вече).   

А ако това е така, наистина сигурно е една от причините, съгласна съм...
Ми май не е точно така. Това някой го беше нарекъл 'багаж'. Това си ти е багажът, който си носиш и от който не можеш да се отървеш.
Ами ако това е следствие на , да речем, родител. Човек израства и вижда грешките на създалите си, разбира, че отношението му може да е в следствие от комплекс техен, изкарван върху детето, съвсем примерно казвам. Тогава човек дискредитира в мислите си родителя и започва един вид 'на чисто'.
Естествено факторите, които помагат за това, са личните успехи, постигнати от този човек междувременно. Работата, децата, мъжът, жилището  - все нещо, в чието постигане въпросният човек е участвал и хоп - в даден момент се оказва, че има на какво отгоре да има самочувствие....
Та с една дума -с поред мен с този багаж човек може да се бори и начинът е - да не се отказва, да се стреми постоянно към усъвършестване и в даден момент ще види силите си, няма как да не ги види, не може ти да вървиш напред и да се справяш и да продължаваш да имаш ниска самооценка, рано или късно тя ще се промени...
Но всъщност, дочитайки поста ти, виждам, че си казала горе долу същото, наистина пътят е обратния - променяйки ежедневието и 'борбите' си, променяш и съзнанието.

 Аз имах много хубаво детство. Но от както се помня съм била черногледа.Примери: Налага ми се да поискам от някого нещо – първата ми мисъл е – той ще ми откаже и започвам да разсъждавам как да отида и как да го поискам и ако ми откаже, какво ще правя. Обикновено не ми отказват. В училище си казвах – днес сигурно ще ме изпитат и понеже нищо не знам ще ми пишат двойка. Завърших с пълно отличие и с медал средното образование. Като студентка, преди да отида на изпит 20 минути обяснявах, колко е труден материала и как не знам нищо и обикновено изкарвах шестица. Ако харесвах някое момче, то никога не можех да го поканя директно на среща, защото предполагах, че ще ми откаже. Ако момче, което ми допада, ме поканеше на среща, започвах да си мисля дали наистина ме харесва и ако закъснее с две минути си мислех, че сигурно няма да дойде и аз ще стоя и ще го чакам, и всички тези мисли при положение, че той ме е поканил. Как се реших да се оженя, че и две деца да родя – не мога да разбера.В момента имаме добра работа с мъжа ми, но непрекъснато се терзая ако останем без работа, как ще отглежаме децата, а нямаме кредити или заеми за погасяване. За децата си мисля, че сигурно не ги възпитаваме по най-добрия начин. Трудно създавам приятелства, но ако ги създам, то е за дълго – най-добрите ми приятелки са от детските и ученическите  години и до днес сме си много близки.  Когато карам кола, винаги си мисля, че може да изскочи пешеходец на улицата и карам много бавно, често чувам клаксони около мен.Мога да давам и много други примери.
 Всичките ми роднини и приятели са запознати с моето „черногледство” и ме приемат такава, каквато съм.
Не знам това песимизъм ли е и мога ли да го продолея.

 Слънчева*, много хубави мисли.

Ами как- просто си уцелила рецептата.

Номерът е там, че всеки се страхува и е черноглед. Почти всеки. Но ако е така, понякога най-доброто нещо, което може да направиш, е да изпълниш живота си с истински страшни неща, според способностите си.

Много ме е страх от изпити и изяви, но именно затова съм се явявала на толкова много.

По принцип ме е страх, затова се доизплаших със скално катерене, брак, дете, развод и какво ли още не ще има. Предпочитам да ме е страх от реални неща, отколкото от измислени.

Как се започва? Нали има едно упражнение - вземете лист и напишете положителните и отрицателните си черти. В първата колонка ще има само едно - търпение. Ужасно съм търпелива.


Почти всичко е пари, а съм и голям мързел, много голям. А за хубавите дрехи и косата - почти никъде не излизаме вече.


То това търсене на хармония ми е*а майката. Дали щото съм везни и всичко трябва да е хармонично и красиво, ама това търсене на равновесие - много нерви и енергия хабя заради него.


Безработна съм и дните ми минават във форума основно. Иначе да, всеки един е като предишния и следващия. Според моя всеки един ден е хубав и различен, няма един с един еднакъв. Той казва "събуди се и се усмихни на слънцето".


един от най-скритите ми кошмари е точно това - да не стана като майка ми. Властна е много. Аз дори и сега съм без мнение за много неща. Това дразни моя - че се съгласявам почти за всичко с него.

Аааа, не  нЕма нужда. Този ми е прекрасен, а секса на моменти ми е в повече и винаги е хубав. Чета аз и другата тема, но до бром още не съм стигнала.  Отказвам като не искам и така.


    и аз те харесвам и те забелязвам в морето потребителки.
Безработна съм, не уча /останах си със средното специално, което никога не съм работила - хлебар сладкар съм/.
Преди обичах да чета, сега вися тук.


Не искам да го изгубя, за това е желателно да се променя.
Не мога да изтрия белезите, там е част от проблема.
Недоверието на моменти - а то тежи страшно много, защото моя се е доказал; нереален страх от него - а той никога не ме удрял, не ми вика, просто казва както ти прецениш; гадния навик да му казвам "ти ще кажеш така, ти ще направиш така", а той реагира по друг начин...

Естел, надали е само едно положителното ти качество, моля те....
А търпението е много важно, питай тия, които цял живот се учим на него...

Мамасита, благодаря за успокоението, че моят страх и черногледство могат и да имат положителни страни.

Естел, всеки път като те чета и си казвам едно- колко е малка, наивна и видимо скучаеща. Всичко минава.

Аз усещам липса на прекрасни тортички, а сладкарите не щат да бачкат като сладкари! Скандално!

Естел, търсиш ли си работа? Ако те влече сладкарството по средното ти образование, би могла да проучиш фирмите, да се обаждаш и да се представиш лично. Не разчитай само на обявите. Аз си намерих работа именно с добро представяне и стечение на обстоятелствата, което човек понякога сам предизвиква с активността си. А също съм песимист - преодоляваш страховете и неувереността и действаш. 
Ако не мислиш да работиш или не можеш да си намериш за момента - наближава кандидатстудентската кампания: защо не кандидатстваш нещо? Аз мога да ти помогна за изпит по литература (тестове или съчинения), стига да поискаш. Има специалности, при това доста сериозни, в които могат да те приемат и с не много висока оценка държавна поръчка, редовно обучение.
Мисля си, че трябва да излезеш от това ежедневие - вътрешната промяна идва с външната такава. Промени ежедневието си. А защо не излизате с твоя човек?

лекува се, ако потърпевшият има желание. това направо си е цяло проклятие - аз съм непоправим оптимист и разни такива песимисти много ме дразнят и тормозят, ужасно е подтискащо, гледам да ги избягвам - ако искат да си помогнат да упражнят волята си. Според мен томва са хора с лабилна психика и без никаква воля. не общувам с такива, целенасочено ги отбягвам и не си образувам нерви.

Естел, на твое място бих се замислила как да си променя ежедневието. Просто седенето вкъщи без “задачи“ убива. Само мислиш и дълбаеш.
Замисли се за следните варианти: работа по специалността, преквалифициране или някакъв друг курс, работа в друга насока.
Ако се занимаваш с нещо, което поне малко да ти харесва, и самочувствието ти би се повдигнало, и увереността.

Колкото до другите ти коментари (изтрих големия цитат, за да се чете по-лесно):
- разходка в парка не струва пари, а движението дава положит. енергия;
- мързелът би било добре да бъде превъзмогнат - на този етап поне, защото това не е лекото безгрижно бездействие, на което други се наслаждават. Мързелът в тази ситуация е влачене по течението и пасивност. А двете последните са добра почва за негативи и..песимизъм..
- почти никъде не излизате, но - въпреки това - не се занемарявай. И за теб не е добре, и за връзката ти.

Активирай се, мила, защото това ти състояние не е никак здравословно за кантарчето в теб! (Само сметни колко години имаш до пенсия  )

Почвай да търсиш варианти за изпълване на ежедневието, и кураж! Всеки е минавал през такива периоди; важно е да изплуваш от там.

П.П. Междувременно и Юличка е писала в тази насока.

Не знам, ама със сигурност не се приодобива, ако животът ти е само мед и рози.

За висшето - нито знам какво искам да уча /и дали въобще да уча/.
За работата - никога не съм работила това, което съм завършила. След свършването на 13ти клас се наложи веднага да почна работа. Започнах с помощ от познати в хранителен магазин като момиче за всичко. Останалите ми работи са били все в хранителни магазини - продавач, касиер и подобните. Демек съм си една проста продавачка, което пак е някакъв комплекс. Според моя мога и повече, всеки може да е продавач. Той би се зарадвал да уча, но аз не се навивам.
В момента за 90% от обявите в джобса искат опит за която и да е длъжност. Останалите 10% са леко нереални.
Не ме влече това което съм завършила. Записах го по настояване на майка ми - "да имам професия"  
За излизането - мотаме се из квартала, пушим по пейките с бира, но омръзва.
За да е още по-забаво не знам и какво искам да работя.