Безперспективни хора - или тежка дискриминация

Самите "безперспективни" хора.
За да получат тази стигна, те обикновено сами си я заработват. Някой се е опитал да им даде шанс, но те сами са го пропиляли.

Дай конкретната причина за ядосване, за да не стреляме на халос.

Не мисля, че някой би употребил думата "безперспективен" за физически недъг или психическо заболяване.
За мен безперспективен е човек, който или е неадекватен за дадена ситуация/сфера/професия, или не полага и грам усилия, за да се адаптира (но не поради заболяване или недъг).

Богиньо, грешно се разбрала поста, но тъй като конкретиката е друга ще поясня :
Работя с хора с увреждания и по - профилирано с деца. Съответно всяко от тях пристига с един кашон документация, която няма да коментирам, но основното е решение на ТЕЛК или РЕЛК където базисно са описани диагнозите като основание за самото решение. Проблема е следния - определени хора в различни служби дават разни доклади на основание на тези документи и определят перспективата на даден човек. Питам на основание на какво си позволяваме да даваме квалификации от сорта на аутсайдер и безперспективен?!

За жалост именно за това става дума 

Перспективата, по - просто казано е възможност и да, може да си безперспективен в дадена сфера, но в друга да имаш по - добра възможност. Също така перспективата се определя от поставената цел - на всеки е ясно, че ако си си поставил за цел да садиш картофи на Марс е абсолютно безперспективно, но тук става въпрос за изконното право на човека да води достоен живот независимо от ресурса с който разполага.  Тоест ако този човек няма възможност да ходи, но има възможност да седи и да ползва ръцете си той трябва да има различни възможности да върши това или човек, който е терминално болен може да има възможността да бъде облекчен по някакъв начин в последните дни на живота си.

Написах дълъг пост, но след като поясни и се разбра за какво става въпрос ,ще отговоря:
Аз не съм специалист по здравни проблеми.Но предполагам, че определянето на перспектива в конкретния случай се базира на някакъв натрупан и всеобщопризнат професионален опит.Едва ли е лична приумица на някого си.

Шами, контактувала съм с много хора и деца, които имат увреждания и по принцип също съм чувствителна по отношение на конкретната тема, НО...за себе си съм осъзнала, че е редно да започна да разграничавам състрадателност от съчувствие и реалност от пожелателност. Както и друг път съм споменавала баща ми дълги години работи в дом за деца лишени от родителска грижа, който има отделен филиал за деца с увреждане. Виждала съм момчета и момичета, които притежават истински чар, но имат сериозни "недъзи". Като малка винаги съм смятала, че не е невъзможно утре тези деца да работят на важни позиции, да създадат дом, семейство. Днес, често засичам някои от тях на улицата, просейки. Не съм сигурна дали те са безперспективни или живеят в такава държава, но е факт, че когато дойде моментът за излизането от тези домове, а той неизбежно настъпва, голяма част от тях не желаят да погледнат перспективите. Що се отнася до аутсайдерите, има някои, които са родени с това. Опитвала съм се да контактувам с такива, но просто не се получава. Той самият не го желае. Представи си следната реална ситуация - две деца без ръце седят едно до друго на пейката в двора, а отивам и ги заговарям. И двете! Едното, извръща поглед на страни, а другото ми отговаря. Аз отново се обръщам към по-некомуникативното, питам го дали се срамува, дали иска да си поговорим, да поиграем на нещо, но то не ми отговаря. 30 минути по-късно се събираме 10-тина човека и играем на криеница, а то просто седи и не мърда от пейката. Психическото му състояние според специалистите, беше стабилно. Но онова дете само беше избрало така. Трудно ми е да намеря причина или пък да прехвърля цялата вина върху него, но беше факт. Друго дете, не се отказа. Учеше, комуникираше, успя да заплени и спонсори. Претърпя операции. Днес учи висше образование и работи като масажист. Беше побутната, но останалото, постигна сама. Просто не се отказа. Та някак си мисля, че подобни квалификации са на базата на нещо реално. Не винаги, но все пак.

shammi, при така зададената ти тема нищо чудно, че не съм те разбрала правилно. Както и Светкавица.
Не смятам хората с недъзи за аутсайдери, но както писа Поли, по-важното е самите хора с недъзи за какви се смятат. Инак недъгът не е проблем за хората с хъс. Стивън Хокинг визирам.

Мисля, че аутсайдер и безперспективен са с различно значение, особено в този случай.
За второто - ако е използвана формулировка от типа "перспектива за подобрение на състоянието", не виждам проблем такава да бъде поставена от хора, които имат нужната квалификация.

Именно 

Да, но представете си следната ситуация - взимаш един кашон документация на някого, преглеждаш  я и даваш мнение, че този човек е безперспективен !!! Без дори да погледнеш какви възможности има?! От там това мнение пристига при следващия, който в дует с теб и за да не ти плуе в сурата пише същото и така няколко такива.... от там нататък всеки следващ, който прочита нещото си там написано без да погледне ресурса на дадения човек го отписва от белия свят. Много добър пример със Стивън Хокинг - но ако той беше тук нямаше да го споменаваме дори. А какво да кажем за хората с дълбока умствена изостаналост?! Те нямат ресурса да бъдат банкери, но имат други ресурси, които ние, като по - умни и по - качествени не желаем да развием.
Дразни ме непукизма....и как предварително определяме живота да даден човек, а ти дал ли си му старт в живота като такъв (визирам децата в домове) системата го смазва и ограничава възможностите му.
Не, не става въпрос за чисто медицинско подобрение като перспектива, а за правото ти на достоен живот ..

В така поставения контекст, мисля че темата се фокусира върху въпроса за интеграцията на хората с увреждания. А истината е, че в България не може да говорим за интеграция, при положение, че те не могат дори да се придвижват свободно.
Темата е болезнена и щекотлива, но все още сме далече от развито общество в това отношение.

За каква работа става въпрос? Чудя се кой ще наеме на работа някой с диагноза "олигофрения". Не съм специалист, не знам какво могат тези хора като трудови навици, но е леко нелогично да искаш да бъдат назначени като детски възпитатели примерно. Или шлосери.

Не съм съгласна, ама изобщо. Разбирам, че и ти работиш в такава сфера, в каквато аз съм прекарвала години наред, по собствено желание. Там където аз съм била тези деца са били по-осигурени от мен и брат ми например. Всички необходими неща. Прекрасни стаи, компютри, психолог на разположение в 24 часа от денонощието. Всеотдайни хора, които отделят необходимото внимание на всеки. Дарители, които пълнят складове с дрехи, играчки, материали за рисуване. Хора, които покриват курсове на обучение, ако някое от децата знае какво иска. Много от тях изкараха за масажисти, за гримьори, шофьорски, каквото още се сетиш. Някои от тях развиха възможностите и потенциала си, а други никога не се възползваха от тях. Хората с недъзи също имат съзнание и право на избор. След излизането от този дом е факт, че системата може да ги скапе, както е и факт обаче, че има хора, които не и се дават и успяват. А що се отнася до описаната от теб ситуация, не знам що за човек трябва да си, за да лепнеш етикет и печат "негоден" просто хей-тъй. Без да знаеш нищо за този човек. Звучи ми толкова ужасно, че чак вулгарно.

Две деца, двете без ръце. Едното темурутче (характер), другото - общително. Общителното се справя, получава професия с която си вади хляба и е самостоятелен човек.
А какво ли е станало с темерутчето?

Ако обърнем ситуацията на 180 градуса - пак дете темерутче и пак дете общително. Но и двете с ръце. Общителното вероятно е с висока професионална, житейска и всякаква реализация.
Темурутчето - ами криво ляво избутало гимназия или техникум, криво-ляво някакво висше, скромен чиновник някъде. Вероятно не много удовлетворен  от живота си, но...

Опитвам се да подкрепя тезата на Шами, наистина темата е болезнена за нашето общество, както казва милинка.