повече слънце и шоколад
Виж целия пост
Бременност и депресия
- Публикувана: 16 юни 2012, 11:48 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2012, 10:03 ч.
# 16
21 юни 2012, 06:20 ч.
peers_fairy, същата съм, ама не съм сигурна, че е само хормони. Дано устискаме да сме заедно до раждането, за да разберем. Ей го пак сме скарани, вчера си оревах леглото и даже фейсбука подпуках, ама се спрях навереме да не умра от срам тотално. И на мен ми е много самотно и ми липсва толкова много. Имаш голям гуш тук от мен! 
Виж целия пост
# 17
21 юни 2012, 06:57 ч.
Все едно мен описваш
При мен гадното е, че таткото се държи страшно добре с мен, много е внимателен, а аз го подлудявам,
след това съжалявам. И аз не знам дали са само хормони. Иска ми се да спортувам, обаче не мога,
получавам болки при спорт. Страх ме е да не надебелея. Нашият татко е много спортен, спортува всеки ден, фитнес, пилатес, карате. Много се комплексирам покрай него.
Сега съм намерила още една бременна мама и ще излизам с нея.
Виж целия пост
peers_fairy, същата съм, ама не съм сигурна, че е само хормони. Дано устискаме да сме заедно до раждането, за да разберем. Ей го пак сме скарани, вчера си оревах леглото и даже фейсбука подпуках, ама се спрях навереме да не умра от срам тотално. И на мен ми е много самотно и ми липсва толкова много. Имаш голям гуш тук от мен!
При мен гадното е, че таткото се държи страшно добре с мен, много е внимателен, а аз го подлудявам,
след това съжалявам. И аз не знам дали са само хормони. Иска ми се да спортувам, обаче не мога,
получавам болки при спорт. Страх ме е да не надебелея. Нашият татко е много спортен, спортува всеки ден, фитнес, пилатес, карате. Много се комплексирам покрай него.
Сега съм намерила още една бременна мама и ще излизам с нея.
# 18
21 юни 2012, 10:15 ч.
Не се притеснявай, няколко месеца след като родиш, ще ти мине. Мен всички и всичко ме дразнеше, бях се изпокарала с всичко живо около мен. Сега като се сетя и не мога да повярвам, че съм била такава, а тогава ми беше всичко като в сън. Успешна беменност и леко раждане!
Виж целия пост
# 19
24 юни 2012, 16:16 ч.
Оххх.. колко добре те разбирам,ако знаеш само ...
Не съм била в друг град, а просто в друг квартал. И таткото беше постоянно до мен, обаче мен такава депресия злобна ме беше треснала, та чак докато родих.И аз не знам защо.Чувствах се самотна,пренебрегната,без приятели.Отделно постоянно се чудех дали бебето е добре, ще се роди ли живо и здраво.. абе луда работа беше при мен.
От една страна си мисля,че са хормони.Виновни са за много неща по време на бременността,а като че ли в самото начало са най-силни и най-много се усеща бушуването им.
От друга страна при теб има мноого допълнителни фактори, които спомагат да се чувстваш толкова зле.Не винаги можем да променим нещата,но пък за сметка на това можем да променим мисленето си.Започни да мислиш позитивно,намери нещо хубаво (бебето), за което да мислиш.Съсредоточи се върху неговата поява.Мечтай......
Тук в БГ-Мамма има форум на майките в чужбина.Посещавай го, ще намериш много подкрепа и разбиране.Може дори от твоя град да намериш някой.
Пожелавам ти успех! Дано скоро се отървеш от депресията и се похвалиш с една щастлива бременност!
Виж целия пост
Не съм била в друг град, а просто в друг квартал. И таткото беше постоянно до мен, обаче мен такава депресия злобна ме беше треснала, та чак докато родих.И аз не знам защо.Чувствах се самотна,пренебрегната,без приятели.Отделно постоянно се чудех дали бебето е добре, ще се роди ли живо и здраво.. абе луда работа беше при мен.
От една страна си мисля,че са хормони.Виновни са за много неща по време на бременността,а като че ли в самото начало са най-силни и най-много се усеща бушуването им.
От друга страна при теб има мноого допълнителни фактори, които спомагат да се чувстваш толкова зле.Не винаги можем да променим нещата,но пък за сметка на това можем да променим мисленето си.Започни да мислиш позитивно,намери нещо хубаво (бебето), за което да мислиш.Съсредоточи се върху неговата поява.Мечтай......
Тук в БГ-Мамма има форум на майките в чужбина.Посещавай го, ще намериш много подкрепа и разбиране.Може дори от твоя град да намериш някой.
Пожелавам ти успех! Дано скоро се отървеш от депресията и се похвалиш с една щастлива бременност!
# 20
25 юни 2012, 22:28 ч.
peers_fairy , нормално е в първите седмици на бременността да се чувстваш отпаднала. През 2рия и 3тия триместър ще имаш сили и желание за много неща Разбира се, при теб причината не е само бременността. И аз съм попадала на твои теми в СО. Мъчно ми стана като прочетох поста ти тук. Опитай се да намериш някакво интересно занимание. Лято е! Не се затваряй в порочния кръг на лошите мисли.
Съжалявам, че семейството ти не те подкрепя и не се интересува от теб
Относно напълняването - това пък изобщо не го мисли сега
Ще напълнееш малко или много, но после ще си възвърнеш формата
Виж целия пост
Разбира се, при теб причината не е само бременността. И аз съм попадала на твои теми в СО. Мъчно ми стана като прочетох поста ти тук. Опитай се да намериш някакво интересно занимание. Лято е! Не се затваряй в порочния кръг на лошите мисли.Съжалявам, че семейството ти не те подкрепя и не се интересува от теб
Относно напълняването - това пък изобщо не го мисли сега
Ще напълнееш малко или много, но после ще си възвърнеш формата
# 21
30 юни 2012, 14:38 ч.
и аз да се присъединя към другите мами и да се опитам да ти дам малко кураж
и аз съм бременна ( в началото) и в чужбина. много самотна се чувствам понякога. трудно ми е да се виждам с други българи, тeзи които са ми близки живеят далеч. и сякаш с времето стана така, всеки за себе си. животът не е лесен, трябват кинти, времето минава бързо. липсва ми българия и хората там. всъщност си падам патриотка, а ето ме далеч от отечество - така се случиха нещата.
сега ти си в началото на бремеността и с всеки изминат месец присъствието на бебето ще е все по-осезаемо. ти всъщност не си сама, то винаги е с теб
. едно малко човече променя всичко животът става много хубав като си имаш дете, то дава много сили и надежда
разбира се има неща от които винаги ще боли. мене сега ми поддържа тонуса мисълта за почивка в бг, мисля си как малката ще отиде там, как ще диша българския въздух и ще научи по-добре българския
абе всеки камък си тежи на мястото, беше казала една моя учителка, и в моя случай май се оказа права
горе главата - нещата ще се подредят като родиш (най-късно)
Виж целия пост
и аз съм бременна ( в началото) и в чужбина. много самотна се чувствам понякога. трудно ми е да се виждам с други българи, тeзи които са ми близки живеят далеч. и сякаш с времето стана така, всеки за себе си. животът не е лесен, трябват кинти, времето минава бързо. липсва ми българия и хората там. всъщност си падам патриотка, а ето ме далеч от отечество - така се случиха нещата.
сега ти си в началото на бремеността и с всеки изминат месец присъствието на бебето ще е все по-осезаемо. ти всъщност не си сама, то винаги е с теб
. едно малко човече променя всичко животът става много хубав като си имаш дете, то дава много сили и надеждаразбира се има неща от които винаги ще боли. мене сега ми поддържа тонуса мисълта за почивка в бг, мисля си как малката ще отиде там, как ще диша българския въздух и ще научи по-добре българския
абе всеки камък си тежи на мястото, беше казала една моя учителка, и в моя случай май се оказа права
горе главата - нещата ще се подредят като родиш (най-късно)
# 22
30 юни 2012, 17:43 ч.
Peers_fairy, казваш, че като тренираш, получаваш болки. Какви тренировки си правила? Информирала ли си треньора си, че си бременна? Говорила ли си с личния си лекар да ти препоръча стил? Аз бих се спряла на йогата за бременни и на ходене с леки тежести (не повече от кило и половина във всяка ръка). Пробвала ли си?
Що се отнася до надебеляването, запомни, че не се храниш за двама. Подбирай пресни храни с минимална или никаква топлинна обработка (изключвам месото и млякото, разбира се), богати на витамини и чисти белтъчини, приемай полезни мазнини (студено пресован зехтин, омега 3), храни се начесто. Когато е много гладен, човек е склонен към преяждане.
Спокойно. Обичана си, бебето е желано, ще се наредят нещата.
Виж целия пост
Що се отнася до надебеляването, запомни, че не се храниш за двама. Подбирай пресни храни с минимална или никаква топлинна обработка (изключвам месото и млякото, разбира се), богати на витамини и чисти белтъчини, приемай полезни мазнини (студено пресован зехтин, омега 3), храни се начесто. Когато е много гладен, човек е склонен към преяждане.
Спокойно. Обичана си, бебето е желано, ще се наредят нещата.
# 23
4 юли 2012, 10:03 ч.
Здравей, миличка.
Поеми дълбоко въздух и вдигни глава. Когато забременях, въпреки че си бях в моята си среда, ме обхвана депресия също. То по-скоро беше една такава тъга и вялост. Начинът за справянето е да си занимаваш с нещо ръцете. Имам предвид да създаваш нещо, което като го направиш да си го оставиш някъде, където ще го виждаш. Например можеш да правиш картички от цветни картони или някакви други неща; да нижеш мъниста за разни бижута; да рисуваш /ако ти доставя удоволствие/; да правиш разни красоти от подръчни материали или всичко друго, което ти хрумне в тази насока. Четенето и само говоренето с някого ще има по-малък ефект, отколкото това да се занимаваш с нещо. Когато ръцете са ти заети, умът също се впряга в работа и така депресивните мисли избледняват. Другото, което би могло да ти помогне е да помагаш ти на някого. Имам предвид да се грижиш за нещо - може да е цвете в саксия или човек, който има нужда от съвет или от приятелско рамо /винаги има такива хора/. Най-работещото си остава "заетостта на ръцете". Ако искаш мога да ти пиша моя скайп на лични и да си кореспондираме, когато имаш нужда от това да си поговориш с някого. И не се притеснявай - на бебчето няма да му навредиш толкова колкото се притесняваш. Спри да го мислиш, защото това допълнително ще те потиска. Когато се поуталожат хормоните, ще видиш че всичко ще си дойде на мястото. Целувам те и те прегръщам. Усмихни се.
Виж целия пост
Поеми дълбоко въздух и вдигни глава. Когато забременях, въпреки че си бях в моята си среда, ме обхвана депресия също. То по-скоро беше една такава тъга и вялост. Начинът за справянето е да си занимаваш с нещо ръцете. Имам предвид да създаваш нещо, което като го направиш да си го оставиш някъде, където ще го виждаш. Например можеш да правиш картички от цветни картони или някакви други неща; да нижеш мъниста за разни бижута; да рисуваш /ако ти доставя удоволствие/; да правиш разни красоти от подръчни материали или всичко друго, което ти хрумне в тази насока. Четенето и само говоренето с някого ще има по-малък ефект, отколкото това да се занимаваш с нещо. Когато ръцете са ти заети, умът също се впряга в работа и така депресивните мисли избледняват. Другото, което би могло да ти помогне е да помагаш ти на някого. Имам предвид да се грижиш за нещо - може да е цвете в саксия или човек, който има нужда от съвет или от приятелско рамо /винаги има такива хора/. Най-работещото си остава "заетостта на ръцете". Ако искаш мога да ти пиша моя скайп на лични и да си кореспондираме, когато имаш нужда от това да си поговориш с някого. И не се притеснявай - на бебчето няма да му навредиш толкова колкото се притесняваш. Спри да го мислиш, защото това допълнително ще те потиска. Когато се поуталожат хормоните, ще видиш че всичко ще си дойде на мястото. Целувам те и те прегръщам. Усмихни се.
Препоръчани теми