много сме на едно мнение за честното отношение към децата. Моята майка постъпваше така с мен, сега аз се опитвам с моя син. Наблюдавам как формоват децата си в Литва, много католическа държава - ами че там децата изобщо не познават родителите си, не разбират какво ги движи, няма обмяна на емоционален опит. Има 1000 неща, за които просто не е прието да се говори. Ако започна да се обяснявам на литовски тийн защо правя нещо си, той ще ме изгледа, все едно съм полудяла. После им харесва, де Та, честно отношение - да. И като говорим за него, точно това направи с мен моята майка, когато я питах за пушенето, ясно помня, бях на 13 и тя ми каза, че нещата с баща ми не вървят, та пушенето я успокоява, но иначе е гаден навик и не е добре аз да падам в този капан. Познай какво направих съвсем скоро след това, когато дойде време да кандидатствам след 7-ми клас и стресът беше смазващ... Запалих. Защото, каквото работи при мама, няма как да не е добро за мен.
