Интериорен стил по аматьорски 6

Никога не може да знае човек, как би стояла една вещ в жилището му. Когато сама вещ(мебел,декорация или др.) е сама(отделно) винаги стои някак си странно и незавършено.
Аз също има някой неща,които не ми допадат в определени ситуации,но съчетани в даден интериор започвам да мисля по друг начин.

Много ме забавлява точно тази насока на темата, та да се включа и аз.
По принцип харесвам различни стиловете, но не и липсата на вкус, абе кича въобще
http://uglyhousephotos.com/wordpress/?cat=87

  Това ми е жестоко грозно:
http://dete.bg/uploads/tinymce/kic9.jpg
И това
http://dete.bg/uploads/tinymce/kic6.jpg
http://omdabg.com/nova_joomla/images/stories/politologiq32010/jen7.jpg

Ох как ме подсети за детския ми кошмар   Комшиите ни, с които бяхме врата срещу врата, са оставили такава миризлива следа в детското ми съзнание, че е неизлечима. Те бяха 5 човека - бабата живееше с тях и тримата възрастни в дома пушеха "Арда". Никак не бяхме близки, но престанагха да ни говорят след като един път дойдоха да искат мас на заем. Майка им каза, че нямаме мас, те питаха "е как така, с какво запържвате?". И след отговора "ми не запържвам" - спряха да ни поздравяват - твърдо убедени , че маста ни се свиди  . Като добавим и страстта на домакинята към евтини, но силни парфюми и склонността на домакина да се разхожда целогодишно по потник - не мога да опиша с думи уханията от този дом Травма до живот!

Елинор 777 това последното е такъв хепи соц! Толкова истории за безумни опашки за грозни мокети, списъци със записвания за отвратителни холни гарнитури и епически битки за талашитени секции съм изслушала, че ми е умилително чак. А телевизора, а, за едното Велико Търново 

Лошото е, че още се продават такива, а още по-лошото е, че продължават да се купуват дори 25 години след соца.

Обикновените хора живеят най- често в грозни жилища. Или е старо, захабено и мръсно, или е кичозно до безкрай, или е шоурум история или механа или не знам и аз какво. Даже и някой смислен дизайнер да им направи нещо, точно след година не можеш да го разпознаеш. Аз така съм израстнала - в хола имахме трапезна маса с осем грозни стола, която никога не се ползваше, дори и за гости. Под нея беше склад - кашони с дребна неизползвана техника, върху тях нахвърляни черджета, които се ползват в друг сезон - е изпрани и сгънати, но все пак    Когато отдолу се запълни се започна отстрани и така докато се загради цялата бездруго неизпозлвана никога маса  В детската ни стая се помещаваше шевна машина Сингер, която служеше и за поставка на телевизор Велико Търново, а отдолу, върху крачния механизъм бяха насложени изпрани чанти (които в момента не се носят) изпрано одеално, с което се завиваме за пред телевизора зимата, но сега е лято..., ученическото ни талашитено бюро беше с изрязано балатумче отгоре, че да не се захабява... имахме стар диван, който вече на никого не беше необходим, ама да не се хвърля - айде в детската стая, че да пощ
адим хола    А полилея беше със зелени стъклени топки, ама те много спираха светлината и още като съвсем нов му махнаха топките и остана по голи крушки (непредвидени от производителя, щото гола крушка, ако така е проектирана да бъде харесвам) и аз така си го знам, никога не съм го виждала с топките.

Като съм тръгнала да се резиля, да ви разкажа какво беше направила една наша близка роднина. Панелен апартамент, стандартен - две стаи и кухня + обща баня и тоалетна. Голям хол, малка спалня и още по- малка кухня, но и тераса към нея. Хола обзаведен като хол - мека мебел, витрини със сервизи, по стените гоблени, телевизор и много стайни цветя. Всичко неестествено идеално подредено и чисто като в аптека. Там се влиза само веднъж седмично, за да се почисти или веднъж на високосна, ако има сватба - иначе не! Спалнята обзаведена като хол - секции със стъклени витрини и сервизи, трапезна маса със столове, покривка плетена на една кука, диван, гоблени по стените, много цветя и отново неестествено стерилно подредено и чисто - влиза се също само за да се почисти или при много специални гости. Кухнята - мивката премахната! Обзаведено като хол - секция, диван, малка маса, гоблени, много цветя. Чисто и подредено. Там се живее, без да се цапа и разхвърля, спи се на разтегателния диван. Готви се на терасата (остъклена), яде се на терасата (когато е топло), хладилника е на терасата - всичко. Мивка се ползва от банята. Чинии се мият в банята. Банята също е чиста и подредена, посудата се измива на момента, за да не стои там, след къпане плочките се подсушават, ползва се долния чучур на душа, за да не се мокрят плочките нагоре, че трудно се бършат  Мила моя майнольо....

Айде, друг ще се престраши ли да се орезили?   

pina, то това си беше масовия стил и начин на живот, хола за гости, животът в кухнята. Когато отворих нашия хол за децата да си играят и да тичат, тогава живеехме точно в такъв апартамент - хол, спалня, кухня, майка не можа да ме разбере и все повтаряше:"Е, сега един човек да ти дойде, къде ще го поканиш?". Аз пък обикновено гледам да ми е удобно и да ми харесва, това са ми критериите. Ама да чакам някой да ми дойде, да ми оценява подредбите..... просто няма как да стане. То и сега по селата на колко места къщата стои подредена и заключена, а се живее в пристройката до нея. Майка живее сама в къща, има си стая хол, в която никой не влиза, но е подредена като хол от по-предните времена. Понякога се спи на дивана и това е, нейните приятелки се посрещат или в кухнята, където тя си живее основно, или в двора под шатрата. Не я упреквам, така разбира, така и харесва, нека си живее така. У нас на практика нямам хол, такъв подреден и затворен, а всекидневна, но и на мен така ми е удобно и ми харесва. Уф, не бих изтърпяла само да чистя стаи, които не ползвам или от дъжд на вятър някой влиза там.

Тъй- тъй, ама да превърнеш и трите си стаи в холове..., като си изрежеш и запушиш кухненската чешма за целта 

Ние сега хол си имаме, и е за гости, ама и живеем в него. 

   Къщата на баба ми някак не мога да изтипосам- стара, градска къща с истински мебели, двуцветен килим, един особен диван-шкаф, цветя по прозорците, гардероби лъхащи на лавандула срещу молци, сервизи със златни кантове..това ми е много мило. Ах, имаше и часовник с кукувичка, добре, че се развали и никой не успя да го оправи  И долап, вграден в стената. Винаги ми е приличал на пещерата на Сезам. Реално хол като хол нямаше, всички се събирахме в голямата, четвъртита кухня, с маса, на която баща ми и вуйчо ми като стъпеха за ремонт - дори не проскърцваше. Пердетата бяха някаква естествена, вероятно памучна материя с оранжево-жълти-ръждиви цветове.

Ох, една роднина пък наша беше метнала китеници върху гарнитурата, но отдолу стари одеяла и в тях се замятаха губерите за да не се цапат и се сядаше на одеялата, но без да се облягаш, ако звънне някой на вратата и бързо се ставаше и се оправяха китениците. Трябваше да ходим по тъмните шарки на килима и да не стъпваме върху ресните.
Категорично отказвах да гостувам там, естествено не можеш да си играеш в къщи, само навън и после като куче си миеш първо краката дори и да не си изцапан.

Но това е до човека не е от соца  

Елинор, казахме да се резилиш, не да се хвалиш 

Дорис,      а така, а така! То и у моята роднина така беше с ресните на килима, за тъмните шарки - не, китеника май се надигаше - сякаш имам такъв спомен и това с облягането ми е някак познато, но одеала отдолу не е имало. Те се и обменяха полезни съвети между домакините. 

 М/у другото сегашния ни дом не е красив..Обзавеждан преди 16 години, имам чувството, че или съм нямала никакъв вкус или никакъв избор, или направо никакви пари (всичко до стотинка отиде за построяването му) Знам какво искам, но момента ни е ултра лош и не мога даже компромисни варианти да направя. Единственото, което ме успокоява е, че не е разностилен, кичозен и притежава особен уют.

значи е красив, щом създава уют за Вас.
дано темата не придобие трагично-тъжен привкус за това кой какво има, по-точно какво няма, а какво би искал, но не може сега, а после.

аз не обичам натруфените жилища, по-горе имаше доста линкове към такива снимки.
за мен е много важно осветлението, щом има сянка, а в един апартамент или къща винаги има. За мен осветлениято създава особения уют, от лампи, от светлината в цветовете на стените и пода, от прозореца.
Радвам се сега на насочените спотове и раздвижени нагоре-надолу осветителни тела.
Никога не съм харесвала полилейите от едно време или 4, или 5 чашки нагоре или настрани обърнати, в краен случай надолу и могат да се въртят и това във всеки апартамент. А най-не обичах да видя от ония стъклените "дворцови" полилеи, големи колкото една кухненска маса в един хол от 30-40 квадрата, направо ще се стовари върху теб и бързаш да си тръгнеш.
За мен те са за големи помещения, не за малките апартаменти. Но това беше варианта на стандартния полилей едно време.
Според мен, за да не застарява едно жилище и да се захабява трябва да се прави освежителен ремонт през определен период от време, дали на стените, на мебелите, на пердета и осветление, няма значение, просто да се види, че и домът живее. Така хем ще се запазва чарът на миналото с времето, хем ще има повече живот за обитателите.
Не мисля, че някое жилище трябва да се "консервира" само защото така е било преди и хората така си го харесват. Иначе се превръща в музей.
Но, виждала съм такива жилища, явно на някои им харесва друго

имам едни познати, които живяха 15 години в старото, неремонтирано жилище от бабата. с нейните мебели, китениците, лакираната скърцаща секция и всички екстри. и това, защото не им предписали апартамента. най-хубавите им години, младежките, с малки деца, минаха в тази гнусотия. преди 3 години тъщата ги излъга, че ще им го прехвърлят та направиха ремонт и купиха нови мебели. ами не мога да живея така.
когато отидох в свекърва ми да живея я питах има ли против да променя стаята, в която бяхме. разреши жената и промених по мой вкус с малко пари. нарязах огромните секции на ниска мебел, махнах годния бозав мокет (отдолу имаше паркет), махнах старите тапети на китки... абе приведох стаята в нормален за мен вид.

това с полилея виснал в средата на стаята и мен много ме потиска.

Как само се събуди тази тема .
Соцът за мен е доста плашещ. И то не толкова като интериор, а като дух. Може би от тук и недолюбвам прехласването по Икеа. Не защото в нея няма хубави неща, напротив, а защото еднообразието убива. Масово хората отиват на едно място, купуват всичко от там, всичко от там тъкмят и накрая... едно и също навсякъде. Сякаш в поколенията расли под червена звезда се носи тази ограниченост, а също и желанието да имаш "онова, същото като на съседа" .
Самурайке, добре се посмях с теб!
Ние пък имахме съседи (родителите ми още си ги имат), които много, ама много ми миришат. И те не поздравяват нашето семейство, но заради мен. Като мъничка отказах да се кача с тях в асансьора, защото "Мамо, това е миризливата баба, няма с нея да се возя" . Мама щеше да се взриви от срам. Но... дъщеря й без мярка в устата беше .

За моето семейство и дом. Ами той, въпреки недостатъците му ми е толкова скъп, че ми е трудно като Пина да го опиша. Излишни предмети, трупащи се не е имало. Мама изхвърля всичко. По-скоро човек трябва да внимава, да не остави нещо на видно място за повече от ден. Мокети винаги е имало в спалните помещения, върху естествен паркет. Аз обичам мокети; приятно ми е усещането да ходя боса по тях. А също и ми беше много по-кротко в душата, когато синът ни пълзеше у мама. ... Имахме милион гоблени, споделяла съм. Задушаваха ме. По-късно татко ги свали и си сложи картини. Е, не наведнъж . Доста време отдели... Има каквото обича, а така кара и нас да ги обичаме . Също татко, наскоро писах за това, някога е колекционираше кактуси. Въпреки че сега от тях са останали 1/10 пак са достатъчно... Красиви са когато цъфтят - един-два дни в годината . В останалото време на очи ми се бият кофите, в които са засадени големите. Никакво желание да им вземе саксии, или поне кашпи. Голееееееееми кофи. Те и растенията в тях са такива, де. Едното е 180-190см чудовище.
Друго. Препарирани рибешки глави . А? Как ви се струва? Също моят татко е рибар. От онези, които в младите си години са си прекарвали и лято, и зима с въдица. Нещо подобно http://forum.fishing-mania.com/album_mod/upload/80c04cb478691a52 … d67599e2e9e0a.jpg, домашно производство. Риби - разни. От малки сомове до грамадни щуки. Като малка хич не ги обичах, такива умрели създания. Приятно ми беше, когато ги носеше у дома живи и ги пускаше в голям леген/корито и си играех с тях. Мама пък полудяваше, когато ме видеше да бъркам във водата на щуката. От тази работа другото грозно са въдиците - стоят подпряни на гардероб. В страни, не се виждат кооой знае колко, но се виждат.
И един малък ужас за мен. Мушама! В кухнята вярно, а тя се е използвала винаги само за готвене и евентуално за бързо хапване (основно от мен, ако искам тишина; или пък от татко сега, защото пуши, а когато сме им на гости не може). Но въпреки това. Мушамата е блях. Наскоро взех от Икеа един точков плат за снимки. Пак някакъв мушамен, предлагам на мама да си я смени - ще си помисли. Емиии, да си мисли. Тя цялата кухня е за ремонт и на мама е мечта от няколко години да го свърши, тъй че надявам се да успее да постигне това което желае. И да хвърли гумата. Сигурна съм, че и тя не я харесва. Не е възможно просто.
Иначе мебелите от години са или пдч или мдф. Според тях да робуваш на дървото, колкото и красиво да е, е губене не време. Всичко по-лесно за поддръжка е добре дошло.
Сервизи имат за гости. Аз, ей, това никога не съм го разбирала. И има дуралекс, дам... И това не го разбирам. Не, че няма и порцелан, костен порцелан, стъкло, керамика, кристал... Както и да е.
Хранят се на ниска маса. Не защото няма висока, а защото "как ще отделиш време само за това!? Няма време, Визи! Живей малко по-комбинативно!" . Татко не яде по принцип. Само някакви сурови риби и пие вино. Мама яде салати, понякога нещо по-манджесто. Докато се хранят, отвреме на време, в продължение на часове си говорят, слушат музика,гледат новини, понякога някой филм, също спорят по политически въпроси наболели по света и у нас, обсъждат на кой как е минал деня, татко приказва за колата си (тя е като... хм, в нея могат да се правят операции. Стерилна. И никога не е виждала автомивка. Всичко се прави самостоятелно. Мания!), а през това време мама говори по телефона с баба. Колкото повече време минава от тези действия, извършвани едно през друго, (буквално!) толкова повече тонът се повишава... Единственото което успява да заглуши децибелите на приказките е някое любимо парче, за което музиката се засилва. Затова, както казах, понякога предпочитам сама в кухнята. Добре дошли у дома!
Друго какво да споделя. В домът на едната ми баба "ремонт" е мръсна дума. Някаква невероятна носталгия я гони по всичко и нищо не е променяно от хилядолетия. Пък и тя е от този тип, точно обратен на мама (въпреки че е именно нейна майка), дето всичко прибират . Ама всичко! И празните кутиии от бонбони, защото и те може да потрябват . Клош история и соц еклектика . На диваните има губери. По стените - картини. Стари, в стари, захабени рамки... Семейни... Има голямо кандило в спалнята си. Изключително набожна жена е. ... Има дух в дома й.
И двете места за мен са много мили и обичаме често да им ходим на гости.
Семейството за мен е... всичко. Близки сме, ужасно близки.
Това са местата, на които татко ми четеше Стивън Кинг и приказки за върколаци и гондураци, променяйки си гласа за всеки герой. Там, където баба ми разказваше щурите си приказки за принцеси, които отлитат в космоса с ракети, защото момчетата са лоши и не е хубаво с тях да си игаят . Където тихичко слушах плочи денонощно. И музика, и приказки. Докато мама шиеше на старата си машина и преди да започне да работи това което и до днес. И там където с татко рисувахме. Той красоти, аз летящи катерици и феи.
Мило ми е .
И докато се изкажа, 7 нови отговора. Връщам се да чета. Мен само някой с мноооого здрави нерви може да изчете .

Да допълня, че пропуснах
Не издържам рисувани стени. Особено в детски стаи. Фототапет може. Но рисунки. Eww.
http://www.freewebs.com/marvellousmurals/childrens%20rooms/winniecorner1.JPG
http://farm3.static.flickr.com/2631/3836597807_124c2443c7.jpg