Така и не се подобри, нали? Щом за заповед вече се говори. За съжаление такива хора обикновено са неспасяеми случаи. Дано при вас не е така все пак...
Ти колко такива познаваш? Или само си чувала.
Аз не само познавам такива, но съм от семейството на алкохолик, върнал се от ада. Омъжена съм за него. Вече няколко години работи, спортува, усмихва се и продължава по пътя без алкохол. Покрай него познавам и още няколко такива като него.
Но те не вървят по улиците и не тръбят, че са алкохолици, спасили се от ада. Освен най-близките му хора, никой друг не знае, че съпругът ми е алкохолик и че редовно посещава сбирки на АА. По външният му вид няма и как да разберат, защото човек, който не пие не прилича на алкохолик, нали. А самият той не иска и да знаят.
Така че нищо чудно и вие да сте се срещали и разминавали с такива "изключения" и просто да не сте разбрали.
Точно вярата, че няма спасение действаше на съпруга ми, а и на мен, много обезсърчаващо навремето. Добре, че не повярвахме на всички, които ни казваха "жалко, ама щом е стигнал до тук, значи няма оправия".
