Защо постоянно ме обижда и не ме уважава???

merix1 чудесно е, че помага повече. Показвай му, че забелязваш и се радваш на това. Иначе може да му писне много бързичко...
Аз минах през подобен период. След разговор той се събуди нов човек, прекрасен.. аз обаче все още сумтях и ме беше яд, че явно можело, но не се е сетил по-рано. Еми писна му да се опитва да ми угажда и пак да съм недоволна. Нещата пак се наместват при нас, но много по-бавно.
Успех 

Защото е задник, а
ти не се уважаваш.

От двата ти поста Merix1, вече може да се направят някои изводи и евентуално да се дадат съвети.
Както отбелязах ти искаш да запазиш семейството си по причини, които засега може да бъдат само предполагани, защото си противоречиш, когато изразяваш чувствата си. Веднъж казваш “С това уби моята любов. Вече има само наякакъв навик”, а после казваш “Може би наякъде вътре в мен има любов”. Детето ви е дошло трудно и въпреки това сте останали заедно. Това означава, че връзката ви е добре основана, каквато и да е основата и. Последното означава, че и двамата ще сте готови на отстъпки или постъпки, за да запазите връзката си. Това може да се използва, но не трябва да е едностранен процес, защото едностранните действия може да доведат до разрив.
Дългоочакваното дете обикновено фокусира цялото внимание, особено на жената, което е съвсем естествено. Мъжът, обаче, също се нуждае от женско внимание, а не толкова от чистене, готвене, пазаруване. Тук трябва да се замислиш, защото, ако не го получи вкъщи, мъжът ще го потърси на друго място.
Казваш, че след като се прибере от работа сяда на компютъра и не прави нищо друго. Това е първият признак за това, че той се чувства изолиран и изоставен.
Решението ти да говориш с него и да поискаш да върши част от домакинската работа е добро по принцип. Отдавна са отминали времената, в които жената е стояла в пещерата и е виждала мъжа си само когато той се прибирал изморен от лов или битка с хора от съседните пещери. Тогава е било ясно, от кой какво се очаква и речта като средство за общуване не е била развита особено. Искам да кажа, че трябва да се говори открито (но не грубо) за проблемите и очакванията, които човек има към другия трябва да се изразяват ясно. Успехът, който имаш в момента, не бива да те успокоява, защото е крехък и ако ти не дадеш своя дан, е въпрос на време да го загубиш, и дори да дойде по-лошо.
Не знам кой ти е дал идея да ставаш по сто пъти на вечер, защото детето се размърдало?!!
Предполагам, че ти почти не се отделяш от детето, което от своя страна надава писък винаги, когато не си наблизо и то не спи. Да си толкова близо до детето си, макар, че скоро ще трябва да започнете да се разделяте от време на време според мен е грешка, но е нормална грешка при дългоочаквани, дошли трудно деца.
Най лесното решение на проблема, като за начало, е да вземеш детето да спи при теб. Ако мъжът ти има желание може да спите всички заедно на едно легло. Така няма да ти се налага да ставаш по сто пъти, а и детето ще спи по спокойно, защото ще си наблизо постоянно и в крайна сметка всички ще спите по-добре. По късно, когато обстановката се поуспокои, а и детето стане малко по голямо ще го приучиш да спи само, първо на отделно легло, а после и в отделна стая.

  добре казано...
 не можах да повярвам, че си мъж....много думи знаеш... ...

Стискам ти палци, дано нещата се оправят. Обаче аз бих го ангажирала повече. Права е Краси, вие трябва да сте партньори в отглеждането на детето и в поддържането на дома. Успех!

не му позволявай такова държание и го ангажирай повече . Давай команди-мъжете се правят на рзасеяни или си мислят, че на нас домакинстването ни е хоби и ни харесва... .....покажи  характер.Според мен децата трябва да си спят отделно,от малки -и двамата ставате през ноща, ако ставаш само ти обясняваш че детето е по-важно.......желая ти успех!

merix1 , аз си мисля, че малко преувеличаваш ситуацията. В смисъл, че в действителност едва ли е чак толкова зле и далеч не всичко е изгубено. Има понякога такива моменти. Човешко е. Случва се. Няма нищо странно, нередно, ненормално. Важното е заедно двамата да успеете да намерите начин да се справите с трудностите, а не да изпадате във взаимни обвинения, нападки и обиди. Не си ги навивай тия за неуважение, нелюбов и т.н. Случва се на всеки да е изнервен в днешно време. А стресът по отглеждането на малко дете не е за подценяване и за двамата родители. Това, че сте провели разговор и има ефект достатъчно красноречиво говори, че има начин да достигнете до консенсус и да преодолеете  проблема.

Аз ти желая успех!

И изобщо не съм съгласна с констатациите на някои, че ти самата не се уважаваш! Извинете много, но едва ли можем да направим подобни кардинални заключения само от една конкретна ситуация, описана вероятно в състояние на афект.

Това за самоуважението...стигнах до извода, че не може ей така от въздуха да се самоуважаваш. Не може само да си го казваш наум.

За да имаш самоуважение, трябва да действаш като човек със самоуважение. От време на време да взимаш това, което само ти искаш, а не което другите очакват. Да се обличаш и гримираш.

Да откажеш да направиш нещо, ако се смята, че ти, като по-низше създание, трябва да го направиш.

Не може само да си повтаряш в главата си- аз се уважавам, като непрекъснато вървиш срещу себе си и благосъстоянието си.

А ти как го наричаш?
Няма значение дали е една, две или половин ситуация.Или с кого се караш.....
Фактът, че човекът срещу теб си позволява директно да те обижда в очите, говори, че не те уважава много-много....
И да, показва, че и ти самата не се уважаваш достатъчно, щом позволяваш на друг да те обижда по този начин.
Напълно възможно е да се караш с някого , без да използваш обидни и нараняващи думи и изрази.И пак да изразиш мнението си.
Друг е въпроса дали уважаваш другия дотолкова, че да се въздържаш от обиди.

Наричам го темперамент. Хората са различни.

Има хора, които в изблик на ярост са способни да наговорят неща, които изобщо не мислят. То и затова в наказателното право я има думичката "афект", която също неслучайно употребих.  Обикновено престъпленията, извършени при условията на афект, са по-леко наказуеми. Афект е  силно раздразнение, при което законът приема, че човек не е в състояние да контролира изцяло постъпките си.

Разбира се, авторката най-добре си познава мъжа, а и себе си. Според мен човекът просто е изнервен от трудностите в ежедневието, както повечето от нас.

Мъжът ми също не ставаше често нощем заради детето, но той спи много тежко, а аз леко и веднага чувах, ако малката се размърда. Но в случаите когато е била болна е будувал наравно с мен докато и спадне температурата и се поуспокои. Иначе ми помага и не мога да се оплача. Наистина понякога е  раздразнен и си изпуска нервите, но работата му е много напрегната и кара предимно нощни смени. Донякъде отдавам поведението му и на липса на възпитание, защото баща му когато е ядосан си го изкарва на този, който е пред очите му и така баба му и майка му го отнасят незаслужено.
Но не бих търпяла такова отношение както авторката на първия пост. Всеки човек има лоши дни и си патят най близките, но явно при този мъж всички дни са лоши и само си търси повод да нагруби жената.

Е, какъв е тоя темперамент, дето изисква едва ли не постоянно да унижаваш хората?!
И аз не съм търпелива и добра, ритала съм столове в стената от ярост и яд, но никога не съм си позволявала да употребявам обидни и унижаващи думи.
За мен грубостта, неуважението към другите и мнението им , е не темперамент, а липса на елементарно възпитание.   

Престъпниците не ги коментирам, те не влизат в тази категория.При тях има някакви нарушения на химичните процеси в мозъка, които не касаят обикновените хора.

За съжаление престъпниците са си напълно нормални хора и никой от нас не е застрахован в един момент да се окаже "от другата страна" на закона. Но това е един съвсем страничен въпрос, който не е предмет на настоящата тема.

С написаното по-горе просто исках да успокоя авторката, че нищо фатално не се е случило, всичко е обяснимо, обратимо и абсолютно под контрола на двамата съпрузи. Тя и сама видя и си направи извода, че явно мнозинството от форумките, представително извадени в темата, не биха търпяли подобно поведение и както стана ясно вече е разговаряла с мъжа си по този въпрос и то с добър резултат. А нашата цел е да я подкрепим със съвет или да я обиждаме, че не се самоуважава? Защото на мен лично би ми било обидно тук да тръгнат на базата на две изписани изречения да ме окачествяват с подобни незавидни епитети.

По отношение на помощта в домакинството има шанс двамата да постигнат баланс, при желание от негова страна.Обаче за обиждането....малко се съмнявам.Това е въпрос на възпитание, характер и манталитет.Той ВЕЧЕ я е обиждал, не еднократно.Щом го е правил, пак ще го прави.Дори да се старае да се сдържа, все в един момент при избухване ще я засипе със същото.Това е като посягането.Ударил ли е веднъж, ще повтори.Авторката да свиква с тази мисъл.

Е не , не мога да разбера как някой си избира партньор,знае какъв е и какъв му е "характера" и възпитанието най-вече, решава да има дете обаче от подобен, и то с трудности.... Не знам .Детето ,само по себе си ,за мен никога не е било основание за връзка или семейство.