Мамо, виж каква я свърших днес!

Така...Да се запиша с дечурлигата.  

Майка ми - жена на възраст, сутришното освежаване. Ще се мие, паста и четка за зъби. Отваря пастата - а тя черна... Брех, кога се е развалила за 1 ден, че и почерняла чак... Почудила се, помаяла се, та я хвърлила.

След няколко дни се приготвя да ходи на лекар. Ще се нагласи малко. Отваря спиралата за мигли - тя - бяла!    

Чак тогава се присетила дребното какви ги е вършило няколко дни по-рано тихомълком - бърникало с четката на спирала в пастата, после прилежно си ги затворило и си ги сложило по местата.  

П.П. Дребното беше на 4 години тогава.

Имаше подобна тема преди време, но защо се изгуби...

И моята пакостница постоянно ги измисля едни, тези дребните битови белички, вече машинално ги оправям, предотвратявам както мога или почти не забелязвам. Просто следват една след друга...
Сега се сещам нещо смешно от събота:

Правим изолация на вилата, майсторите почти привършват за деня.  Вики се заравя в чакъла,  побелява от прах, косата й се напълва с камъни, въпреки, че най-разумно и повтарям, че така ще си нацапа новите дрехи. Вече съм на ръба да почна да повишавам по-сериозно тон, когато тя ми заявява гордо-гордо с усмивка - Виж, Вики е м(р)ъсна, Вики е майстой (майстор) - като взела една лопатка и продължава да се засипва с прах и мръсотия Е как да й се карам!?

П.П.Free Soul  това ми напомня, че почти всеки ден моята кокетка ми рови в чантата и къде си сложи червилце, къде се намаже със спирала и веднага бърза да се представи - Вики вече е касавица!

Веднага се записвам. Моите някакви особено непоправими бели не са правили, слава Богу, но са непресъхващ извор на всякакви дребни щуротии, които ме изтощават повече от големите бели. Най-голямата беля, която помня е...
Бяха на около 3 год. Една събота, лошо време, не можем да излезем. Цяла сутрин чистя основно кухнята, търкам, лъскам, шкафове, плочки, фуги.... Около 5 ч. търкане, но кухнята светеше като нова. На обяд вече едвам си стоя на краката, нахранвам, приспивам и умирам и аз. Явно доста дълбоко съм спала, защото обикновенно ги чувам като се събудят. Тоя път не съм ги чула. Събуждам се по едно време и чувам страшно кискане откъм кухнята. Моментално ми се изправи косата и се оказа че има защо. Отивам и само дето не умрях на вратата. Напипали един нов крем Бочко (от този най-гъстия) и измазали цялата кутия. Всичко беше равномерно намазано - шкафове, под, хладилник, печка, дрехите им, косите им, лицата като индианци, ушите пълни с крем... просто думи нямам да опиша гледката. И айде още 2-3 ч. търкане. Само за косите ми трябваше около седмица докато се отмие окончателно.  

Атти, чудна тема!
Бърз запис, с първото, което ми хрумва. Преди вече близо година и половина се нанасяме в нов апартамент. Сещате се как е - всичко новичко, чистичко - блести! За няма и два дни, девойката (тогава още нямаше две години) "нарисува" целите стени в хола с един ключ! Имаше линни, кръгчета и неизвестни на науката орнаменти, навсякъде на височина 80-100 см от пода.

Следва ново боядисване и за нула време цъфва нова украса - слънце. Този път само на едната стена, и слънцето е толкова сполучливо, че не знаех да се радвам ли или да плача.  

Савина, твоите ли те бяха спънали с кафето? Колко съм се смяла на тази история, но на теб сигурно не ти е било смешно...

savina_33 ме подсети за щуротийте на момиченцето на моя приятелка. Та, седим си веднъж с приятелката в хола, лафим си и слухтим какво прави малката. В един момент и двете се сепваме от тишината - споглеждаме се и ... бегом да я търсим. А, тя сладураната се кротнала в стята си, цялата омазана с шоколад, крем за ръце и ... разглежда с огромен интерес какво още е останало в дамската чанта на майка си. Добре, че си беше похапнала само от шоколада 

Пак същата принцеса, останала за малко време без наблюдение, се кротва някъде. Е, добричко си е момиченцето и чете книжки в стаята си, си мислим ние с майка й. Отивам до хола да взема нещо, и какво да видя - сладуранката ровичка пръстта на една от големите сакции с огромен интерес. А всичко около нея в пръс, включително и килима /изцяло бял!!!/

Събота. Първият ден от събралите се накуп 4 почивни покрай Първи Май. Дъщеря ми (на 5 и пряк наследник на Емил от Льонеберя) се излюпва в 7 и малко - иначе в работен ден до 8:30 не мога да я извадя изпод завивката - и припва бодро из къщи, което на първо място включва главата ми, катери се, слиза, качва се отново по мен, докато каканиже ведро. Успява да ме вдигне бързо, понеже иска да закусва спешно, аз се надигам и с невиждащ все още поглед и тангообразна стъпка - две напред, една назад - се понасям към кухнята. Курдисвам кафеварката и чакайки бълбукането, се заемам да правя закуска. Отварям кофата да изхвърля нещо и застивам: вътре пълно с отрязана коса! Ама не кичурче, а 2-3 шепи! Събуждам се тутакси, очите ми се отварят и се понасям към детската. Там дребната виелица се е завряла с коша от играчки (играчките изсипани, разбира се), захлупена с капака и джумоли нещо на котката. Отварям капака със замах и пред очите ми възниква гледка - косата й на тила я няма до кожа, виждат се дори няколко светкавички от ножицата, бретонът скъсен до олигофренската дължина от 1 см, от двете страни над ушите си е непокътнато. - Какво направи бе, маме, защо си отряза косата? - Ами пречеше ми да виждам котето! (колко основателна причина, особено отзад на тила страшно й е пречела да вижда   ). В този момент вече предстоящите 4 почивни дни ми се сториха като 4 вечности, след които няма да съм жива.
Да отбележа, че никога не е ставало въпрос, че й пречи косата и че иска да се подстригва. Обаче просто ножицата в ръцете й е равносилно на апокалипсис. Непрекъснато намирам нарязани неща, части от играчки, моливи с отрязани върхове (!!!), дрехите на една кукла, а последното и върха беше, че изрязала сърчицата, отпечатани на чаршафите й  

Следва продължение...

Атти ще ме прощаваш, но се смея със сълзи и не мога да спра - страхотна беля!

 

На вас надали ви е било до смях тогава ама аз се спуках да се хиля.

И като се заговори за коси

Анита във ваната.Баща й уж я наглежда(седнал върху тоалетната чиния с книга в ръка).Аз приготвям вечерята.По едно време отивам да им дам малко зор, че вечерята е почти готова и какво заварвам-във ваната плува коса.Ама много коса  Почвам да чудя на какво ли ще й прилича главата като изсъхне косата и същевременно да се карам на таткото, че е толкова внимателен в наглеждането.Набарала нашата моята самобръсначка(която по незнайни причини не е била на етажерката) и се филирала  Но в интерес на истината нямаше нищо фрапиращо след като я изсуших.

А големия племенник когато го отделиха в самостоятелна стая искаше пердета със Спайдърмен.Сестра ми обърна всички магазини докато намери наистина страхотни перденца.И след няма и две седмици ги заварва целите с едни такива продълговати срязвания.Ми искал да му влиза повече светлина в стаята човекът 

Атти, извинявай ама в такива случаи винаги се чудя - защо просто не си скриете ножицата? 

Савина, няма как да бъде изпокрито абсолютно всичко в една къща. Ако не е ножицата, ще е пластелин, старателно втрит в килима (от онзи, пудрообразния, лунен ли, какъв беше) или пък с обикновен пластелин е фугирала цялата музикална уредба - всички цепчици, входове за слушалки и около копчетата. Не мога да й скрия и пластелина, нали? А децата си имат достъп до детска ножица, с която режат гланцови блокчета за апликации или си изрязват цифрички от стари календари например. Но тя е такава поразия, че може да направи пакост и от филия хляб сигурно, де да я знам.

Втора серия:
Подстригах аз започнатото. Стилист Капанов и брат му пасти да ядат. Дори успях да постигна прическа, с която да мога да я изведа на улицата и да я пусна на градина, без да умра много от срам. Докато я подстригвах, през цялото време се въртя: - Мамо, къде режеш? Колко режеш? Какво режеш? (КАКВО е супер логичен въпрос с оглед на извършеното преди това   ). След като успях да почистя къщата от косми, да подстрижа, изкъпя и приведа в относителен ред всичко, сядам на стола с език до земята с намерението да си изпия кафето наааай-сетне. Мамините златни разцъфтяват с ангелски усмивки: - Мамо, може ли да си правим сапунени мехурчета в банята? - Бързо преценявам наум позитиви и негативи на начинанието и решавам, че освен да омажат малко банята със сапунена вода, не може да се случи нищо кой знае колко фатално, с оглед на вече извършеното. Ха-ха, наивница! Тук е мястото да спомена, че домашният зоопарк включва освен 5-годишната стихия, също и един 8-годишен тайфун, както и 2 котки - огромен бял красавец и малко мишкоподобно черно тримесечно коте. Такаааааа. Кафето ме чака, сядам и започвам да дишам дълбоко. Децата се забавляват в банята, не се чуват обезпокоителни звуци и други признаци. Минавам покрай банята по някое време, вратата затворена. Код червено! Леко открехвам и вътре виждам следната панорама: в мивката седи малкото коте, върху него е изсипано сигурно половин шише синьо веро, а върху цялата тази композиция плющи студена вода от крана. Котето, вече не мишко-, а червееподобно от мокрота, вече не мърда наникъде от студ и от страх, а моето диване, покачено на стол, весело подпърхва и видимо се удовлетворява от извършеното. Позиционирам извън банята двукракото и се заемам по най-бързия начин да изкъпя с топла вода четирикракото. Междувременно викам от банята за кърпа, давайки указания - онзи шкаф-горе-дясно-отпред... Пристигат ми двамата юнаци и гордо влачат един плик за завивка, изваден от съвсем друго място. Успяхме да стоплим и изсушим котето, което вече се тресеше от студ без никакви фатални последици.

Сетих се за една случка когато сина ми беше малък.Не помня точно колко години е бил,но някъде около 2г.Баба му беше заредила пералнята да пере,но преди да я пусне решила да свърши нещо друго.Малкият обаче заврял вътре в прането цяло топче тоалетна хартия.Бабата пуснала пералнята и после беше малък ужас.Навсякъде из дрехите беше пълно с малки топченца хартия(колкото грахово зърно)

Амче това е една от най-сигурните индикации, че се заформя беля. 

Не мога да не се запиша в тази тема, въпреки че дъщеря ми не е пакостлива, бих казала че е  кротка и не прави нещо по-вероломно, отколкото всяко едно малко дете. Май че най-много се бях ядосала, когато беше докопала един уж прибран на високо тъмнолилав лак за нокти  и беше лакирала една голяма плюшена пчела, част от матрака, коленете си + два-три щриха по тапета. Направо се изумих с такова малко шишенце каква голяма площ може да се покрие. 

Аз предварително се застраховах, че мога сама да напълня цялата тема и то без да се напрягам особено. Последно събитие отпреди 1-2 часа:
Тръгвам да поливам цветята. Бутилките, предварително напълнени, за да отлежи водата и да се обезхлори, си седят в банята. Пренасям, поливам, бързам... в един момент забелязвам някакви бели налепи по пръстта и около корените на цветята ми.   Бряхмааму, викам си, сега пък гъбясахме ли, бубясахме ли... патила съм си от разни вредители и ми се изправя косата, като се сетя. Започвам да разглеждам по-внимателно и установявам странна подробност - белите вредности са само по мокрите цветя   Вдигам остатъка от бутилката срещу прозореца и виждам - вътре плуват някакви парцали. Значи аз наливам гадостта собственоръчно! Разчоплям да видя по-отблизо един налеп и забелязвам малки сини точици на някои места. Подягодите, тоалетната хартия ги има същите!
Оказва се, че когато милото ми момиченце ходи до тоалетна, седейки, се забавлява да къса парчета хартия и да ги мушка в шишетата с водата за цветята, които се намират точно до тоалетната чиния   След това врътва обратно капачката и чиста работа.

Как да скрия и тоалетната хартия?  

Ранча, разбира се, че е така, затова и отидох да проверя какво става и вече затворената врата ме изправи на нокти 

Чудесна тема ! Белята с ножицата ме накара да се превивам от смях на 4 крака, а като стигнах до момента с изрязаните от чаршафа сърчица - бях направо -  

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Това не е нищо.   Беля първа. Беше на около година и 3 месеца. Същият сценарий, като гореспоменатия. Зареждам пералнята с бебешки дрешки. Пускам и изпирам. След час и половин изплакване - отварям и установявам, че цялото пране, както и дупките на центрофугата са запълнени с някаква лепкава и разтеглива субстанция. Доста се чудих какво ще да е и ми светна чак като открих празната найлонова опаковка между дрешките. От предната вечер се чудех и маех къде отиде новата, току-що отворена пита кашкавал.