искаме бебе

  • 3 123
  • 21
Здравейте!С моя приятел искаме да си направим бебе!Аз съм на 21 и съм студентка редовно обучение 2 курс.Приятелят ми е на 27, и двамата сме от Пазарджик,но заради следването ми и двамата сме в София на квартира,той си намери работа в София,за да сме заедно.Реших да пиша тук просто за да чуя мнението ви,чувствам се готова за майка,много обичам половинката си,но от друга страна тук в София няма кой да помага с отглеждането на бебето,неговата майка е в Гърция,моята е в Пазарджик.Не искам да прекъсвам следването си,а с бебе и следване все ще ми потрябва помощ.Мислим да започнем с опитите на есен,така 3 курс ще съм бременна,а после 4 курс все някак ще го избутам с бебе!Моля дайте някакви мнения,много искаме бебенце..... Hug
Виж целия пост
# 1
След като се чувстваш готова и го искаш, не виждам смисъл от темата ти. Никой не може да ти обещае, че ще бъде лесно, но не е невъзможно, защото архивите познават много майки, които са били и студентки. Годините нямат значение, ако си сигурна какво искаш и ако вярваш на човека до теб. В поста ти обаче, лично аз откривам нотка съмнение. Като цяло майка ти може да остане известно време при вас и да ти помага, така че не смятам това за основен проблем. Но е важно да си наясно със себе си и с желанията си, защото е сериозна крачка. Отделно от това като майка-студентка и то редовно обучение имаш право на еднократна финансова помощ. Ако не се лъжа около 2 хил. и кусур лева. Споменавам го, в случай, че не знаеш.
Виж целия пост
# 2
Хубаво си помислете, това не е решение, което да вземете само на база емоции. И ние с моя съпруг искахме бебе още когато бях първи курс, но не го направихме по една или друга причина. Тогава нямахме жилище, аз нямах работа, нямах и трудов стаж за майчинство. Сега, четири години по-късно съм спокойна, че можем да си направим бебче без да се притеснявам за материалната страна на нещата. Сега вече съм завършила, имам перспективна работа, осигуряват ме не реалната ми заплата, което е много важно, за да не претърпим евентуален финансов шок при едно майчинство.
Млади сте, животът е пред вас и ако изчакате година-две, сами ще видите, че не му е било времето тогава. Има разбира се много майки-студентки, никой не казва, че няма да се справиш, просто трябва много добре да прецените ситуацията. 
Виж целия пост
# 3
здравеите момичета. как сте днеска? 
lili_komsi   щом и двамата се обичте според мен деистваите...те нещата ще се наредят... и аз като студентка мислех да имам детенце,но се отказах...казах си още уча, а и сам редовно и нямам работа...но пък като си студентка даржавата ти помага и то доста, не сам сигурна за сумата но маи дават 3000 лв. това аз тогава не го знаех.. а сега заварших имах работа 6 месеца и сега сам без работа но с годеника ми много искаме бебенце...
Виж целия пост
# 4
Здравейте и от мен! Това да имаш дете на 21-22 години в днешно време си е много сериозна крачка.Трябва да  помислите дали не е по-добре да завършиш, да поработиш 1-2 години, да си поживеете  bigdance2 и тогава да имате дете. Аз съм с моя мъж от 9 години(бях на 20 години, когато се запознахме)- и тогава искахме деца, но едва сега пристъпваме към тази крачка. Но съвети всякакви-направи най-доброто, което смяташ че ще е добре за теб Laughing Ако ти го искаш, близките ти ще те подкрепят и ще намерят начини да ти помагат, ако ли не-ще изчакат Wink
Виж целия пост
# 5
Знам за еднократната помощ. Между другото работя вече около 9 месеца,на трудов договор,осигуровки и т.н. както си му е реда.Приятелят ми също си има хубава и добре платена работа. Много благодаря на всички за мненията.    bouquet
Виж целия пост
# 6
Според мен изчакай да завършиш. Иначе вариантите са два - ти учиш, някоя баба ти гледа детето, или ти си гледаш детето и зарязваш училището за някоя и друга година. Ако държиш ти да си гледаш детенцето и да му посветиш всичкото време през, което то ще има нужда от теб, по-добре изчакай още малко.
Виж целия пост
# 7
Братовчед ми и жена му бяха на ненавършени 21, когато разбраха, че тя е бременна... и двамата студенти...
Ожениха се, заживяха в студентско семейно общежитие. Той трябваше д анапусне унито, за да ги издържа, но работеше и тогава и сега по специалността си. Леля ми беше в Гърция тогава, а нейната майка с натоварваща кариера...
Еми , ако днес ги попиташ, нито за миг не са съжалили. Живееха си добре, без да се лишават. Тя не прекъсна образованието си (редовно, право в СУ). Тя не беше работила до тогава. Не казвам, че не са имали проблеми, но не е толкова черно и невъзможно да си родител на тези години.

При вас виждам няколко неща:
- със сключване на граждански брак, ще имате възможност за семейно общежитие, което ще намали разходите ви. Ако това е част от целта де Simple Smile
-той не е студент и си работи (няма да взима важното решение д аучи или да работи, за да ви издържа)
- вече има програми за майки студентки.
- ти имаш все пак малко трудов стаж. Докато забременееш и родиш ще си направила и двете години, за да ти се изчисли там по заплата майчинството...
- след като се обичате и сте сигурни в себе си и това което искате..защо не

Пазарджик не е толкова далече, ще отскачат да ти помагат Simple Smile вничето за родителите ни е по-мило и от децата Simple Smile няма да ви оставят съвсем сами  Hug
Виж целия пост
# 8
Добре, де, след като тя учи редовно - как ще ходи на лекции по 6 часа (примерно) на ден, като вкъщи няма кой да гледа бебето? Нали бабите ги няма, а таткото работи най-вероятно на пълен работен ден? Има възможност да мине задочно, ако специалността и позволява, тогава няма да има право на семейно общежитие, но пък ще си е вкъщи с бебока. Но това също не е малка стъпка, задочното е и с година учене повече. И после майчинството ще свърши, тя ще е все още студентка, ще трябва да се върне и на работа и да гледа малко детенце, което я го приемат на ясла, я не (в София никога не се знае).  И въобще не се знае кога ще забременее, може след година, може и сега, много мои познати забременяха от първите опити още.
Аз забременях докато карах магистратура задочно. Оставаше ми само една сесия и магистърска теза. Точно по време на сесията, влязох в болница за задържане, изтървах и редовната и поправителната. Когато бебето се роди се оказа с 3 месеца зверски колики (баби и ние нямаме), еми трудно беше. Можеше нещо да се измисли, но въпреки това реших, че магистратурата ще изчака малко, бебето сега е по-важно. Имам колежки, които прекъснаха и редовното по тази причина. Сега ни мъчат страшно зъби, не спим по цяла нощ и цял ден, аз още не съм си взела изпитите от последната сесия, не виждам как бих отделила време да пиша магистърска теза.
Не казвам, че в никакъв случай не е невъзможно, ако авторката беше вече бременна, с две ръце щях да я подкрепя да роди душичката. Но след като тези неща може да се планират предварително, по-добре да се планират добре. Само нетърпението я мъчи май Simple Smile А каквито и планове да си правим, винаги може да изкокне и нещо непредвидено. Всичко хубаво и желая на авторката!   
Виж целия пост
# 9
ако имаш трудов стаж, държавата няма да ти даде 2-3 хл. лева...но свепак вие си преценявате...важно е какво вие искате,а не какво ви казват другите. ако двамата сте готови даваите...
Виж целия пост
# 10
ако имаш трудов стаж, държавата няма да ти даде 2-3 хл. лева...но свепак вие си преценявате...важно е какво вие искате,а не какво ви казват другите. ако двамата сте готови даваите...
Това не е вярно- 2880 лв. за майките- студентки не са обвързани с трудов стаж, трудов договор и пр. Единственото условие е да си студентка редовно обучение.  Wink
Иначе на авторката на темата пожелавам успех, каквото и да реши. Трудничко ще й е със сигурност, но пък си заслужава   bouquet
Виж целия пост
# 11
Добре, де, след като тя учи редовно - как ще ходи на лекции по 6 часа (примерно) на ден, като вкъщи няма кой да гледа бебето? Нали бабите ги няма, а таткото работи най-вероятно на пълен работен ден?
...
На лексии ходеше докато беше бременна, в 9тия месец беше на редовни изпити... не мога да кажа, че и е било чудесно лесно, но не се е отказала Simple Smile
Лекции си намираше от колегите, а в правото има доста дебели книги и тълкования на закона, които не изискват на всяка цена посещение на лекции.. правото не е медицина! Сега виждам, че сестра (учи медицина), не би се справила с такова предизвикателство, защото те постоянно трябва да са ангажирани с ученето..

Аз учех редовно в Техническия, където все още ти пишат присъствие и отсъствие... и ходех на пълен работен ден на работа 09-18..  и това не ми попречи нито да завърша, нито да съм  с отличен успех, да си взимам всички стипендии и да си ходя на важните неща..

Мисълта ми е, че ако тръгне човек да - завърши, да има работа, да има финансова стабилност, да има жилище, да има мама зад гърба си, да има това илионова... никога не идва ред не детето... кариера и тнт...

Винаги има начин, хората гледат бебета и с 200 и с 2000 лева, и всички са прекрасни дечица Simple Smile Най-важното е да го искат, хората ако имат желание начин винаги има.
Виж целия пост
# 12
Разбирам идеално какво имаш предвид. За финансовата страна на нещата въобще не говоря, приемаме идеалния случай, че няма да имат никакви финансови проблеми. Аз лично, тъй като съм с малко бебе, давам себе си за пример, не съм отсъствала за повече от 3 часа от деня на бебето, нито през деня, нито през нощта - страшни колики, страшно зъбоникнене, кърмене на 3 часа и до сега, дори и да има кой да ме "замести", не се виждам да търча по изпити, докато бебето ми реве за мен - така че въпрос на приоритети. С всичко друго съм съгласна - винаги има начин да съвмести всичко, въпросът е, че не е задеължително да става по най-трудния и тежък начин и за майката и за бебето, само защото жената няма търпение да има бебе сега на момента.
Абстрахирам се от случая - винаги се чудя на тези жени, които много искат бебета, правят ги и ги мятат на бабите да ги гледат, защото винаги има нещо по-важно за правене - лекции, работа, кариери или каквото и да е. Дано авторката не се обиди, говоря за други случаи покрай мен, нейното бебе все още е хипотетично Wink

А ето това:
Аз учех редовно в Техническия, където все още ти пишат присъствие и отсъствие... и ходех на пълен работен ден на работа 09-18..  и това не ми попречи нито да завърша, нито да съм  с отличен успех, да си взимам всички стипендии и да си ходя на важните неща..
няма как да го повярвам. Възможно е единствено ако си минала между капките, преподавателите са си затваряли очите и не са ти пишели отсъствия, защото си им била симпатична. По правилник, с ходене само на важните неща, нямаше да завършиш. Но тук не става въпрос за работа - днес си на едно място на работа, утре на друго, а за дете. Пак казвам - въпрос на приоритети. Авторката щом толкова го желае, винаги може да роди едно дете, да го прати в Пазарджик при майка си, както много други правят, и да си го вземе като завърши. Това също е начин. Винаги има начин.
Виж целия пост
# 13
Не искам да бутам темата в друга посока, но dejie, изпитите в ТУ са писмени.. или минаваш или не, пишеш си и минаваш. Учех това което исках и не ми е било трудно нито за миг. Работех по специалността + допълнителен плюс.

Работен и в 3ти и в 4ти курс и в магистратурата. Отработвах упражнения с вечерните групи. Да иах късмет с отработването, с програмата, съвестно си изпълнявах задълженията и нямах проблеми. Много проекти предавах по е-мейла. Взимах си отпуска, когато нямаше мърдане. Освобождавала съм изпити.

Знам какви са митовете за ТУ Simple Smile

----------------------------------

Ние с половинката ми също искаме бебе. 3 години чаках една операция да мине... незнаех кога ще е и това ми пречеше да се реша... сега като се обърна назад..операцията беше преди месец... за тези три години бебо щеше да порасне... и на мен нямаше да ми пречи операцията, пълната анестезия и двумесечния възстановителен период на течна храна...

Мисля, че сбъркахме тогава. Авторката ще прецени решението си след време. Сега каквото и да й кажем, само времето ще покаже...
Виж целия пост
# 14
Не съм наясно с митовете за ТУ, не съм искала да те обидя, ако така е прозвучало, чувала съм митове само за УНСС  Laughing Аз съм завършила Великотърновския, там също се пишеха отсъствия, и без значение какъв е изпита (то май е задължително всички да са писмени) имаш ли 3 или повече отсъствия, без значение на лекции или упражнения, не те допускат до изпит. Не те ли допуснат до 2 ли, 3 ли изпита - презаписваш. Това преди 5 години, когато аз завърших. Оттам идва объркването ми  Simple Smile
Съжалявам за това, което си преживяла, за здравословните ти проблеми, сигурна съм, че скоро ще гушкаш детенцето си  Hug
И тогава ще видиш, че всеки един момент, в който нямаш възможност да си до него и се наложи друг да го гушка, защото трябва да си някъде другаде, а то има нужда точно от теб - всеки един такъв момент ще ти причинява буквално физическа болка. Всичко най-хубаво ти пожелавам  Hug
Авторката дали сега, дали след години, каквото и да реши и пожелавам здраво бебе и много щастливи мигове като майка. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия