Written by MICHAEL JACKSON

http://www.pepsi.com/CelebrateBad25
http://t.co/rw8aYiWM

Отбелязване на вчерашния празник в Гери, Индиана:

http://www.etonline.com/news/124599_Massive_Crowd_Gathers_for_Mi … morial/index.html

и

http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2195469/Michael-Jac … Gary-Indiana.html

Това са туитъри от звездите:

Boyz II Men: Remembering a legend and a great friend… Happy Birthday Michael Jackson!

Will.i.am: Michael Jackson: ┐(‘.’┐) ┐(‘.’┐) (┌’.')┌ ┐(‘.’┐) (┌’.')┌ (┌’.')┌ Cause this is Thriiiiiiilleeeeeeer

Ne-Yo: Because of you, I am me. Happy Birthday Sir. Thru your music, thru your inspiration…may you live forever. http://instagr.am/p/O6k5riwmXE/

Кралят се всели в 12-годишния Миро за рождения си ден

53 години от рождението на най-голямата световна поп звезда Майкъл Джексън отпразнуваха негови поклонници днес. Пред Централната поща се събраха вечните фенове на Джако, начело с председателката на единствения официален фен клуб на Краля в България Гергана Вълева. Инициалите на MJ във формата на сърце с малки чаени свещички подредиха почитателите, преди да обявят празненството за открито. Духът на най- голямата музикална звезда заживя по време на хита Billy Jean в подметките на 12-годишния Миро, който правеше не по-зле от оригинала емблематичната Лунна походка. А отзад ликът на Майкъл от плакат сякаш се радваше на младия си имитатор и го поздравяваше за таланта му.
Идеята на партито е двойнствена. Освен духането на свещи се стартира нова инициатива за Пловдвив – Ден на уличните музиканти. От фенклуба на Джако имат идея да развият и всяка година да се разраства в нещо уникално за минувачите по центъра.
Партито продължи шумно с хора, носещи тениски с усмивката, къдриците и пайетени ръкавици на Джако. Него вече го няма, но всички бяха щастливи и се радваха, че поддържат буден спомена за него. Image title






http://podtepeto.com/article.php?id=9783

Прекрасни снимки от 25.06.2010г., Невърленд,  на които сега попаднах.

http://hollywoodiconmagazine.com/2010/06/26/hundreds-of-fans-gat … year-anniversary/

Както всяка година на 29/08,така и тази румънците са се подготвили подобаващо.

  мда, румънските фенове винаги и добре си заснемат проявите и ги качват достъпно в нета. Браво, видях и чух и цигулката, сладури. Браво и за вокала, не е лесна тази песен дори и за припяване. Звучат съвсем сносно хората.
  аз само с Майкъл смея да си я тананикам/припявам.
Впечатляващи букети от фенове в Америка видях тук.
От Пловдив не съм видяла още  снимки, видео. Браво за организацията.

Днес  e  премиерата на документалният филм на Спайк Лий  на кинофестивала във Венеция-  в деня , в който се навършват 25г от издаването на  BAD. След Венеция , филма ще бъде представен и на кинофестивала в Торонто, а на деня на благодарността и в ефира на АВС.

Тук малко инфо  за филма:
http://in.reuters.com/article/2012/08/31/film-venice-michaeljack … DEE87U0DT20120831

http://www.joevogel.net/spike-lees-bad-25-premier-at-the-venice-film-festival

Спайк Лий казва, че този филм е "любовно писмо до  Майкъл Джаксън"

 "Bad 25 " на Спайк Лий   е наистина невероятен документален филм, който се фокусира върху страстта, вдъхновението  и най-вече - музиката. Чрез избирателно представяне на редки, невиждани архивни кадри и интервюта с хората били   най-близо до създаването на BAD, Спайк Лий ни показва блясъка на Майкъл Джаксън като творец. Той ни отвежда на пътешествие, песен по песен, което ни кара да се чувстваме като част от процеса. Живота на Майкъл Джаксън е отразен в неговите композиции. Това, което прави този филм свеж е, че ние не виждаме Майкъл през очите на медиите, нито през очите на хората, които го идеализират. Филмът не направи изявление за живота на Джaксън - той описва  неговата  музика, танцувални  умения, процеса на  композиране  и неговият  професионализъм.
 Невъзможно е да гледате този филм без голяма усмивка на лицето си.


 http://www.youtube.com/watch?v=_AhnZvl7p9M

Прекрасно!

 

Katherine Jackson:

My experience with Marlon and Brandon didn’t dissuade me from getting pregnant again. The following year August 29, I gave birth to another son.
 I remember that day well because my water broke while my neighbor Mildred White and I were driving over to see the new grammar school under construction, Garnett Elementary.
 “Oh, my God, Mildred, I can’t sit in your car like this!” I exclaimed.
“Girl, don’t worry about it,” Mildred said, turning the car around.
At my request Mildred drove me home. I called my mother and she and my stepfather drove me to Mercy Hospital.
 Shortly after I got there, I began having contractions. Later that night, my son was born.
 “I want to name him,” my mother said. I hated her first suggestion: Ronald.
“How about Roy, then?”
“Oh, my gosh, Mama, no.”
She thought for a little while. “I’ve got it—MICHAEL.”
“That’s it,” I said.
By then I was used to seeing my babies born with funny looking heads, so I wasn’t alarmed by Michael’s. The two other things I remember about him as I held him for the first time were his big brown eyes and his long hands, which reminded me of my father-in-law’s.

http://jetzi-mjvideo.com/books-jetzi-04/kj/kj02.html

6o6ul4o,    , благодаря зя превода на интервюто със  Сейди Гарет, приятно беше четенето, тя е невероятна личност, ти също! Джо Вогел не съм го чела дори с нет преводача. Силно вярмам в мнението му за Michael Jackson, Inc. , D-S и ти благодаря за многото инфо   .
Прекрасни  клипчета, Immortal_mj и Бенисима      .

Ок. Щом не си го още прочела, ще го преведа днес. Вогел си заслужава труда. То аз ти благодаря , че поддържаш темата с наша помощ    
Публикацията е от 22 август 2012г

 : Както много от вас вече знаят, Джо Вогел съвсем скоро издаде новата си книга "Featuring Michael Jackson" - колекция от статии и есета от Вогел. Джо това е колекция от статии, които си написал след смъртта на Майкъл през 2009г. Коя е причината, защо реши така?
- Има изключение-главата /частта за детството на Майкъл, която беше част в черновата на "Man in the Music".  Тъй като книгата е/бе фокусирана върху соловата кариера на Майкъл тази част я махнахме. Когато завърших "Man in the Music", по-точно грубата работа-цялото ровене за инфо и самото писане, вече можех да се върна и да доизследвам някои вече открити неща, които не влязоха в книгата  "Man in the Music". В същото време излизаха, събирах нови материали свързани с Майкъл , например още интервюта с негови сътрудници. Така че събрах тези  неща.

 : Добре е че спомена за допълнителната част за детството на Майкъл защото исках да те питам за нея. От една страна той обичаше това което правеше-музиката и танцуването и представянето на сцена. От друга , както и ти си цитирал, " Това бяха тъжни, тъжни години за мен". Този парадокс го видяхме в песните , които написа. Те са полирани, изпипани , перфектни и в същото време като ги слушаш са свежи, спонтанни. Включил си цитат от Nelson George, който така добре описва това нещо.
" 40 години по-късно...настроение/жизнерадост  блика от слушалките ви. Въпреки цялата работа/труд за създаването на този звук/ на този вокал , Майкъл звучи все едно е влязъл току що в студиото от игралната площадка"
Това е толкова горчивосладък/точен  начин да се опише музиката му, защото рядко е имал възможност да играе на детска площадка и чувствал дълбоко това.  Като че ли нещата които му липсваха в реалния живот той ги е пресъздал чрез гласа си и са ставали реалност в мислите му, въображението му. Така и ние слушайки гласа му /песните му ставахме част от този въображаем свят, чувствахме го. Предполагам че  факта че искаше толкова много тези липсва ли му неща- любов, съчувствие,  свободата и възможност да играе, да бъде дете- ги направи да бъдат усещани в гласа му
- Съгласен съм. Винаги съм мислел че една от най-големите дарби на Майкъл е способността му чрез гласа си да предаде цял арсенал чувства, гласа му може да те "прекара" от крайно отчаяние до абсолютна жизнерадост. Това е факт дори и в годините му в Motown. Представял си се е в тези думи и емоции и гласа му го е отразявал. Не е просто имитирал, преструвал се това което е пял, а минавало през душата му. В много от ранните му изпълнения се усеща меланхолията , копнежа - “Music and Me,” “With a Child’s Heart,” “Maybe Tomorrow,” “Ben”. Всъщото време има радост, жизненост, чар.
: Точно
-В това отношение е като Чаплин, макар че за мен Майкъл комуникира със зрителя/слушателя на  още по-дълбоко ниво.
:Съгласен. Има тази смес от меланхолия и жизнерадост, виталност в много от ранните му записи и винаги съм се чудил от къде успява да ги пресъздаде, предвид възрастта му. Сещам се за коментара на Smokey Robinson за изпълнението на “Who’s Lovin’ You”
" Тази песен е за някой, който е имал някой който го обича...Как той може да знае/да разбира това?.....Не мога да повярвам че толкоз млад малък човек може да разбира, усети, почувства това, да има житейския опит за това. "
 Хората от  Motown винаги говорят че той е бил стара/зряла душа , заради това че в гласа си е имплицирал такава богата гама чувства и емоции. Такива които са били далечни за възрастта му.    
Jermaine Jackson казва същото за You Are Not Alone и че донякъде прилича на Benjamin Button, "стар" като дете и помладял по-късно, когато се опитва да опита неща от детството, което е нямал.
Джо , във Featuring Michael Jackson в статията PopMatters си направил паралел между албума Dangerous и Nevermind на Нирвана. Тази статия е една от тези , които най ми хареса. Сравнил си приликите и разликите между двата. Написал си:
" Майкъл Джаксън, поп иконата на  80-те, създава Dangerous който има общо повече или по-малко с попа колкото и Nevermind. Разликите са достатъчно ясни. Nevermind е punk rock и grunge а Dangerous предимно R&B и New Jack Swing. Въпреки това и двата предоставят смело нов звук. И Джаксън и Кобейн градят образи на странни, "аутсайдери" с наранени души от околния корумпиран, опорочен свят, много от песните са като изповед. Сравнете Cobain’s “Lithium” -“I’m so happy / Cause today I found my friends / They’re in my head” с думите от “Who Is It”- “I am the damned/ I am the dead/ I am the agony inside this dying head.”
Сравняваш и видеото на Black or White с това на Smells Like Teen Spirit.
На пръв поглед тези неща изглеждат съвсем различни. Но ти намираш връзки между тях и ги аргументираш. Интересно ми е тази препратка между Michael Jackson и Nirvana веднага ли ти дойде?
 
 Не превеждам цитатите от песните, защото така като извадки от контекста , ще се получи гротеска превода.
От Вогел сме чели пускани в темата тук статии съпоставящи даден албум и мястото му сред другите по същото време. Бяха доста интересни.
 

6o6ul4o 


D-S    ! Тази снимка, доколкото  разбрах, е публикувана на 29 Август в Los Angeles Daily News по инициатива на фенове от 32 страни, вкл. и България виждам накрая и е оставена заедно с букет цветя в мавзолея  на Форест Лоун. Тук може да се види по-голяма http://mjjjusticeproject.wordpress.com/2012/08/30/8292012-michae … y-at-forest-lawn/

-Благодаря за милите думи за тази статия. Беше ми забавно като я пишех. 1991 г за мен е доста вълнуваща/паметна година в музиката. Преди 1991г слушах предимно музика по радиото или албуми,  които и родителите ми слушаха/имаха. Имах малка колекция аудиокасети. Но 1991 г започна моето обсебване от музиката и началото на моето доживотно преклонение интерес от MJ. Помня/бях свидетел  на издаването на всички тези невероятни албуми-  Dangerous, Achtung Baby, Use Your Illusion, Cooleyhighharmony, Diamonds and Pearls, Ten, Nevermind и харесвам всеки един от тях. Още съвсем ясно помня и усещам вълнението, което беше когато си ги купувах , чакайки да отварят местния муз. магазин и тръпката от първото им чуване.Цялото това преживяване. С брат ми спестявахме няколко месеца 50 долара  за да си купим радиокасетофон. Тогава преживяването беше съвсем друго от сега. Тогава седяхме пред радиокасетофона , без други екстри и слушахме. Спомням си купуването на албума Dangerous и слушането му отново и отново.
Но това което ме притеснява е че дори тогава, като дете през 1991г , да харесваш Майкъл се считаше за странно. Всичките ми приятелчета се увличаха и слушаха рок и grunge-което и аз харесвам. Но като станеше въпрос за Майкъл се считаше че той е куку , прекалено женствен, гей. Още тогава на мен ми звучеше, усещах нещо общо между Jackson и Cobain. Произхода им е доста различен но и при двамата има една обща ранимост. Ако изключите, оставите настрана  цялата  шаблонност, клишета съпътстващи популярната музика, групарството,  при двамата има ясна прилика в това което експресираха. Разбира се всичко това не можех да го изкажа така 1991. Но след това , през годините като прочетях музикални критики  акламиращи Nevermind и подценяващи значимостта на Jackson си мислех "чакай малко, може би тези певци  и албуми не са това , което пише за тях ширпотребата." Така че моята работа бе опит да поставя тези две заглавия и артисти на реалното им място.

 : Доста интересно Джо. Аз също харесвах музиката на MJ още като 9-годишно дете и чувствах музиката му, без да мога да обясня какво точно, защо ми харесва толкова много. Минаха години-да речем 20- преди да започна да разбирам и опиша с думи какво толкова ме докосва в нея. Статията ти  PopMatters наистина кара да се замисли какво всъщност значи да промениш културните норми. Кой всъщност предизвиква/отправя предизвикателство на дълбоко ниво, към изконни устои в музиката. Предубежденията водят до подвеждане, не разбиране.
Момента че приятелчетата ти са казвали че MJ e прекалено женствен, гей... Отдавна считам че едно то най-големите предизвикателства които направи Майкъл е това към обществен норми за "пол" и "сексуалност". Знаем много рокизпълнители, които се гримират и носят рокли  и всичко това по интерсексуален начин, но в същото време експресират мъжествеността си с текстовете на песните си и личния си живот и ни показват че всъщност са баш мъже. Това го виждаме и в punk rock и в heavy metal и в hip hop. Все едно" ок, добре е да си поиграем малко с половите стереотипи стига на края на деня спим с една камара  гос*ци и докажеш че си мъж". Майкъл Джаксън никога не е правел това/така. Той изначално отправяше предизвикателството " какво значи да бъдеш човек, мъж като човек". И не го правеше по познатия, "стандартния" ,"приетия" начин. Отказваше да бъде напъхан в този стандарт, който има дори и за отправяне на обществено предизвикателство,  независимо от всички подмятания за "неподходящо". И за този си отказ той плати висока/огромна цена.  
- Напълно съм съгласен с казаното. В есето на James Baldwin “Freaks and the American Ideal of Manhood” става дума точно за това. Майкъл отказваше да бъде това, което хора очакваха той да бъде. Той отправи предизвикателство към приетите норми за раса, пол, сексуалност. Видях сурови записи от документалния филм на Spike Lee и там има кадри право в целта

 : Spike Lee те включи като консултант във филма. Искам да поговорим за това.
- Да. Чудесно преживяване бе. Уважавам много този труд на Spike Lee. Срещах ме се няколко пъти. Изгледах и 2 часа от документалния филм още  като суров материал. Частта за видеото на Bad е направо феноменална, настръхнах направо. Чудесен филм и в него има доста по темите, които засегнахме до тук. Ползва рефрена  “Who’s bad?” многократно и показва многото му аспекти. Освен това за възможностите на черния човек в Америка. Разбира се на едно по- общо, по социално-ангажирано ниво, казвайки “You can’t reduce me to a type. I refuse to fit into one of the four or five boxes or roles that black people have been put in.”  

 : С това ме подсети за друга статия от Featuring Michael Jackson, “Am I the Beast You Visualized: The Cultural Abuse of Michael Jackson.” Там подчертаваш как масмедиите в страната ни третираха Майкъл. Счетам че тази от всички останали статии има най-големия потенциал да запознае обикновен човек, не фен на MJ, за това кой е той и какво преживя. Когато пишеш целиш ли да образоваш другите за MJ или  просто пишеш своите мисли?