Written by MICHAEL JACKSON

Публикувана: 21 май 2012, 15:35 ч.
Последно мнение: 22 юли 2013, 11:11 ч.

63 135
737

Benisima - Потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е вероятността този концерт да промени живота на човечеството?
Какво ще се случи след излъчването на концерта?
Какво се случи на концерта на братя Гиб през 2003 г.?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е вероятността този концерт да промени живота на човечеството?
  
  Вероятността този концерт да промени живота на човечеството е трудно да се определи, но фактът, че събитието беше важно в историята на човечеството, е неоспорим. Концертът по случай 25-годишнината на Motown през 1983 г., който беше излъчен по телевизията, оказа значително влияние върху зрителите и промени очакванията и преживяванията им.
- Какво ще се случи след излъчването на концерта?
  
  След излъчването на концерта през 1983 г. настъпват промени в очакванията и преживяванията на зрителите, които са били изложени на събитието. Това показва, че концертът е имал въздействие върху обществото и е бил важен момент в историята.
- Какво се случи на концерта на братя Гиб през 2003 г.?
  
  Концертът на братя Гиб през 2003 г. беше в памет на починалия Робин Гиб. Това събитие включваше Майкъл Джексън, като се споменаваше за него и дуета Барри-Майкъл. Концертът включваше музикални изпълнения, вдъхновени от Майкъл Джексън и отразяващи неговото влияние върху музикалния свят.
- Какво включва албумът "Bad 25" на Майкъл Джексън?
- Каква е песента "Bad" на Майкъл Джексън?

Потребител

# 330 1 септ. 2012, 16:32 ч.

Мда, вярно, че пише България, сега видях, като обърна внимание. Браво на инициаторите.
Разговора с Вогел се провежда от двама интервюиращи. Те бърборят повече от него Simple Smile

и ме дразнят с това. За това и не съм ги удостоила с отделни имена в превода а ти интерпретирам като 1 човек Mr. Green

. Не оставят Вогел да си приказва Crossing Arms

. За това са "наказани " и спестявам част от брътвежите им , които са просто повторения/клишета/локуми. Peace

- За целите на писанията ми-няколко са. Съвкупност е. Опитвам се да представя работата на Майкъл на хора, които не са поглеждали на нея по този начин. Така че тук има нотка "образоване". Искам хората да видят работата му от друг ъгъл , от различни гледни точки. Винаги съм искал да покажа богатството, дълбочината, силата, виталността на творчеството му и да документирам как той менажираше това. Целта ми е да пиша обективно, тъй като мисля че Майкъл бе третиран нечестно, необективно, нереално, повърхностно от масмедиите. Опитвам се да не залитам в крайности и да оставам трезво мислещ и отворен към ширината, мащаба на творчеството му. Кой беше той и къде стигна в светлината на това как беше приет и представен. Това има значение при един такъв талант като него.
Според мен неговия живот, работа, ядрото в което той твореше, олицетворява/представя the “Other” -"Другия". За това съм писал във въпросната статия. Ето части:
" В “They Don’t Care About Us,” гласност на лишаването от избирателни права и унижението “Tell me what has become of my rights,” he sings, “Am I invisible because you ignore me?”
“Little Susie” фокусира вниманието в/у бедите от изоставянето и нихилизма, разказвайки историята за дете с дарба, която остава незабелязана докато не е намерено мъртво в дома си.
“Earth Song” за планетата ни и най-безащитните й обитатели, акцентиращия прочувствено повтарян рефрен “What about us!”".
Чрез такива песни, както и чрез своя личен живот и личност, Майкъл беше станал представител, говорител на "Другия ". Мас медиите така и не обръщаха голямо внимание на този аспект/послание, точно както не обръщат такова и на "другите" , за които се разказваше в песните. Задоволяваха се с това което е просто и доходоносно - Джаксън е ексцентричен куку и си кретаха така почти 3 десетилетия."

Confused

: Съгласен. Даде глас на тези, които го нямат. Провокира ни не само как мислим за "другото/различното" но и какво чувстваме по въпроса и то по един силен /въздействащ начин. Това е нещо което ме докосна когато бях малка и слушах “Ben”. Обикновено the Other е нещо невидимо или ако го виждаме то е неприятно, смущаващо, страшно за нас. Но той ни окуражава да се погледнем в този Друг , да се поставим на негово място . В по - късни творби като Ghosts ни провокира да се почустваме свободни в другоста/различноста .
Но знаеш ли , от една страна в много отношения той олицетворяваше "Аутсайдер" , от друга бе гледан, възприеман като доста вещ Insider. Всъщност настроението срещу него започна преди скандалите и витилигото и всички оставали , както самия той ги е кръстил в “Is It Scary” , “eccentric oddities”. Реакцията 80-те години започна не защото беше странен а напротив. Започна защото бе виждан/считан за твърде популярен, твърде традиционен, твърде фокусиран върху продажбите на записите си а не върху промяната на музиката. Като една върхушка/елит.
Така че дори другоста му/различноста му е двусмислена. Дуализъм дори в мултиразнообразието. Той е Insider/Outsider , Black/White, мъжествен/женствен, хетеро-/би-/асексуален/гей/ неопределен, Christian/Buddhist/Islamic/Jewish, материалист/защитник на околната среда/артист.
- Частично съм съгласен. Съгласен съм че всички тези парадокси са важни за Джаксън и творчеството му. Но не мисля че той стана /бе "различен" и " ексцентричен" по-късно в кариерата си. В пика на кариерата си той бе като както казва негов герой от Thriller “not like other guys” -" не като останалите". Много хора са мислели че е гей при старта на кариерата му в край на 70-те и че е взимал хормони заради гласа си. Не мисля че настроението срещу него бе заради това че е твърде популярен. Според ме върхушката/елита бе обезпокоен и усети заплаха от силата и различността на Майкъл Джаксън. За мен е парадокс това, че той бе и е толкова популярен въпреки своята различност.

Confused

: Да, въпроса е сложен. Прав си за коментарите от 80-те. А въпроса за неговия Insider/Outsider статус е още по-сложен. Както си споменал в статията “Second to None: Race, Representation, and the Misunderstood Power of Michael Jackson’s Music” , той никога не получи признанието , което заслужаваше. Има известна история как Off the Wall е игнориран от Grammy’s. Това в поскрепа на тове че бе Outsider. Но в същото време -80-те, Майкъл имаше моща/силата на Insider и знаеше как да я използва. Никой не го подценяваше.
Но както виждаме в музиката му той се идентифицира с безгласните и един вид им предоставя своя глас.
- Съгласен съм че бе популярен, успешен и имаше власт, но не се чувствам комфортно да бъде описван като “insider.” Дори на върха на своето приемане официално от обществото- когато се появи с Reagan в Белия дом, той бе ясно че не е от този кръг/свят. Той е друг-особено що се отнася до Рейгън. Имам биография на Майкъл писана от Dave Marsh- Trapped: Michael Jackson and the Crossover Dream издадена 1985. Тази книга много точно онагледява как се е пишело тогава от журналистите на елита и музикалната критика през 80-те. Тонът е доста арогантен, снизходителен , пренебрежителен.
Майкъл бе insider с това че успех му му донесе пари и бе способен бизнесмен , познаващ индустрията и надхитри някои от най-големите й играчи. Но стова си спечели доста врагове. Всъщност той никога не бе приет от/в тази индустрия.Наложи му се да сваля бариери в тв, радио и печатните индустрии. Иронията е че въпреки тези постижения и въпреки милионите продажби и редовното излъчване по MTV, той бе позициониран като "различен". И това де засили с годините.

Лично на мен интервюиращите ми бяха досадни, особено с препратките към политика и такива анализи.
Ще си чакам да прочета с интерес ако не цялата поне повечето от статиите в книгата.
Колкото повече гледни точки толкоз по-добре.
С Вогел горе долу по едно и също време сме се снабдили с радиокасетофон. Но докато той 1991 е слушал и се е кефел на Dangerous аз откривах тепърва предишните албуми на Майкъл, а от творчеството му с Джаксън 5 и сие пък въобще не бях чувала нещо. От предаване на Тома Спространов по Хоризонт ги чух за първи път и то с песни от коледния им албум Laughing

. Та така вместо да си чешат езиците/клавиатурите журналистите да си пуснат музика на Майкъл, вокала му, да си отпуснат "обременения" с излишно инфо мозък и да видим дали няма нещо да ги докосне.