С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

О,не ! Това е все едно да отдадеш жилище под наем - нямаш право да влизаш
когато си поискаш и да се разполагаш.
Относно сметките - кой,както го научат.

От всичко написано тук в тази тема,дали някой си вади изводи?
Много семейства са поставени пред свършен факт:някой направил цяла кооперация за да живее фамилията,вложил пари,време,и сега всички трябва да си налягат парцалите.
Трябва да крепят баланса или да се изнасят.
А на практика този имот и е непродаваем.
Може би ще дойде времето когато и ние като по филмите ще сменяме жилища:
-при мама и тате
-после апартамент под наем
-като дойде жената и децата,къща с двор
-а когато дойде време за почивка,малка вила.

няма как някой да те постави пред свършен факт да живееш в неговата къща, ако ти не искаш и не си си пренесъл четката за зъби там. В края на краищата, нито те водят под конвой там, нито те държат под ключ. Но на много хора просто не им се иска да се отказват от готовото и да се разправят с банки или хазяи. Всяко нещо си има цена, а цената за това да живееш на втория етаж на къщата на свекъра е да гледаш да няма конфликти, и да се съобразяваш с него. И пак топката е в мъжа - явно на него не му е проблем да живее там, все пак това е бащиния му дом, дето се вика, той си е вкъщи! Да му мисли снахата. 

 И аз съм се чудила, за чий ги строят тия многофамилни къщи, направо си вкарват автогол, цял живот живеят в някакъв хорър.
  Естествено, че младото семейство иска да ползва готовия имот, то в някои случаи не е и на готово, защото аз имам един познат, който от 16 до 25 годишна възраст цялото си свободно време и част от заплатата си отдаваше да бие плочи, строи етажи и маже заедно с баща си и брат си на един такъв имот и вероятно смятат там да заврат и снаха.
  Предполагам, че му се вижда кощунствено да иде някъде под наем, или да си купи свой дом.

1. Има хора, които живеят в дълбоката провинция (моля, никой да не се обижда, не го казвам с лошо, визирам мн малки градчета и села), които практически няма как да се изнесат на квартира. Както мисля каза тя, че е в техния случай.
2. Има и финансови причини да се изнесеш на квартира. А, в момента знаем какво е положението особено пак тези малки градове и села.
3. Тегленето на заем в момента е изключително трудно и неизгодно.
4. Както каза Джоджо има хора, които са построили фамилни къщи и да се изнесеш от там, щото искаш да си самостоятелен е също толкова скандално, колкото и да живеете в разпри заедно. Дори бих казала, че е направо отричане от семейството. И на такива случаи съм ставала свидетел.


Да, етажа не е техен, но не е и на свекъра. На практика той също влиза в чужда къща. Това е като да сте под наем и не хазайката, ами комшийката всеки ден да ви досажда. А, дори под наем пак си има правила кога и по колко пъти хазайката да идва в имота, но във всеки случай не е когато си поиска, дори това се записва в договора.  И най-накрая- извинявай те, ама и под наем да си, и на нагости да си има си елементарна култура на общуване- да почукаш най-малкото, да попиташ дали е удобно, да спазваш колко е часа и т.н.

А, за сметките задължително всеки да си знае електромера и водомера.

Някой писа "какъв бил проблема да дадеш 5 лв на баща си, ако си фин. добре"? Ами, те ако са толкова добре дали няма да си купят къща и да се махнат. А, така като издържат и него дано да успят по-скоро да съберат. 

Чудно ми е, че има още такива млади хора. Хич не му идва на ума, че снахата може да каже "не" и тогава ще се чуди какво да прави. Или може би ще си търси съгласна да се завре в къщата на свекърите, дето ще й влизат в стаите по всяко време. Пък нека си живее с илюзията, че са отделно

Чудно, чудно, ама има места, където все още цари патриархат. Като кажат мама и тати няма де да ходиш. Те така ги разбират нещата. Цялата фамилия навряна в една къща. Не знам може би така се презапасяват, че на старини ще има кой да ги гледа. А, и на село хората така си помагат със земеделска и селскостопанска работа. А, като се има в предвид, че там поминъкът е ограничен нямаш мн голям избор.
 
В големи град е по-различно.   

Защо да е грозно и скандално? 
Аз не мисля така, по-скоро на това му викат" няма угодия". Първо ти викат " Докато си в моята къща ще е по моите правила, ако ли не чантата и айде" Обаче ако си хванеш "чантата" и се отделиш за самостоятелност, тогава пък е грозно и скандално, защото видиш ли те го строили за теб.
Някой беше казал в темата "Защо да му купуваш апартамент или да му строиш къща, като може да детето да не му се живее точно там или да не му хареса" и съм напълно съгласна с това, защото не можеш само и само да е твоята да задължаваш младото семейство да живее  еди къде си, защото ти си го купил/построил за тях.

Ами, ние така разсъждаваме, но не живеем в такива условия. А, имам приятели които са в такава ситуация. И в този малък град, в който те живеят всички са така. Такова е мисленето там на хората, такива са им обичаите, традициите, манталитета. Те искаха да теглят заем и да си купят, но като разбраха родителите им беше истинска катастрофа. Баща му заявил, че ще се отрече от него и в крайна сметка останаха там, но поне решиха да събират пари един ден те за техните деца да купят отделно жилище.

Но пък има и такива, които се чустват добре така, ако свекървата е печена, помага им за децата.....Всичко си зависи от хората и от културата им на общуване. В едно такова почти съвметно съжителство задължително трябва да има правила.

Техен е, ако са си го купили...какво като са разведени, ако нашите са разведени и отида да живея с мъжа си в на майка ми имот /какъвто тя няма, ама хипотетично, какво.../ пак си е неин, не е наш.

Имам същите наблюдения:

понеже съм от малък град, но в такъв случай ще се съобразяваш...или си хващаш багажа и търсиш работа, дом и пр. в големия град, където условията са други...не може цял живот да си скачен с родителите на съпруга си или твоите собствени. Аз избрах втория вариант за себе си...за всеки е трудно, да работиш е трудно, да теглиш кредит е трудно, има хора, които цял живот се оправдават с тези хипотетични трудности, с които никога не са се сблъсквали, понеже цял живот живеят в чужд дом и се вайкат, че се съобразяват с порядките на възрастните...но да опитат другото не искат, защото е лесно да харчиш доходите си "чисти" и да не плащаш за свой дом.

Познавам семейства, които се изпокараха с дъщерите си, които не пожелаха да живеят на отредения им етаж, заедно със семейството си..."за какво сме я строили толкова голяма тази къща", "ти не ни уважаваш" и т.н.


С написаното не визирам никой в темата, споделям наблюдения.

Точно това мислиха да правят свекърите. Направиха проект за огромна 3-етажна къща и мансарден етаж, около 800 кв обща застроена площ с идеята те да живеят на първия, ние на 2, а единият от братята - на 3 етаж, 4-я е мансарден и се поделяше на 3 равни части. Обаче изобщо не си направиха сметката, че нито аз ще отида там да живея, нито девер ми ще се навре на село, след като има 2 апартамента в Пловдив.
На съпруга ми цял живот му е обяснявано, че той е най-малък и на него се пада задължението да ги гледа и обслужва и затова ТРЯБВА да живее при тях. Дори в началото ми разправяше колко би било хубаво ако живеем там, ще сме на отделни етажи и няма да се засичаме, да, бе, да . Разбра, че неговите представи за илюзорни и дори не отваря дума някога да отидем да живеем у свекърите.

Не само си ги търсят, но и си ги намират, както се вижда от темата. 
Все още много от младите, когато решат да се съберат да живеят заедно, не се питат как ще си осигурят дом, ами: "При вашите или при нашите ще живеем".
А за някои и тази дилема я няма - живее се при свекърите и точка. Така е било в каменната ера, така ще е и сега. Който си има син, да си му прибира семейството вкъщи и да си го дондурка, докато не го изритат на село.  Дъщерите да си търсят заможен мъж, поне с етаж, ако не искат да живеят на улицата.
Виж, при двама и повече сина вече става интересно. По-милият на мама остава на топличко и на готовичко, по-немилият е наритан да се оправя сам. Пък има и моми с етажи...

Това че живеят в една къща не означава,  че трябва си позволяват и да издевателстват над младите.Баси расъжденията дето изкарвате някои тук.Къщата била тяхна и видите ли могат да правят каквото си искат.Не е така.Всеки си има живот и разбирания.Те и в блок да живееха и в два отделни входа да бяха пак щеше да отваря вратата на момичето, щото тук опира до манталитет и възпитание, а не дали къщата е негова.За колко случаи знаем дето се ходи в стаята на младите да се види дали сина е завит и т.нЧовек като си е тъп и тъп си умира.Елементарна култура е това другарки.

не мога да ви изчета
Ама стига с това- "чужд дом". Е нали  детето ти живее там.
Дайте щото е на свекитата и да разпъваме пътеки червени и да не смея да влезна в банята гола.
И аз го имам същият проблем.
И сме говорили, и тяхната реплика е - докато майка ми живее тук (демек бабата на мъж ми), те щели да си влизат когато си искат.
А теглихме заем за ремонт, аз чистя като луда, плащаме сметките, гледаме бабетката, и пак все за нещо ще дръпнат.

И не си мислете че е лесно да се тегли ипотечен и хоп, отделете се.
А толкова ли е сложно да звъниш на вратата и да изчакаш да ти отворят????

Здравейте и аз да се намеся в темата със свекървите .
Аз съм от тези дето живеят в къщата на родителите на мъжа . Уж сме отделно , но сме под постоянно наблюдение   . Как  си садя цветята как си простирам дрехите и всякакви др. нещица които ще ми отнемат доста време .
За мен е личен избор да остана там макар че сме имали друга алтернатива още преди 10г.
Но понеже мъж ми е помагал за построяването на новата част с уговорката че ще живее там , нямам намерение да им я оставям , макар че черно на бяло нямаме нищо  

Моят съвет към момичетата които започват такъв съвместен живот да си преценят дали могат да понесат негативите на това съжителство .Другото което е ако нямат възможност да се изнесат просто привлечете мъжът до себе се за съюзник и тогава нещата ще си дойдат на мястото .
Моята свекърва се опитва всячески да ми вгорчава живота , но най- важното е че аз съм и показала моето отношение и безразличие към нейните приказки , защото  имам подкрепата на синът и.