Ако имаш какво да губиш и ти се живее, съвсем нормално е такива събития да те ужасяват.
Е, значи на мен не ми се живее и нямам какво да губя, така излиза. Пък то не е така.
Мисля че вече всичко приключи и е време просто да сме благодарни, че се случи точно така, защото аз вчера се замислих как за миг можеше да стане нещо ужасно - да изгубя мъжа си, родителите ни, моя живот, всичко което сме градили... (което на фона на животите ни не е нищо, но все пак..). Днес можеше да не си пишем в бг-мамма и да си съскаме също толкова успешно, а можеше да сме в тотален шок, изгубили всичко настанени в някое училище... Аз не мисля да продължавам да живея в страх и параноя, просто ще си остана с благодарността в сърцето, защото знам какво можеше да се случи

Мисля че вече всичко приключи и е време просто да сме благодарни, че се случи точно така, защото аз вчера се замислих как за миг можеше да стане нещо ужасно - да изгубя мъжа си, родителите ни, моя живот, всичко което сме градили... (което на фона на животите ни не е нищо, но все пак..). Днес можеше да не си пишем в бг-мамма и да си съскаме също толкова успешно, а можеше да сме в тотален шок, изгубили всичко настанени в някое училище... Аз не мисля да продължавам да живея в страх и параноя, просто ще си остана с благодарността в сърцето, защото знам какво можеше да се случи 
. Дъних се с обезболяващи - спира и почва пак.

Препоръчани теми