Но поне с малкото човече времето минава много бързо. Не съм имала момент, в който да се чудя какво да правя, а и гледах да намеря начин да си почина.... и то минаха дните. 
Последно още не знам. Двуумя се и осъзнавам, че няма за кога да умувам, но все не мога да взема решение. Обаче съм си дала срок до 2 седмици (тогава влизам в 9-ти месец) да съм решила окончателно. 
И пет пъти ме пита дали съм сигурна и нали нямало да се откажа 
Според мен е най-добре да си първата за деня, вместо да киснеш в стаята и да чакаш да се освободи операционната след другите родилки. 
Странно, но вечер в неонатологията беше пълно с бебета. Дори естествено раждалите си ги оставяха там, за да се наспиват. Малко бяхме тия, които не давахме да ни ги взимат 
Но пък нощното кърмене е изключително важно за бързото слизане на кърмата - ако си решила да кърмиш, разбира се. 
Бебенцата пък не обичат много-много да спят сами, а ставането на всеки половин час в първите дни след секцио си е известна мъка, дори с обезболяващите. Затова реших проблема като бебето спеше върху мен. Акушерките постоянно ми се смееха 
Аз оставях бебето в неонатологията всяка нощ, след като я нахраня за последно (към 00:00), след това ми я връщаха в 6:00. Не знам дали нощното хранене има значение за потичането на кърмата, аз не съм кърмила през нощта, но не съм имала никакви проблеми в последствие, а и да ви кажа - детето почти не ми се е будило нощно време за хранене! Както казах, гледах да спя максимално в болницата и не съжалявам. Моето се будеше тогава, буди се и сега. В неонатологията като ревне, му дават АМ. За да мълчи бебето и да се наспи акушерката (а те спят на смяна - това с очите си го видях). Аз нямах против на моето да му се дава АМ като се дереше от глад, когато кърмата още не беше слязла. Но знам, че има майки, които не искат. Определено бих препоръчала и доктора и болницата Препоръчани теми
