Любители на кучета - 28!

Стига сте повтаряли едно и също  обучение,та обучение,и те като хората не винаги възприемат.
Не разбирате ли,че има и кучета,и кучета.
Лъки е такъв представител  прилича на Адора-ръмжи,муси се,зъби се,а да му вземеш пръчката....
Другите двама пуснати и търчащи,Лъки тогава е вързан.
 

Не е баш така, не са чак толкова сложни и подлежат на възпитание, само трябва да се намери правилния подход.
Ами Лъки ако се отвърже и нападне някой? Или няма такъв вариант

Разбирам раздразнението ти, Джоджо.

Защо препоръчваме обучение толкова често? Защото повечето хора оставят кучетата си само на храна и ласки. Никаква структура, никакъв контрол. Пълна слободия. И когато кучето се държи лошо, това се отдава на "характер" или често води до евтаназия заради агресивно поведение.

Ти може да знаеш как и да обучаваш кучетата си, да изискваш от тях да спазват определени правила и норми, но болшинството стопани не го правят. Смятат, че като са имали едно-две кучета преди това, знаят всичко. Мислиш ли, че са запознати дори само с идеята за кучешка психология? Мислиш ли, че се опитват да намерят подход към по-трудните за обучение кучета? Мислиш ли, че повечето хора изобщо правят разлика между лесни и трудни за обучение животни?

Нищо няма да стане.....просто ще вдигнат малко повече шум.
Кучетата ми нямат достъп до други хора и животни.
Има обаче животни които искат да се наврат при тях.... една голяма гъска го направи и  
Непрекъснато гоня кокошките на съседите,дори имаше заповед на кмета,но не те ги пускат да щъкат свободно.
Сигурно искат,,щастливи" кокошки,но поне да си ги вардят и да не влизат в двора.

Не става дума за обучението.
Всеки стопанин би се гордял да върви спокойно с вдигната глава и кучето да се държи като куче:само с поглед да се разбират.
Но не става.
Има различни характери.

Moмичета, колбая се как да действам в следната ситуация - срещнах куче със счупена или полуоткъсната предна лапичка в най-долната, първа сгъвка.
Имам възможност да го приЮтя, докато търся стопани, но не знам дали трябва да го заведа в клиника или мога да се погрижа за кървящата лапичка и у дома с пpомивки, знам ли...   
Очаквам съветите ви.       

Feeling  Веднага го води на ветеринар!!! Може да получи много сериозни възпаления. Това не е счупеннокът. А при всички случаи със сигурност го боли МНОГО!!!
Ще му бият болкоуспокояващи, ще промият раната както трябва и ще кажат какво следва нататък.


Историята на Адора ме заинтригува. И моята мопска има проблем с други кучета  Отдавам го на това, че не е имала възможност да се среща с много кучета, а когато се случи да се срещтнат  тя ги гони или провокира с лая си. Другия проблем с ходенето в клиники. Винаги е хипер активна (почти неудържима) и се кара на всички останали кучета наоколо. Изобщо всички трябва да разберат, че най-важната е там 
Сизър наистина помага, но промяната на кучето започва с промяната на човека.
нова мама84 , замисляла ли си се защо кучето слуша повече мъжа ти? Ако проблема е изцяло в кучето то ще позволява ли на един човек да го разхожда, а на друг не?
Аз мога да си кажа откровенно, че допуснах много грешки с кучето, защото за първи път гледам куче и защото като бебе беше наистина толкова сладка, че всичко и се прощаваше след 5 минути. С времето просто почна да ми писва да ми се качва на главата, а и Сизър наистина помага ако слушаш и прилагаш наученото веднага дори още по време на предването.
Пробвай да заведеш кучето си някъде където наистина има наистина много кучета. За мен една таква кучешка изложба предизвика шок и паника как ще реагира моята, но се оказа, че когато има прекалено много кучета тя не може да се дзвери на всички. Беше сама срещу всички както се казва и беше толкова спокойна и послушна, че се изумих. ВИж когато срещу нея има само едно куче и то навлиза в територията й почти винаги реагира неприятно. Пробвала съм всички тези похвати от Сизър и успявам да я овладея до толкова, че да не предизвиква другото куче. Все още не съм я научила да е дружелюбна с всички кучета, но поне тези, които вече познава от повече време не ги гледа като врагове. Дори има 2 женски кучета с които се закача да си играе и се гонят от време на време. Май основно проблема е, че рядко има възможност да се среща по за дълго с кучета, за да свиква с тях.
Просто опитай да запазваш спокойствие и си напомняй кой е водача. Разходката с едно спокойно и уравновесено куче наистина е толкова релаксираща, че искаш да прекарвате целия ден навън.   

Здравейте! Имам немски среден шпиц на 4 години ,момченце е. Той е добро , горе -долу възпитано куче. Преди много обичах да го изкарвам по цял ден в Борисовата градина . Сега живея в къща с двор и той прекарва повечето време на двора , особено сега когато времето е хубаво. Лошото е че сега не е настроен толкова игриво към другите кучета , защото се случи март месец на Рождения му ден точно да ни нападне един питбул , бях сама и го защитих но в последния момент когато вече и собственичката се появи изпуснах моето куче , тъй като питбула скачаше и ме блъскаше в гърба или гърдите през цялото време за да докопа моето куче.За радост може би, се размина с ухапване по задната лапа и с няколко шева(можеше да го изпусна по рано и да го убие), но стреса и уплахата .... Аз още по някога не мога да спя като се замисля ,че по принцип го разхождам сама и с малката ми дъщеря радвам се че тогава не я взех с нас.
От тази случка го изведох само един път за 10 мин , беше ми много притеснено . Не съм го разхождала повече извън двора. Дори самата аз от любител на кучета ,вече се страхувам от тях когато ме доближат  паникьосвам се много. Явно ми трябва още време или може би няма ми мине ?!?!?!

Сигурна съм че шока е огромен, но единствения начин да се справите е да излезете срещу страха.
Това че не го разхождате му се отразява много сис сигурност! Всяко куче има нужда от разходки, без значение дали живее в апартамент или къща.
Сигурна съм, че в момента проблема е повече във вас, отколкото в него. Те са като малките деца. Ако падне малкото  дете и се удари има два варианта - вие да го приемете нормално и да кажете "няма нищо добре си" то ще стане и ще се изтупа и ще продължи да тича. Другия вариант е да се паникьосате, да почнете с треперлив глас да му говорите дали е добре дали го боли и т.н. и точно в този момент то ще ревне с все сила.
По същия начин са и кучетата ни. Ако не спираме да се притесняваме за тях и да ги дундуркаме те няма да се отърсят от шока. Единствения начин е да продължите да излизате и да се срещате с други хора и кучета.
За страха не мисля че остава друго, освен да се оглеждате добре и да избягвате подобни ситуации навреме.

Бтв не знам дали знаете, но когато вдигнете кучето си на ръце тази реакция автоматично провокира ревност и агресия в другото куче и шанса да бъдете нападнати и двамата е много по-голям, както всъщност и се е случило.

Това си е силен шок, но не се поддавай на страха, веднага почни да го бориш: първо излизате пред вас за 5 минути, после за 10, 15, 20, после почваш да увеличаваш разстоянието малко по малко. В противен случай се задълбочава и дори може да прерастне във фобия. /Напр. фигуристите, когато паднат лошо на леда, веднага правят една обиколка, за да не се появи такова чувство на страх/. Ако ще се чувстваш по- добре, носи със себе си лютив спрей за очи, който става и за кучета. 

 Вселена и Bertichka , благодаря за бързия отговор и аз мислех за лют спрей , чудех се дали ще спре подивяло куче (както беше онова) .

Поздрави на всички тук   

Проблема наистина е в мен , но този питбул го знам какъв е от много време и виждах че е само на каишка , тогава обаче бях на една поляна сама , той изскочи от едни храсталаци и започна да тича силно към нас и единственото което можех да направя е да гушна моето , когато обаче питбула започна да скача по мен да ме блъска и челюста му да щрака пред лицето ми , започнах и да крещя някой да си хване песа . След минута , две (на мен ми се видя цяла вечност) дойде жената едвам ги разтърва , аз си тръгнах , тя отново го изпусна то пак ни догони , и пак същата картинка( този път аз не изпуснах моето) докато някаря не си го хвана кучето.

И сега като се сетя се разтрепервам . Нямам думи просто . Да не говорим че преди 10 тина години, предишен техен пит (използван за бой) натроши крака на едно др . куче , което сега е с пластина в крака , за радост е добре.

Като стана въпрос за спрей се сетих, че продават и такива против кучета. Някой да има наблюдения и опит?

Здравейте,ще започна отзад напред
Криция -аз съм хапана от куче като малка/дори си имам белег,колкото нокътя на палеца/,но това не ми пречи да се държа с любов към всяко куче,еее,има и такива/уличните примерно/,които ме стряскат.Нашата също не се среща с кучета,извеждаме я предимно в двора пред блока.
Снощи например след работа си направихме дълга разходка из квартала.Срещнахме един възрастен човек с куче/порода-май мелез,но няма значение/-мъжкар.Бяха в един ограден двор между два блока.Ние минаваме и го гледам,че връзва кучето и тръгват,но като видя,че гледам към тях се спря и го отвърза.Това ме накара да се спрем с мъжо и кучето и да се върнем-в смисъл,че стопанинът беше ..как да го кажа-отворен към нас,въпреки,че като минавахме нашата не лаеше по кучето-дали щото не го видя,дали щото не искаше да лае-не знам.Та върнахме се ние и през оградата да се опознаят.Ее,ами нашата 10 мин не спря да лае,другото и то се изнерви,взе да лае.Една дума от казаното от човека не чух от първия път-все повтаряше горкия.Та той разправяше,че бил на някъв цирк-имало куче и няколко лъва.После питал дресьора как е постигнал това съжителство,понеже лъв с куче не се понасяли-сигурен бил,че много ги е бил.Но дресьорът казал,че ги е обучавал с похвата-не ти обръщам внимание,сърдя ти се/не знам дали точно го обяснявам /-когато кучето не изпълнява и не слуша,човекът се обръщал на другата страна и се правил на сърдит и  все едно кучето не съществувало.Доколко е възможно не знам,вие какво мислите?
Относно това,чуе слуша моя мъж-еми не знам на какво се дължи-аз я храня,аз си я лигавя повече,като седна и веднага е пред мен с играчката.Отосно разходките-мога да я разхождам,но трябва няколко пъти да повторя ела или не там,докато ги изпълни.Докато мъжа като каже веднъж и от раз се изпълнява/има и изключения,но са рядки/Иначе с каишка се разхождаме без проблем и страх от моя страна.но винаги е пред нас и върви на зиг заг-от едната,от другата страна,няма спиране.Но тя и не е свикнала с каишка-повечето пъти е отвързана/когато сме на двора/.Иначе на разходки сме със строг нашийник
А това с посещение на изложба е сигурно ще ни изхвърлят на втората минута,но може и да се държи като мопската на  Bertichka,знам ли
Снощи като се прибрахме реших да пробвам номера с храната-аз да реша кога да я дам.Принципно когато я правя тя лежи на метър от мен и ме гледа умно и спокойно Дори и с малката когато правим заедно храната пак си седи там и чака легнала.Оставям детето да сложи купата на мястото за хранене.Кучето става и чака чинно до нея,не се нахвърля веднага на купата,докато детето е още там.Та снощи затворих бокса и направих спокойто и сама храната.Седеше на плота и отворих вратата.Кучката беше там и се втурна в бокса.Аз я изкарах и я накарах да седне пред вратата и да седи.Посегнах да оставя храната,тя се втурна.Аз вдигнах купата и отново я накарах да седне и да чака докато поставя купата и това се повтори няколко пъти.Чака 5 секунди и тръгва към купата.Оставих я на земята,но стоях между купата и кучето.Адора душеше ту от ляво,ту отдясно,но не й позволих да се доближи на повече от 15 см от купата.Когато реших-я пуснах.Правилно ли съм действала в тази ситуация.Ясно ми е,че няма да стане на втория ден-иска си постоянство и време.
Зачетох се вчера няколко страници назад и да ви кажа в 80 % от постовете открих наш проблем При звънене на звънеца-лае и търчи като луда.Като се приберем скача до главата ни от радост.При излизане е първа до врата и първа излиза.В последните няколко месеца когато пътуваме до село и обратно е някъв ад-седи на първа седалка,до мъжо,аз отзад с детето в стола.Докато излезнем от града е някакво ужасно скимтене-все едно й се прави нещо и не е пускана от дни.А преди да се качим в колата е пусната да си свърши работата.Излезнем от града-спира да скимти и само си гледа или лежи.Навлезнем ли пак в населено място откача и скимти,направо откачам
Иначе съм сигурна,че с разходките ще се справим бързо-да върви до нас кротко и спокойно и да не търчи на метър пред нас като луда.Обаче с приемането на други кучета ще е сложно,защото както казах вече,имаме познати с кучета,но нямаме чест контакт,което е решаващо едно куче да свикне с друго.А няма как да се опознаем с други кучкари,когато нашата лае непрекъснато,голи зъби и тръгва към другото куче,но е възпирана от синджира.Всички се изпаряват веднагически
И още нещо-моя мъж е много твърдоглав и казва-нищо няма да стане,такава си е,няма да свикне с други кучета,как само ме ядосва но аз ще действам,пък каквото стане

Има си хора и хора. Аз не го правя умишлено паникьосването .
Седмица след случката , срешнах дете с немска овчарка ,която искаше да се доближи до мен. Като се прибрах се разплаках.
А преди и бременна даже помагах на улични кученца , ваксини , хранене ,кастрация, намирах им стопани.Пиша го за да не останете с впечатление че си обичам само моето куче и др не ме интересуват , не е така. Просто тази случка ме беляза и не мога да се отърся още .

Споко. И с кучетата процедираш по същия начин: почваш леко да доближаваш кучета бебета, после ги галиш, после гушкаш, после по- големи, познати /които знаеш, че са дружелюбни/ и пр. Но е много важно да го правиш редовно, точно като упражнения. Даже така си казвай: сега ще си направим упражнението. 

Ох ама колко ми е позната ситуацията.
Нека първо да обсъдим това:
"Но дресьорът казал,че ги е обучавал с похвата-не ти обръщам внимание,сърдя ти се/не знам дали точно го обяснявам Embarassed/-когато кучето не изпълнява и не слуша,човекът се обръщал на другата страна и се правил на сърдит и  все едно кучето не съществувало.Доколко е възможно не знам,вие какво мислите?"
Определено има ефект! Аз когато и се сърдя или я оставям наказана да преосмисли постъпката си изобщо не и говоря, не и обръщам внимание, не я гледам дори и забранявам на всички останали да и обръщат внимание.
Това е МНОГО важно! Отне ми 2 години до тук, а ще ми отнеме и още докато науча всички вкъщи, че кучето трябва да знае, че всички са на едно мнение когато му се карат или когато го окуражават. Или ако не са на едно мнение, то поне да не се месят на този, който се е заел в момента с възпитанието.
Но наистина има много ефект от игнорирането. Ще видиш как ще започне да те следва, да ти дърпа ръцете, за да я галиш и какво ли още не. Ще си покаже всичките номера докато не ти мине, но ти си тази която решава, кога наказанието е приключило!
Забелязала съм, че кучетата наистина обичат съзнанието им да е ангажирано. Когато го дресираш това не е някакъв строг контрол над него, който е само в твоя полза. Те се забавляват и се чувстват полезни.
За храната - преди едва ли не изчезваше още във въздуха докато сипвам в купата. Един ден просто реших, че няма да яде докато не почне да се държи прилично. Сложих храната и застанах между нея и купата. Не спирах да Шшткам и повтарям Не и Седни, докато не го изпълни. След това се отдръпнах и при всеки опит да започне да яде я връщах обратно да седне. Сега вече след толкова време е имало случаи, в които забравям покрай домакинстването, да и кажа да Вземе и да почне да яде и тя милата седи и гледа купичката и буквално капят лиги от устата и  
Като цяло искам да кажа, че всичко е постоянство и малко строгост. Ако се налага и много строгост. Просто някои кучета са по-активни (като твоето и моето) и имат нужда от повече повтаряне.
Другото което мога да посъветвам е да я събирате с уравновесено и добро куче. Те се копират взаимно и ще се изумиш колко бързо схващат. Бери си има един мъж, който от време на време идва на гости и тя естествено се къса да го лае в началото, но после вече не му обръща внимание и дори започва да го ревнува  
Когато ги събираме винаги очаквам силен лай и бурни емоции. Една сутрин просто решихме с другите стопани да ги затворим сами в другата стая. В момента, в който ги затворихме шума спря! така ние закусихме на спокойствие, а те свикнаха да бъдат в една стая без да има лай и  гонене.
Разбира се не бих си правила този опит ако другото куче беше агресивно или лабилно като моята.
Събирала съм я и с един мини шнауцер, който е досущ като Бери. Лае та се къса. Даже бих казала, че е и по-зле от нашата. Та нямате си на идея какъв шум беше   Обаче грешката на другите стопани беше, че решиха да пазят кучето си от моята и го вдигнаха на ръце. Ей тогава вече стана страшно! Бях сигурна, че ако ги оставим да се разберат сами нямаше да има такава врява. Просто някои стопани не позволявта на кучетата си да бъдат на първо място кучета!
И после следват оправдания - "Ама то е малко, ама ако го ухапят" или "ами то си е такъв характер"