Мамо, виж каква я свърших днес!

Балгодаря Ви   

Историите с кибрита ми припомниха за една беля на мъжа ми и брат му - много палави били и двамата... Та, дядо им, Бог да го прости, бил ловджия и си криел патроните в най-горния шкаф на гардероба. Та така, както си скучаели децата им дошла гениална идея. Единия се покатерва върху другия, вадят патроните, отварят ги /не знам, дали помните ловджийските патрони за пушка бяха от картонена и метална част/ и правят върху библиотеката огромна черта от барут. Дядо им влиза в стаята, когато моя мъж пали клечката  Още помни шамарите, които са изяли тогава 

ужас! не ми се мисли какво може да стане 

малеееее   

Традицията с тортата е актуална и при нас - майка ми никога няма да забрави първия рожден ден на близнаците - завесите и килимите също си получиха заслуженото . Да ви кажа един бисер на баткото от днес - "Мамо, пусни ми, моля те, шоуто на БОРОВИНКИТЕ по радио фреш"

Моето онзи ден щеше да подпали къщата.Купих й чантичка с Барби и вътре сложила запалките на баща си.Проблемът беше, че после сложила чантата в микровълновата и е пуснала.Отървахме се само с мирис на изгоряло и едно черно петно на дръжката на чантата.

Големия ми е страшен беладжия,лошото е че и бой да яде пак е готов да повтори.Засега нещо много страшно не му е хрумвало освен когатому го гледа баба му в тях решила да готви щото той бил кротък го оснавила да си шграе,по едно време майка забелязва че всички играчки липсват,пита го къде са тжй сочи балкона та по нощите хждили по съседите да събират колички и други,защото първия етаж е по издаден.
Беше сложил и тоалетна хартия в пералната,беше разглобил гардероба с плъзгащи се врати,като беше малък беше добарал кутия ам-заварих я празна а леглото беше снежна приказка.
Също така потърпевш е и кокера,засега успява да му се измъкне навреме.

Не знам защо потъна в забрава тази тъй забавна и поучителна тема. А дали пък не са се свършили щурите и палави деца ???   Реших да пиша с надеждата, че не са.      

Дребният е на вълна пожарникарски истории и покрай него се присетих за едно уникално наше преживяване отпреди 7-8 години. Значи, тогава 2-те ни деца - поотраснали. Можем да разчитаме на тях да се оправят самостоятелно вкъщи, ние като сме на работа. Така, обаче, една вечер - на гости ли бяхме ходили с мъж ми, на пазар ли, не помня - се прибираме към 11 вечерта. Вратата заключена, вътре мъртва тишина. Заспали съкровищата мамини, изморени, че сутрин рано стават за училище. Бутам ключа в ключалката, обаче ядец !!! Ключът отвътре подпира. Е, какво ще правим сега, викам. Ще звъним, какво друго. Белким някой ни чуе и се смили над нас да ни отвори.   И като се почна едно лудо звънене на домашния, на мобилните телефони и на вратата ... Файда - йок ... След известно време, щем-не щем, почваме да редуваме звъненето на вратата с думкане и викане. Разбудихме половината махала, но децата все така спят.   Ситуацията - комично-трагична. Добре, че свекърите тогава живееха наблизо, та ни приютиха да не мръзнем по нощите на улицата.   Междувременно продължаваме да звъним непрекъснато на всички налични телефони, като естествено и свекитата впрягат сили в операцията. По едно време, вече към 1 часа заранта, мен изведнъж ме обзема паниката, че нещо лошо им се е случило на децата и затова не чуват (а не е като да не знам, че непробудният сън ни е семейна черта).   Викам на мъжа ми, срам-не срам, звъни на 777 (номерът за спешна помощ), аз до сутринта така няма да изкарам.  
След половин час пожарната паркира пред дома ни. Извадили пожарникарската стълба и мъж ми се качил и влязъл вкъщи през вратата на балкона (на 2-ия етаж живеехме тогава). И каква мила, родна картинка заварил, да ви кажа. Лежат и спинкат двамката, убавците те на мама и на татко, не къде да е, а на диваните в хола (дето е непосредствено до външната врата), без въобще и да подозират за 3-те часа прозвъняване на квартала дето най-невинно ни спретнаха.   Е, леко им се размина на юнаците, де, само с едно по-сериозно мъмрене за ползата от изваждането на ключа от ключалката. Но историята как сме си влезли вкъщи с помощта на пожарната, остана и до ден-днешен сред "златните" ни семейни истории.  

Най-прясната беля на щерката от вчера - сряза ми кабела на зарядното на смартфона  Клъцнала го на две и хоп - мама няма зарядно вече
Тя има афинитет към ножици, реже всичко, косата си, подстригва куклите, реже мокри кърпички, важни документи, но със зарядното надмина себе си 

моарейн това е доста страшничко, ако среже кабел на включен електроуред 

То се вижда на линийката, колко е голяма, уж не е толкова малка вече, а какви щуротии прави. Мисля, че след последващите наказания скоро няма да й хрумне подобна беля да направи... Аз бях в другата стая с бебето, защо го е направила остава мистерия... Вкъщи затова имаме дефектно-токова защита....

Страхотна тема!
Беше на годинка и половинка. Спи следобеден сън, който продължава вече 3 часа. Спи в спалнята, а аз си върша мои работи, той като се събуди ревва и така разбирам, че е буден. Добре, ама минава вече четвърти час, а това не ревва. Влизам в стаята и каква прекрасна гледка откривам.
Чисто гол, дотогава не се беше събличал , свършил и двете работи, чаршафи, легло, стени, което успял да докопа, всичко омазано. Добре че беше топло, че не знам колко време е стоял гол и колко време му е отнело заниманието.
Пак по същото време, долу горе. Катереше се върху кофата за боклук, пластмасова, та съм я сложила върху печката, барабар с разни кърпички и крем Бочко. Баба му беше на гости и докато я изпратим за няма и 20 секунди, влизаме в кухнята- дим. Нашия врътнал 3 от 4- те котлона на печката, кофата наполовина стопена, салфетките тъкмо почват да горят. А мислех да го оставя в спалнята и да ходя до вц. Добре че не излизахме за разходка, щото дотогава не ми беше хрумвало да гледам печката, а и тогава за пръв път го направи.
Иначе си имаме нарисувани тапети, тапицерии, две изкъртени врати- на гардероб и леглото му, изтръгнато от дюбели стенно огледало, съборени върху него телевизор и скрин.
При все това го имам за кротък. Прага ми на търпеливост ще да е висок.

Дарил Хана, добре се посмях на разказа за "двете работи"  Да ти е жив и здрав!

Темата е интересна, браво!
И аз да кажа как малкият ми взе акъла като обърна телевизора /от старите/върху себе си.  Добре, че телевизора заседнал на дивана и не го е помлял. Сърцето ми спря. Само ръката си беше ударил.
Добре, че и Господ ги пази тези дребните, за което съм му благодарна...много  

Уникална тема 
Хиля се от един час, чак ме заболя корема само с първа страница 
Моите и двете са палави, имаме си и запомнящи се изпълнения.
Имаме си нарисувани и скъсани тапети, не че съм очаквала да ни се размине. Но ето и няколко случки от нас.
Миналото лято, на около 3 са били. Деня е събота,сложих ги да спят на обяд и отидох да лъскам банята. Обикновено го правя на спокойствие като са на ясла/градина, но нея седмица пропуснах. Та измих си банята основно с препарат всяка плочка и фуга, като наредих всички джаджи в един леген пред банята и както го оставих там, го минах транзит и там останал. Станаха халите, закусиха и се заиграха в коридора аз спокойна че всичко е под контрол говоря по телефона. Докато в един момент усетих че е тихо навсякъде, знак че нещо се заформя някъде. Зарязах телефона и тръгнах да ги търся. Заварвам следната картинка на вратата на банята Валерия много старателно втрива моя шампоан в косата на сестра си а от нейната коса капе същия шампоан  Един бойлер вода едвам стигна да спрат да се пенят косите им дълги   
Друга случка пак с банята, същото лято. Дъждовен следобед пак след сън, на халите им се излиза а аз казах "Като спре да вали тогава". Държах до онзи момент една табуретка пред банята на която ги качвам за миене на чешмата. Та избутали нашите в банята табуретката, Валерия се качила на нея и от там на мивката. Взела ми самобръсначката от една полица и пред огледалото старателно се намазала със сапун (цялото и лице беше в сапунена пяна) и си избръснала мустака  Миша дотича при мен с писъци "Ала има къв (кръв) на устата, като тате" -  (същата сутрин баща им пред тях се бръсна и се поряза). Докато я видя малката разбойничка имаше две почти успоредни червени ивици над горната устна и пищеше че и щипе  Добре че не остана белег от тази лудория, махнах и табуретката а по-късно и тази полица се счупи, та вече нямат шанс да стигнат опасните самобръсначки 
Зимната ваканция, приготвяме се за излизане и излизаме в коридора за обуване, поглеждам се в огледалото и виждам следната картинка цялото омазано до където им стигат ръчичките с нещо бяло, първо си помислих че са намерили новия крем Здраве, но подозрителната миризма на ментол ме наведе на мисълта да проверя банята, тубичката на новата ни паста за зъби  беше празна на земята, до нея празна и детската а плочките от бели станали на розови малки ръчички. Поглеждам малките а Валя ми каза само "Нама къпи поече"  , избърсали се бяха с цял пакет мокри кърпи. Като ги викнах да се преобличат за навън не загледах блузите (не съм очаквала), но ръцете им си бяха чисти 
Като по-малки още пиеха кисело мляко в леглата си сутрин. Дадох им шишетата и отидох да пия кафе, обикновено като ги изпият ми ги носят в дневната и отиваме да се мием. Да ама аз си изпуших спокойно на терасата цигарата с кафето а никой не се появи на хоризоната. Отивам да видя какво става и заварвам следната картинка Михаела си сипва мляко в шепата и размазва по таблата на леглото си и по чаршафите. Валерия права в леглото обърнала шишето надолу и се радва на капките които падат на килима, голям обхват има това дете  със замах и по нашето легло имаше капки мляко 
Есента и на фризьорки се правиха. Всяка на нейната си коса с ножиките си за хратия. Михаела се беше докарала на прилични етажи отпред и ходи така близо 2 месеца, като поизрастна стана грозничко и я пооформих. Валя само от едната страна няколко кичура, та не беше толкова фатално сливаха се с косата. Интересното беше, че се бяха подстригали само до нивото на очите, не и по-късо 
За да няма на всяко влизане в тоалетната едно руло хартия на земята седя до тях и чакам. Имахме един ден (първия в който им хрумна тази забавна игра) оставам на тоалетната дете и след малко съм викната с думите "Мамо, няма хатия" а рулото почти ново знам че е. Да ама не, нашата хубавица го развила до край и на стойката само картона  Слагам ново, следващия тур същото "Мамо, няма хатия"  От тогава им седя на главите, да видим до кога