Мъжът ми е по добре, вливат му някакви лекарства и до събота ще е така, най кофти му е, че са му забранили да става, даже и до тоалетната
и това него много го тормози, но аз му казах, че ще трябва да стисне зъби и да изтърпи, в крайна сметка по важно от здравето, няма. В неделя обаче го изписват
. Това е по скоро прифилактична терапия, за да се възтанови проходимостта на вената и да не се стигне до тромб. След това ще пие и дъгло време някакви лекарства, пак антикоагуланти. И знаете ли как усещам липсата му, във всичко- тръгвам да си правя салата и правя и за двамата, изобщо не се усещам, че само аз ще си я ям, не мога да спя добре без него, въртя се и леглото ми изглежда ооогромно, а сутринта като прибирах прането и като му видях една тениска, дето му я подарих за морето и ме изби на рев. Изобщо с цялото си същество осъзнавам как моят живот вече е изцяло свързан с неговия на всички нива
. И затова, ценете всички мигове с хората до вас, даже и на обикновените на пръв поглед, че иначе, каот си сам, всичко губи смисъл.Радост- страхотни снимки, браво!

Лорини- ехааа, да ти е живо и здраво, и все така добре да вървите и занапред
Люби- кофти това с кистата, дано лекарставата да дадат резултат

Ники- и аз се радам за Анди

Дони- радвам се за Гого

Аз моето ще го видя другата седмица, тази ще пропуснем да оидем, заради мъжа ми, многооо ми е мъчно, но няма начин. Поне е добре, чуваме се всеки ден по телефона. Изобщо тези дни имах възможността да съм изцяло сама вкъщи и изобщо не се почувствах по добре от това, напротив
.



)

