Има ли родили/които ще раждат в новата болница Софиямед? Препоръчайте педиатър.

Проблема не е болницата, а обществото, в което живеем. Какъв човек трябва да си или какъв проблем трябва да имаш, за да посегнеш на новородено бебе по такъв жесток начин.

Абсолютно съм съгласна! Проблемът не е в болницата... Това би могло да се случи във всяка една друга такава - дали ще е Шейново, ТК, МД или някоя друга.... какво значение би имало... Фактът е на лице - пребито 4-дневно бебенце. Но във всеки случай никой проблем не е достатъчен, за да оправдае такава жестокост, не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да посегнеш на едно такова беззащитно същество, но ... да не дава Господ да се случва на никого!!!  Аз лично наскоро родих там и разбрах за трагедията на следващия ден след изписването ни. Искам да кажа, че съм изключително доволна от всички - лекари, акушерки, неонатолози, мед. сестри и пр. Грижиха се и за мен и за бебока страхотно. Пак бих го направила, защото ако се страхуваме и да раждаме по частни болници .... дай въобще да не раждаме...

Абсолютно съм съгласна с горните 2 поста, но аз честно се наплаших и не бих родила пак там, въпреки, че акушерите и условията са чудесни. Аз и преди бях казвала, че при нас се получи проблем с неонатолозите, сега явно пак, просто това им куца..Но иначе можеше навсякъде да се случи, а да не говорим за именити болници като Шейново, например, където почина родилка последно или ИСУЛ с починалото детенце от сливици. Никой никъде не е застрахован просто, за съжаление..

Да, никой от нищо не е застрахован. Това можеше да се случи навсякъде. Вярвам, че акушерката е получила амок по време на дежурството, в следствие на който е изперкала тотално. За съжаление животът на всички ни е изпълнен със стрес, който рефлектира върху психичното ни здраве. Не е случайно, че здрави нормални хора с добро име в обществото извършват страшни и непоправими действия. Мисля също така обаче, че болницата е допуснала много пропуски и аз лично не бих стъпила повече там по никакъв повод.

И аз съм на път да се откажа от раждане в тази болница, но не заради случая с акушерката ... Лекарят ми иска да е секцио без сериозна причина (консултирах се с друг АГ за  симптомите). Ужасни печалбари са!

Здравейте, ходя на ЖК в Софиямед,но след събитията около акушерката пък и от известно време съм в големи размисли и мисля да раждам другаде.Нали няма да е проблем да ми дадът направлвнието за раждане и другите документи.

Напълно разбирам всички, които се отказват да родят в тази болница. На мен лично, често ми минава мисълта дали и моето  дете не е било " пошляпвано".
 А колкото до документите според мен би трябвало да ти ги върнат,а ако се запънат винаги можеш да ги заплашиш и без това не минава и ден без да ги изтипосат по ТВ. Едва ли биха искали и това да стане публично.

В по-предни постове пише, че няма да има проблем с направлвнието.Дано е така.Имам още  малко време да реша къде да раждам.Хубавото е, че ме съм в последните седмици и имам време. Съжалявам и аз,че така стана, но мен лично много ме е страх.За пръв път ще ми е и без това съм в паника пък и това.

Няма да имате проблем с документите, в тази болница сега всичко е под лупа, освен това е пълно с журналисти. Според мъжа ми в момента Софиямед е дори най-сигурното място за раждане.

На мен лично ми е болно за АГ екипът, който ще понесе всичките негативи от случилото се. Два пъти съм раждала в Софиямед и съм им изключително благодарна за професионализма и доброто отношение. Жената, която се грижеше за бебето ми се отнасяше към него все едно е нейно дете.

Както четох в една друга тема "Най-сигурна е авиокомпанията, чиито самолет е падал наскоро". Въпросът е принципен - аз не бих отишла там, поради морални подбуди

Може и да сте прави, че на този етап ще е сигирно, но мен ме е страх.

То тогава би трябвало да те е страх въобще да родиш. Това навсякъде може да случи и никъде, не само в болниците, дори и на улицата, човек не е застрахован от нищо. Не трябва да се страхуваме!!!
В Софиямед поне имат камери за наблюдение и този случай макар и с малко закъснение се разкри и се взеха мерки и детенцето е спасено. А я си представете само в държавните болници, където нямат никакви условия и камери дали не се са се случвали такива неща. Може само да гадаем, може и да е имало, но да са потулени, точно поради липса на камери.

А дали се качвате в автомобили? Или в автобуси? Колко хора си отиват заради действията на трети хора? А колко родилки си отидоха или едва бяха спасени, само защото са оставени на произвола по държавните болници? А колко дечица са изпуснати по този начин? Не бива действията на един човек да влияе върху цяла една болница... Факт е, че всички доктори там са изключителни професионалисти.... Но всеки има право на мнение...

Моето дете се "роди" в тази кланица. Съжалявам, но нямам друга дума за място, на което официално ръководството на АГ открито си заявява, че съотношението секцио/нормално раждане е 70/30%. По мое мнение, консервативно, е 90/10%. За около 10 дни там, заради усложнения, не видях нито едно нормално раждане.
Последствията от избора си, който беше и удобно подкрепен от изобилстващите, единствено и само положителни мнения в тази тема, ще нося до края на живота си. Никога повече не желая да имам деца. 14 дни не можах да гушна детето си, защото бях прикована на легло, буквално парализирана от десетките неуспешни опити на "анестезиоложката" да ми сложи спиналната упойка. Неистовата болка, която изпитвах по време на пробожданията, краката ми, които неконтролируемо ритаха самоцелно по операционната маса, заради уцелен нерв, не са нищо в сравнение с абсолютно инвалидизиращата болка в главата, която ме прикова на кушетката 2 седмици. До ден днешен краката ми изтръпват, гърбът също. Беше безпредметно да посещавам невролог, но го направих - картинката е ясна.

За скалъпените "медицински причини" за секцио да не говоря.

С очите си видях как лекари даваха по 36 часа дежурства. Не 24. В ужаса си попитах как изобщо си позволяват такова нещо, че и операции да си правят спали-недоспали и д-р Иван Димитров ми каза, че бил предремал 2-3 часа на дивана в кабинета. ВТФ? След като при мен нещата яко се сгъбясаха, всяка нова смяна си назначаваше нови вливания на медикаменти, без оглед на правеното до момента. Веднъж ми дадоха нещо да ме упоят, от което загубих съзнание в рамките на 3 минути. Ако не беше д-р Кръшкова (тя не беше избраният от мен лекар, между другото), не знам кога и дали щях да си тръгна на два крака от това място.
А за насилственото секцио на една жена не ми се разправя... Аргументацията след 1 (една!!!) банка окситоцин беше - "ооо, или секцио, или си отивай у вас" (предстояха празници, неработни дни). Цял ден я тормозиха психически, срязаха я и докато тя плачеше в реанимация, отвън се чу: "Хайде сега, весели празници, ще пратя снимка от Солун".