С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

и от гледане на сапунки и влизането в роля 

Брех. Ми що не влизат снахите в ролята на онези послушните, от сериалите.

щото сериалите представят свекървенските мечти и снахишките кошмари.

не позна

Не може да й кажеш, че еди си кога ще излизаш в отпуска и да й обещаеш, че ще отидеш да й свалиш тапетите и да й боядисаш и след 2 дена да се обади по телефона и да започне да разсъждава. "Ама ти ми каза така, но то дали е така, може да си искал а ми кажеш еди си какво, и като ми го каза, май ме погледна едни си как и аз вече си мисля, че ти сигурно си мислиш....."

Драматичен театър, каквото й да й каже сина й, щото аз не се разправям с нея, може да се интерпретира по начин, по който и ти започваш да се съмняваш какво си искал да кажеш.

О това с интерпретациите ми е мн познато.Предпочитам да си мълча и да ме обявяват за темерут отколкото да ми извръщат думите на 360 градуса.

На 180 градуса.  На 360 градуса са  твоите точни думи.

Така де.Мисълта ми беше , че така се извъртат нещата, че може лошо да ти стане като чуеш после в какъв филм те вкрават и ходи обеснявай, че нямаш сестра.

Напълно споделям.Вече съм на принципа "право куме в очите", към всички, дори и към мъжа ми.Като ми тежи нещо-казвам си го.Преди си мълчах и си го трупах-вече не.Подадеш ли пръст-налапват ти ръката.Съответно, станах лошата.Не искам да се конфронтирам, но вече не ме е страх да вляза в сблъсък.Пред подхвърлена реплика, предпочитам да си замълча, но прекалят ли-отвръщам.Тая неутрална  позиция, да няма сърдити, да се замазва положението, "ама оправяйте се", да преглътна, че съм по-млада не ме устройва.Болно му е, че непрекъснато го действат, осъзнава го, но аз като го кажа е проблемно.Ами оправяй се ти тогава.Аз се оправям с мойте родители, ти- с твоите.
Че думите ми се извъртат, извъртат се, за това в повечето случаи и аз мълча като темерут.Последния път така ги извъртя, че чак ми стана смешно.Нямаше нищо какво да каже срещу фактите, които и изложих, та започна да изкарва вода от девет кладенеца и да съчинява небивалици.
В най-скоро време очаквам пак да се заформи битка.Намислили са нещо, което последния път ни постави в доста трудно финансово положение.Уж всичко беше говорено, решено, а се оказа, че посред зима дължим една не малка сума, която не искам да ви кажа какво ни костваше за да я върнем.Този път съм решена да контролирам нещата изкъсо.Компромис не правя.

"Право, куме, в очи" е добра стратегия от гледна точка на самия себе си към другите. А обратното?  Ако индивидът чуе за себе си нелицеприятни неща / защото няма идеални хора/ как ще се чувства? Затова не е ли по- добрият вариант-добронамерен и деликатен разговор на 4 очи!?

Зависи от ситуацията и най-вече от човека срещу теб.

Преди време едни наши приятели споделиха как са се решили при тях нещата.
Снахата казвала на съпруга си какво са си разменяли със свекървата,майката съответно на сина,всеки по свой начин и интерпретация свободно съчинение,кой както му изнася./майка ти ми каза така,тя жена ти така/
Той веднъж му писнало и ги събрал двете и :хайде сега кой каквото му тежи или има да каже и повече не ме занимавайте с разправиите си!
И факт,но успешен ход!Казват си една на друга и никой на никого не се сърди!
Мирно съвместно съществуване!

Ами мъжа ми първо се смя половин час и после се ядоса и той. Звънна на майка му и набързо и обясни как седят нещата, и че не е тя човека който ще казва какво ще става със семейството му.Тя му отговорила, че го била предложила просто ей така и не била имала намерение да ме обиди или засегне по някакъв начин, а мъжа ми и казал, че на мен може да се обажда единствено и само за да ме чуе как сме с детето или за да ни честити някой празник, за всичко друго и за разни предложения да му звъни на него.

Добронамерени и деликатни разговори се водят с добронамерени и деликатни хора.Когато разговаряш с човек нетърпящ мнение, различно от неговото, с човек, който те приема за "враг" и "предател" , само защото си "позволяваш" да разговаряш с друг, който му е неприятен, с човек, който е решил, че когато нещо трябва да стане, то трябва да е  на секундата, без да се съобразява с твоите планове, възможности, здравословно състояние, камо ли пък твоето желание и нагласа, и който се сърди като дете, когато не откликнеш на прищявките му.....няма как да си деликатен.Разговорът на четири очи, също не е добър ход, ако насрещният преиначава думите ти и е склонен към интриги.За шест години съм се нагледала и наслушала на на толкова абсурди, била съм вкарвана в толкова добре режисирани интриги, в устата ми са били поставяни думи, пред които съм оставала безмълвна,  че вече определям описания начин за най-добър.По-добър вариант е да си кажеш, какво ти тежи, с какво не си съгласен, да седнеш и да се опиташ да се изясниш, а не да таиш и трупаш в себе си.В един момент чашата прелива и "преливането" може да се окаже много по- катастрофално.Никак не е честно компромисите да се правят само от едната страна, само защото е по "младата" и принципно трябва да отстъпи.В един момент, на човек не му остават сили да е добронамерен и лицеприятен.
П.П.Никога не съм си позволявала да обиждам и да държа тон.Винаги започвам добронамерено, не винаги се получава-описах защо.Говоря излагайки и придържайки се към факти-нещо, което се е случило или е казано, без да си измислям.Ако "индивидът" не иска да слуша факти, да положи усилия същите да не са истина.
..."Индивидът"... ми хареса....

Хихихи, като ви чета за "сложени думи в устата" и се сетих за следната случка:
Идват да ме взимат с кола (разбира се, според свекъра, това е любовника, нищо, че мъжът ми се изпраща до вратата) и след като ме пита къде ще ходя, аз отговорих: "По работа." Той разбира се чул: "Не е твоя работа" и се оплакал на всеки срещнат, как може такова държание от моя страна. 

Аз съм успяла да си увардя личния номер на GSM, стационарен нямаме, така че тя звъни само на мъжа ми, но свекъра й взе телефона с безплатните минути, защото прекалява с обажданията и с продължителността на повтарянето на едно и също 

На гости й ходя само с мъжа на Коледа и на Великден, така че няма кога да влезем в спорове и дебати. Но последния път успя да се заяде вече писах за какво. Друг е въпросът, че не спира да говори до досадност и то за хора, които не познавам или не ме интересуват или за нейното "едно време и саможертвите й". То всеки път се поднася по един и същи начин, така че за толкова години съм го научила наизуст. Ако се опитаме да подхванем тема, за която да говорим тя пак така върти, сучи че на нейната да се дойде и нищи не става и ни писва. 

В повечето случаи съм само наблюдател на взаимоотношенията й с дъщеря й, зет й, внучето и сина й. И там определено мн интересни и комедийни ситуации виждам, макар на тях да не им е смешно.