Как се живее без любов?

  • 27 641
  • 482
# 30
наличието на трети винаги съвсем обърква нещата. Ако беше само ("само", образно казано, не го подценявам) вътрешното неудовлетворение, то нещата щяха да бъдат по-чисти и въпросът наистина щеше да бъде "как се живее без любов?", защото щеше да засяга само жената и мъжа в семейството. Обаче сега въпросът е "Как се живее със съпруг, като съв влюбена в друг мъж това влюбване е взаимно?"
Виж целия пост
# 31
Andariel, в повечето случаи, или поне това което съм забелязвала е...че жената си живурка някак си и се е примирила с липсата на любов без да се оплаква....до....момента, в който не се появи друг мъж на хоризонта. ) Тогава изведнъж страшно много започва да и пречи тази "липса на любов" в семейството, категорично отказва да мисли за начин за сплотяване, или поне някакъв приемлив вариант за живот заедно със съпруга....а се чуди как да се измъкне от него. Като разбира се причината никога не е другия мъж...той е само за фон...)
Виж целия пост
# 32
Любовта сякаш е панацея за отстраняването на всички проблеми. Даже напротив- където има чувства, има и повече драми.
Виж целия пост
# 33
Мадам, любовта не трае вечно, но след първоначалния плам остава уважение, привързаност, приятелство - тогава хората остават заедно и им е добре.

Добре де, толкова ли е трудно да се запазят едни такива отношения във времето напред при положения, че човешките отношения са така устроени имат си фази: зараждане, подем и спад.
Нима при следващия ще е по различно?

Цитат
В този случай - скандали, отдалеченост, нежелание да бъде там, с него, до него - какъв е смисълът да се тормози?! Има две деца - ами тези деца ще продължат да си имат двама родители, но в различни къщи. Животът е прекалено кратък. децата ще порастнат.

Да, и ще продължава да ги има, сигурна съм, че авторката ги подклажда вечно недоволна от едно или друго, поради спокойствието, че си има нова любов, а старата майната и нека се загробва там.

Ако ще и е по добре, да отиде и да си изконсумира новата връзка  Grinning



Виж целия пост
# 34
Всяко нещо в живота си има цена. Нещо е започнало да се руши преди години и ти се опитваш да го поправиш с новия мъж. Обаче не си намерила покой както разбирам. Мисля, че Мадам ти е дала най-добрият съвет - отиди някъде,ела на себе си! Само ти можеш да си помогнеш най-добре.

Ако си емоционален и буден човек не би могла да се влееш в армията на сивите домакини, за които семейството (дори и без любов) е по-ценно от всичко друго.
Какъв човек си ти, от кой тип? Търпиш обстоятелства или имаш нужда от богат, пълен с преживявания и емоции живот? На това трябва честно да си отговориш.

Каквото и да направиш все ще има цена и пак ти ще я платиш! А ако не предприемеш нищо, някой друг вероятно ще реши вместо теб. Вероятно и съпругът ти се чувства по същия начин. Помисли си какво ще стане когато и той срещне нова жена. Тогава едва ли ще си в позицията да избираш какво точно да направиш, защото просто той ще разреши дилемата ти.Това ли чакаш?

Виж целия пост
# 35
Децата искат майка си и баща си под един покрив и хич не ги интересува какви личностни и междуличностни драми изживяват родителите им. Възрастните се самоубеждават, че децата искат това, което искат те, иначе става кофти за душевния конфорт.

Това е дълбоко и драматично невярно. Един от малкото пъти, в които не мога да се съглася с Андариел (а това е рядкост). Има деца, които не ги интересува и в този случай бих казала, че родителите са попропуснали нещо в оформянето им като личности или в момента пропускат. Децата в добро психично здраве от най-ранна възраст се интересуват от състоянието и добруването на родителите, защото усещат, че от това зависи тяхното собствено добруване. Личен, косвен и научно обобщен опит са това. Родителите са първият обект на емпатия, ако няма интерес към тях и преживяванията им... не е добре.

Да, не всички връзки си приличат. Хората могат да са диаметрално различни в поведението си и преживяванията си в зависимост в една връзка и в следващата. "Със следващия ще е като с този" са бабини деветини, мантри, пробутвани от поколение на поколение с цел - кой знае защо - да се пази статуквото на всяка цена.

Към авторката - умната, ей. Този живот не си си го намерила на улицата, предполагам  Hug
Виж целия пост
# 36

Към авторката - умната, ей. Този живот не си си го намерила на улицата, предполагам  Hug
това страшно много ми хареса, благодаря ти   bouquet
Виж целия пост
# 37

Към авторката - умната, ей. Този живот не си си го намерила на улицата, предполагам  Hug
това страшно много ми хареса, благодаря ти   bouquet

Това и за теб се отнася, мамо  Hug
Виж целия пост
# 38
Без любов сигурно се живее, но със скандали не. А другият мъж... той понякога се появява, за да ти даде кураж да вземеш решения, които отдавна обмисляш. И само толкова! Започнеш ли да се осланяш само на него и бъдещето ви... просто сменяш един цикъл с друг.
Виж целия пост
# 39
Andariel, в повечето случаи, или поне това което съм забелязвала е...че жената си живурка някак си и се е примирила с липсата на любов без да се оплаква....до....момента, в който не се появи друг мъж на хоризонта. ) Тогава изведнъж страшно много започва да и пречи тази "липса на любов" в семейството, категорично отказва да мисли за начин за сплотяване, или поне някакъв приемлив вариант за живот заедно със съпруга....а се чуди как да се измъкне от него. Като разбира се причината никога не е другия мъж...той е само за фон...)

Тъй де, по някакъв начин се справя, намира достатъчно причини, включително ползи, които да задържат човека (то май  не опира само до жените), а изведнъж чуждата кокошка патка изглежда, и понеже е във вихъра на страстта, хич не мисли, че и на новата патка й миришат чорапите, че и кой знае какви други неща ще изникнат с времето. Аз затова казах, че ако нещата са чисти, без трети човек, дето се вика, поне с чиста съвест може да каже "аз предпочитам да живея сама с децата, отколкото с този мъж, който предизвиква у мен ужасно раздразнение, изкарва най-лошите ми черти наяве, и дори не понасям да ме докосва".
Виж целия пост
# 40
Без любов се съществува, но не се живее...
А децата /нали често правим почти всичко заради тях/ няма как да са спокойни и щастливи в описаната от теб ситуация на не-любов /най-общо казано/.

Дай си малко време и прецени: можеш ли да я караш така цял живот... може ли нещо да се промени... ти искаш ли да се промени... би ли положила усилия за това ... ако ли не - пътят е един и ти го знаеш, със или без друг мъж.
Виж целия пост
# 41
Според мен точно в частта с психичното здраве на децата, леко се преувеличават нещата, защото родителите са основният източник на информация, родителите ходят на терапия, и това, което подозирам, че се получава е, че волно или неволно, специалистите се повеждат по желанието на родителя да се самоуспокои и да получи нещо като разрешение от трето лице в лицето на специалиста, че за децата щастието на родителите е определящо за тяхното щастие. Според мен, когато децата са поставени в условие да избират, те интуитивно подреждат нещата като на първо място поставят имането на двама родители под един покрив максимално дългго време и образно казано, си запушват ушите за родителските скандали и се фокусират върху собственото си оцеляване, а то им казва, че е по-добре двама родители вкъщи, защото ще има двоен приток на ресурс; след това, ако родителите решат да се разделят, децата се ориентират към икономически и  властово по-силния родител, дори когато виждат, че другият родител страда от раздялата, и децата хич не ги интересува кой родител е "лошият" - те са готови да живеят дори с "лошия" (неверния, егоистичния и др.), стига да им предлага повече материални облаги или да не им нарушава рутината в ежедневието (да не сменят жилище, градина, училище). В този смисъл емпатията остава на заден план за децата, особено ако вкъщи няма побой, унижения, запои и др.
Виж целия пост
# 42
Темата Как е по-добре за децата? ли е или Как е по-добре за авторката?
Виж целия пост
# 43
Цитат
и запушват ушите за родителските скандали и се фокусират върху собственото си оцеляване


Обаче, когато има родителски скандали, не дай Боже, побой и пр. физически и психически издевателства. Инак няма за какво да си запушват зрителните и слуховите рецептори.
Но когато мама е неудовлетворена, щото така й идва отвътре, не защото тати е лош; когато тати е добър, любящ, грижи се за децата, а мама го гледа кисело, как да ги убедиш /децата/, че разделени, родителите им ще са в пъти по-щастливи, а те тоже с тях, когато няма никакви външни индикации за нездрави отношение?

Щастието на децата сериозно се експлоатира и да, убедена съм, че много родители си купуват успокоение в нечии терапевтични кабинети. А после в същите тези кабинети, години по-късно на децата им се внушават на свои ред други мантри и тинтири-минтири, че макар и отгледани от разделени родители, това не е оказало влияние върху тях.
Виж целия пост
# 44
Да, децата си искат и двамата родители...а в случая, баща им има повече време да се занимава с тях и го прави...и...и..и са супер привързани. Чувствам се като кучка Sad

децата ще проявят огромно разбиране към твоето "щастие" ако зарежеш баща им и се събереш с новия си партньор
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия