Пък пак ще чакаме записките на Лорини 
после кафета ,разходки и следобед отново-никой не ме пита дали случайно не ми се иска да легна и да спя поне 3 дни 
Варицелата мина и сега го караме на живот. Бабчето готви, чисти, пере. Ставаме в 8 и вече на всички закуската е на масата, даже ако се успя тя жената си храни Софи и Крис и не ме притеснява. Излизаме и се прибираме на обяд и пак всичко на топ - обяда готов, дрехите изпрани, изгладени. Сега ми е паднало на мен да живея. 
В 7 и 30 малката заспива и ние с Крис пак навън. Абе как знаем ние българите да живеем никой не знае. Аз се чудя кога работят тези хора като по цял ден са на кафенце. 
После и ме питате защо искам да се прибираме тук. А как ми се не тръгва от Дупница , но сряда заминаваме за Пловдив, но пък и там отначало ще е голяма забава. Хубавото там че и Крис има къде да оставям и съвсем на живот ще го ударя. Ноооо както казах след 3 години и половина затворена вкъщи да сменям памперси, чистя и готвя си заслужавам голямааа почивка. Децата и най вече Крис си ги мъкна навсякъде, че те не ми пречат напротив без тях ми е скучно, но домакинската работа явно ни е за мен. Първо закъснях с 20 мин и след 40 бях на нисък старт. Какво се бавеха другите и пишеха романи - фантазия не ми достига. А и изпитът беше обявен с 3ч продължителност. 
но след завръщане от Съева дупка и Етрополско. Добре че бяха филиите с лютеница! Нашите баби готвят само за официално и чистят по празници Търпение нямах да се прибера, да имам кой да ми помага и уикенда Мишо да ми прави палачинки и пържени филийки, а аз да се глезя. Как лети това време!!! А на теб - браво! Ще чакаме да разберем Препоръчани теми
