Как се живее без любов?

Не се живее без любов. И аз си тръгнах, но трябваше да го направя много по-рано. За децата да живеят в такава среда е много нежелателно.

Кам 
С деца или без, в един момент спира да ти пука. Въпросът е, когато спре дали няма да е късно.
аз съм била в твоето положение, но без деца. Рискувах, защото вече не ми пукаше. Така или иначе съм си кучка.
Обаче с деца сигурно е по -сложно..
Пожелавам ти да намериш най-доброто решение за себе си.   

 Мииии, не става. Мъчих се и аз, изнасилвах се направо. Просто е убийствено да вървиш против себе си. В един момент инстинктите ти ще вземат връх и ще си тръгнеш.
И не си кучка, просто имаш гадния недостатък....съвест.

К-А-М, колко време си мислила, че ще продължи тази любов, до живот ли?

Ами не, след години тя просто си отива... Казваш, че има друг мъж в сърцето ти, а неговата любов колко години ще трае?

И така тръгваш си, вземаш решение повлияно от натрупалите се негативни емоции през годините и от споделения тук опит и какво?

Заставаш на онзи кръстопът и хващаш пътя към новия си живот, ами ако не е правилния?

Имаш ли възможност да заминеш някъде сама, макар и за ден- два, ей така да останеш сама за да разбереш какво искаш от себе си? 

Мадам, любовта не трае вечно, но след първоначалния плам остава уважение, привързаност, приятелство - тогава хората остават заедно и им е добре. В този случай - скандали, отдалеченост, нежелание да бъде там, с него, до него - какъв е смисълът да се тормози?! Има две деца - ами тези деца ще продължат да си имат двама родители, но в различни къщи. Животът е прекалено кратък. децата ще порастнат.

И друг път съм споменавала, че е илюзия това, че един привързан към децата си мъж ще остане също толкова привързан и след развода. Повечето мъже се отдалечават от децата си след развода. Пък и хайде сега - бащата е нужен на децата си всекидневно, не само всеки втори уикенд, нали? Ако мъжът не е добър баща, изобщо не бих се колебала, но ако е добър... Не знам. Тежка дилема. На тези деца може да им се наложи да заживеят с чужд мъж покрай майка си, не се знае дали ще се разбират с него, пък и при най-доброто стечение на обстоятелствата това е огромен стрес, може и повече пъти да си сменят "семейството", изобщо не ми говорете че щастието на майката автоматично означава щастие и за децата.
Децата ще пораснат, ама травмите от детството могат да им тежат до края на живота им.

heureuse, винаги има вариант децата да останат при бащата или просто възрастните да се разберат да отворят брака - всеки да си живее живота, но да споделят едно домакинство и грижите по децата. Има много такива бракове.

щом се чувстваш като като кучка, сигурно имаш причина за това.
Ти защо нямаш толкова време колкото мъжа ти да се грижиш за децата ви?

Любовта на родителя към детето не зависи от отношенията му със супруга(та). Там където я има тази любов в нормален, качествен вид. Далеч съм от мисълта, че всички родители са идеални и любящи. Но ако се случва така че след развод бащата се отдръпва (отчуждава) от детето си, значи и чувствата му към него никога не са били истински бащини. Какво е загубило в този случай детето? Нищо особено. Бил е присъствен в къщи, колкото за парлама и колкото да се разпорежда.

И въобще, ако погледнем трезво ситуацията без глупави стереотипи, доведеният, втори "родител" ако той е добър, отговорен и любящ човек, може да стане и по-добър родител за детето от родният му. Не са малко случаите на деца в подобни семейства, които получават двама любящи "бащи" вместо един. Е, да кажем че са доста чести случаите, когато след развод майката се хвърля на врата на първия срещнат само за да не е сама и става "от трън та на глог", но тук вече тя сама си е виновна.

Аз съм категорично на мнение, че щастие на детето в семейство, в което няма любов и разбирателство е невъзможно. И то е много по-ощетено от дете на разведени родители, но където в средата му цари мир и родителят, с който то живее постоянно, се чувства щастлив и удовлетворен от живота.

Най -доброто възпитание за децата е любовта между родителите им. Не бих живяла с някой без любов.Всеки има право на щастие и децата ни го доказват като навършат пълнолетие и спрат да се интересуват от нашето и започнат да градят своето.Това са си закономерности в природата и всеки сам си прави преценка дали си заслужава погубения живот .КАМ ,не си кучка   премисли ,премери и вземи решение ,не бързай .Китайците казват че винаги ,от всяка ситуация има най -малко 33 щастливи и успешни изхода.

На мен никак не ми изглежда нещата така, както го описваш с общото домакинство. Ако всеки си гледа живота, домакинството и семейството никога няма да дръпне напред, защото това семействоо ще е като една каца с много дупки - от нея ще изтичат ресурси под формата на време, пари, човешка енергия. Например, всеки ще драсва за някакво време навънс любовника/любовничата, там ще харчи пари за какво ли не, мислите му ще са заети с това как да угоди на този трети са семейството човек, и все по-скъпернически ще гледа на себе си и на времмето и парите си - защо да сменя крана на мивката, като този дом му е омразен; защо да решава задачи с децата, щом може да е навън с друг човек; защо да спестява пари, като знае, че може другият да ги изхарчи или знае, че другият вече харчи толкова по себе си и други неща. В най-добрия случай нещатта могат да запазят настоящото състояние, но с времето това е по-вероятно да се влоши, защото дупките в кацата ще стават все повече или все по-големи.

За бащите след развода съм съгласна - доста често мъжете се развеждат с жената и с децата, и привързаостта към жената ги държи привързани към децата. Ако няма жена - няма деца. Затова и мъжете са склонни да приемат чужди деца, защото връзката им с тях се определя от връзката с майката.

Дайте да не слагаме всички бащи под един знаменател, ок?

Аз знам поне няколко случая, в които бащата след развода е много по-отговорен и присъствен в живота на детето си от преди развода. По простата причина че се старае да компенсира по-малкото време което прекарва с него. Във всичките ми познати случаи, бащата живее наблизо (в единия дори бащата сменява къща и офиса на бизнеса си, който е доста по-неудобен), а времето прекарвано с детето е изключително активно и наситено. Те заедно пътешестват, правят си излети, лодки, яхти, палатки и детски развлечения...Отделно на ръка компенсират с поемане на големи разходи по курсове и обучение на детето, дрехи, играчки и всякакви глезотии... Забелязвам тази тенденция и при моя след раздялата ни. Това е нормална психологична реакция на любящ родител.

Да, не става въпрос за всички, има и изключения. Но са малко, затова правят впечатление. Ако мъжете като цяло бяха много загрижени за децатаси след развода, едва ли щеше да има толкова закони и проблеми с издръжките - по време на развода повечето се бият в гърдите как искат децата, а после започват да пеят "няма да давам повече пари, защото тя ще ги харчи за себе си, не за детето".

Личните ми наблюдения, създадени на база споделено- видяно- чуто, сочат, че без наличието на деца немалко жени щяха да влязат в ролята на "кучки" /защо изобщо на кучки?/ и да се разделят с настоящия си партньор, независимо има ли, или не друг мъж.

Тъпото е, че няма за какво да се хванеш.Съществува чувство за неудовлетвореност, не реални и видими, за него дори, проблеми, остави ги хората. Забелязала съм също, че колкото по- осезаемо настъпва новият, толкова по- оцветен в черно става старият. А успоредно с това и убеждението на жената, че е най-тъжната, най-нещастната и най-неоправданата на света.

Защо няма да се разведа при подобна ситуация /приеми това като съвет/? Първо, никой няма да бъде баща на децата ми така както родният им. Второ, наличието на нов мъж в живота ми ще донесе повече негативи, отколкото позитиви- ще е стрес за децата, ще е и стрес за мен да се нагаждам към нова личност, за която нямам гаранция, че заживеем ли под един покрив, няма да се превърне в по-голямо говно от предишния.. Трето, аз така и така не си падам много по разни любови и сантименти и ми пука живея ли преизпълнена с чувства или не. Т.е. наличието или не на любов изобщо не е фактор за раздяла при мен.
Като ми се ходи по чуждо, ще ходя. Ето, доказваш, го и ти- може.

Децата ми са прекалено важни за да ги рискувам заради някакво чувство на гъдел в областта на душата и малко под нея, привличане и първоначална размяна на феромони.

А и честно казано общественото мнение по въпроса, колкото и да не ти пука за него, в даден момент ще те скапе. И ако си мислиш, че след раздялата ще настъпи немедлено едно невероятно щастие- лъжеш се.

К-А-М, любовта е доста измамно чувство....днес я има, утре не...
Ако очакваш и да си вечно влюбена в друг мъж, или да си постоянно влюбена...едва ли ще се получи.
За скандалите кофти, но едва ли има семейство, в което да не е имало спорове.
Въпроса е ти какво искаш и на какво си готова...
Дали ще се "жертваш" заради децата....така използваното оправдание за слабите да не предприемат нищо....или ще решиш да си търсиш щастието извън това семейство и този мъж...можеш да го решиш единствено ти.
А относно бащите и грижовността им след развода...божа работа...а и зависи от много обстоятелства. Най-малкото дали майката ще остане в същият град, или не...