За песимизма

  • 10 842
  • 166
Лекува ли се крайния песимизъм?
Ако не - защо?
Ако да - как?
Виж целия пост
# 1
Да!С помощ от хората, които обичаш и които ти показват малките неща, тези малки неща заради, които си струва.... След това започваш да ги виждаш сам.
Или поне така си мисля.
Виж целия пост
# 2
Според мен е много трудно да се излекува песимизма
Виж целия пост
# 3
Трудно, но не и невъзможно  Peace

Зависи и дали човек си е роден песимист или се е появил след някаква ситуация.
Виж целия пост
# 4
Принципно се лекува. Леките форми - по един начин, тежките - по друг. Абсолютно всяко едно състояние може да се коригира. Просто отнема различно време и усилия, и тук идва основния въпрос - струва ли си? И последващите въпроси: Каква е крайната цел? Кому пречи въпросният песимизъм? Кого ползва "излекуването" му? Иска ли песимистът да бъде "излекуван" и защо - защото му пречи, или защото не е модерно? И т.н.
Виж целия пост
# 5
Как беше вица:

"По-лошо от това не може да стане!" - казал песимистът.
"А, може, може!" - отговорил оптимистът.
 Joy

Всичко се лекува, Естел. За всяка болка си има билка!  Peace
Виж целия пост
# 6
Според мен е много трудно да се излекува песимизма
Мисля , че е вроден , но може да се повлияе.
Виж целия пост
# 7
Ох, не знам , в тези наши дни, в тази държава, с тия малки деЦки.
Виж целия пост
# 8
И предателствата от страна на някого си и непрекъснатите боклуци, дето ни продават и... ми как да го излекуваш песимизма?!? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 9
Къф песисимизъм?
Виж целия пост
# 10
Лекува се, да. Ако ти го пожелаеш и работиш върху това. Много ми е трудно да общувам с хора, които са вечно намръщени, все нещо не им е наред и "защо все на тях се случват такива неща". Каквото и да довежда мрачното ни състояние едно е сигурно не сме нито първите, нито последните които минават през труден момент. Дори и точно като твоя. Всеки си има добри и лоши моменти и за всеки неговото зло е най-голямото зло, но ако се вторачваш в негативните неща и не забелязваш хубавите си обречен на тъжен животец... 
Виж целия пост
# 11
Песимизмът е нещо различно от това, за определен период да се чувстваш кофти-от липса на пари, или разпаднала се любов....
В този смисъл песимизмът не се лекува.Каквито и терапии и похвати да му се прилагат, крайният песимист просто не може да види никога чашата наполовина пълна.За него тя винаги е наполовина празна....
Той не се радва, че има ОЩЕ  половин чаша вода.Той страда, че  има САМО половин чаша вода.
Това е начин на мислене, който не може да бъде променен.Според мен....
Виж целия пост
# 12
Не. Защото кой краен песимист си мисли, че е такъв. Той се приема за реалист, а това, че вижда в черни краски е защото такава е реалността според него.
Ужасно трудно е да се поддържа контакт с човек, който винаги вижда лошото пред хубавото. А много ясно че в живота и двете се преплитат и ако чакаш да свърши негативното, че чак тогава да забележиш хубавото, ще има да си чакаш докато си жив.
Виж целия пост
# 13
мен все повече започва да ме дразни нарочването на песимизма за нещо лошо и всячески избягван. Сякаш все трябва да сме като надрусани и нахилени! В общия случай това, на което сега му викат песимизъм, е един обикновен реализъм - вземането предвид на повече фактори, които могат да спънат планираното и по-предпазливи очаквания. Оптимизмът е мода, граничеща с безразсъдството, оптимистите недооценяват къде нещата могат да се счупят, което често засяга не само техните животи, но и животите на свързаните с тях хора. Крайният песимизъм е вече патология, него изобщо не го слагам в картинката.
Виж целия пост
# 14
Темата не е ли за крайния точно?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия