Аз пък постоянно оглеждам сградите - отвън, отвътре. Правя го несъзнателно.
Несъзнателно преценявам коя сграда е сигурна, коя не, къде са противоземетръсните шайби. Интересното е, че в центъра на Сф има толкова много съборетини, а всичките са си на мястото. Винаги съм била сигурна, че едно земетресение от 5та степен по Рихтер ще ги срине до основи. Говоря за разните изоставени къщуря из зона Б5 например.
Вкъщи продължава да ме е страх, въпреки че вчера се престраших да остана сама там за няколко часа. По-страшно ми е, когато съм сама с децата, защото нося отговорност и за тях.
Иначе най-ранният ми спомен за земетресение е как седя в стаята и гледам лампата да се клати. Майка ми ме грабва и заставаме под касата на вратата. Споменът не е свързан със страх. Трябва да е било Стражица това, помня после и как гледахме репортажи по тв.
Ако епицентърът беше във Витошкия разлом или самото земетресение беше по-високочестотно, последиците можеха да са доста по-сериозни. Искрено се надявам и си пожелавам повече да не преживявам нещо подобно. Дано не се налага да изпитваме на практика колко са здрави сградите, в които живеем. Веднъж ми стига!

, не знам дали сте писали за това, но вчера колега чак ми се обади по телефона да съм проверяла вярно ли е това, което е казал Професор Рангел Гюров! А аз даже съм в отпуск и по принцип няма как да знам вярно ли е или не!