Пепел от рози по БТВ - 14

ЗДРАВЕЙТЕ!

Днес серията беше интересна и вълнуваща, но аз за съжаление не можах да я гледам цялата. От това ,което видях успях два пъти да се просълзя. Отивам да гледам със субтитри и ще се върна да коментираме.

Преди това , малко нагледен материал.

   
     
       
                 

Понеже сме към края на темичката ни да я завършим с нещо положително и вдъхновяващо, макар и не по темата.



"Всеки човек си има някой, който е специално за него...

Разумът ви може да се намеси: "Аз не те познавам." Но сърцето ви знае.

Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда приятел на душата си от векове. Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко, извън този миг, губи всякакво значение.

Той може да не ви познае, макар че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате големите възможности, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с було очите на сърцето му. Той не ви позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на съдбата съвсем не са прости.

Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си... една зараждаща се нова вселена, вселена от чувства и споделени мечти.



Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате чувството, че познавате вътрешният свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко, както здравият разум не може да познава. Така, както познавате само най-близките си хора... Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец...

Но може да стане и бавно, и постепенно... Булото внимателно се повдига и усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение. Той може да усети тръпката между вас, неуловимата с просто око близост, която е отвъд рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, истинската, всеотдайната, която е отвъд всички граници...

Вашия любим е прекосил вековете, за да ви целуне отново и да ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света..."


Източник: http://www.vdahnovenie.com/2/category/45439c6ee8/1.html

МОЖЕ БИ...

Може би… сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък. Може би… когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас. Може би… е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде. Може би… най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си. Може би… най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки. Може би… трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем. Може би… има моменти в живота когато някой ни липсва – родител, съпруг, приятел, дете – толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече. Може би… трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора. Може би… най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си. Може би… трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам. Може би… няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в неговото сърце. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите. Може би... щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот. Може би… не трябва да се стремим към хубава външност – тя може да бъде измамна, към голямо богатство – то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва. Може би… трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи. Може би… трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото когато сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат. Може би… трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо за нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство.

Източник: http://www.vdahnovenie.com/2/category/c0067e6fae/1.html

Здравейте, отново!

Момичета, понеже сме на финалната права на тема 14, няколко поста са необходими, предлагам да постне всяка от нас по нещо любимо...снимка, колаж, клип, музика...по избор.  
За да се преместим в новата ни тема.

Едно предложение от мен!

13 Мъдри мисли за живота - Габриел Гарсия Маркес

http://vbox7.com/play:02593f99&ef=1

Преживях много положителни емоции, събрах незабравими спомени от времето с вас и сериала в тема 14!
Благодаря ви!  

Мими, Ани,
Дъга,