Бременност и депресия

  • 2 230
  • 23
Здравейте,

обхванала ме е ужасна депресия, не мога да стана от леглото, все съм изморена.
Нищо не ми се прави, само ми се лежи.
Нямам желание за нищо, все ми е тъжно, все съм самотна.
Живея сама, таткото живее в друг град и се виждаме само събота и неделя,
обаче аз вече не искам и да го виждам.
В чужбина съм, нямам контакт с родителите ми /дълга история, те си имат нови семейства и така/.
Ужасно, ужасно самотна се чувствам.

Таткото постоянно иска да е до мен, да се грижи за мен, но грижата му е по-скоро на думи,
или поне аз така го чувствам. Иначе, по което и време да му звънна веднага ще дойде.
Обаче да се погрижи, да напазарува, да наготви, да ми помогне вкъщи, всичко само приказки.

Бебчо го обичам повече от всичко, обаче много ме е страх да не му навредя с моите депресивни
състояния.
Виж целия пост
# 1
 Какво да ти кажа , първо се успокой  Hug
 Намери си някакви интересни занимания , там където си нямаш ли приятели с които да общуваш ?
 Бащата не може ли да се премести за постянно при теб ? Да си намери работа в твоя град , или
 пък ти да се преместиш при него ?
 Нормално е да се чувстваш така , но трябва да направиш нещо , за да не се задълбочи това ти
 състояние.
 Може би трябва да проведеш един откровен разговор с таткото. Да му кажеш как се чувстваш ,
 и от какво имаш нужда  Peace
Виж целия пост
# 2
Какво да ти кажа , първо се успокой  Hug
 Намери си някакви интересни занимания , там където си нямаш ли приятели с които да общуваш ?
 Бащата не може ли да се премести за постянно при теб ? Да си намери работа в твоя град , или
 пък ти да се преместиш при него ?
 Нормално е да се чувстваш така , но трябва да направиш нещо , за да не се задълбочи това ти
 състояние.
 Може би трябва да проведеш един откровен разговор с таткото. Да му кажеш как се чувстваш ,
 и от какво имаш нужда  Peace

Той не може да се премести при мен, аз живея в новият ми град едва от няколко месеца.
Не сме далеч един от друг, на около 100 км сме. Нямам приятели тук, в чужбина съм и не е толкова лесно да се намерят тук приятелки. Колежки също нямам, няма други жени в нашият отдел, а сме около 30 човека.
Единствените ми разговори са по скайп от време на време с една моят приятелка.
Отделно ми е много мъчно, че моите родители не се интересуват от мен и двамата знаят, че съм бременна, обадих им се да им кажа, но хич не се въодушевиха, а и не ме потърсиха след това. Те си имат задължения и грижи покрай семействата си и аз съм свикнала вече.

Имам един много добър мой приятел, който ми звъни от време на време, обаче и той живее далеч и не мога да го виждам често, на около два месеца веднъж.

Опитвам се да се занимавам с нещо, обаче нищо вече не ми доставя удоволствие.
Искам да си поговоря поне с таткото, обаче той има добро семейство, които го подкрепят, никога не е имал проблеми в живота си, сътресения и не разбира. Стои, изслушва ме ... и мълчи.
Виж целия пост
# 3
Според мен ти липсва внимание, затова се самонавиваш.
От семейни отношения, тук ли реши да се подвизава?
Виж целия пост
# 4
Според мен ти липсва внимание, затова се самонавиваш.
От семейни отношения, тук ли реши да се подвизава?
Не си тази, която ще решава къде ще се подвизавам.  Peace
Виж целия пост
# 5
Една позната работеше и живееше през седмицата в друг град, на 300 км от мъжа си, прибираше се всяка събота-неделя. И тя се чувстваше точно като теб, мъжът й е чужденец и се чудеше по едно време изобщо защо се е оженила. Хормони са това и нищо друго. Сега имат 2 деца и мисля се преместиха в трета страна заедно.

Виж целия пост
# 6
Една позната работеше и живееше през седмицата в друг град, на 300 км от мъжа си, прибираше се всяка събота-неделя. И тя се чувстваше точно като теб, мъжът й е чужденец и се чудеше по едно време изобщо защо се е оженила. Хормони са това и нищо друго. Сега имат 2 деца и мисля се преместиха в трета страна заедно.
И аз си мисля, че са хормони. Гледам да не затормозявам мъжа ми, прикривам се и от там ми става все по-тежко. Обаче не искам да ме вижда вечно хленчеща и недоволна. Ужасно се чувствам.
Виж целия пост
# 7
Здрасти мила,
първо...поеми дълбоко въздух и помисли че от притеснения и лоши мисли-нищо, ама нищо хубаво не може да излезе. Peace

И аз съм в чужбина и знам тия депресии и състояния и причината за това е че ти липсва средата. Че само мъжът ти не ти стига за да си оформиш среда. Особено както не се виждате всеки ден.

Приеми фактите и се опитай да създадеш добра среда за теб и детето.  bouquet

Излизай на разходки, запознай се с други бременни, намери форум в държавата където си, да си пишеш с други момичета..
А с мъжът ти, поговори и нека той разбере как се чувстваш.
Може да е само в твоята глава..а може и той да допринася към депресията ти и самотата в която си изпаднала..

Няма страшно.. smile3525 Бъди позитивна, гледай хубави филми, сготви си нещо хубаво...поглези се малко...и бъди щастлива че ще ставаш мама скоро!  bouquet
прегръдки Heart Eyes
Виж целия пост
# 8
mona_del_ray Благодаря ти от сърце за топлите думи и съвети  Hug

Да, среда определено ми липсва среда. Липсва ми също сигурност, подкрепа, приятелки, комуникация.

Ще се опитам да открия и други бременни жени. Курса ми за раздането започва чак през септември.
Ще видя, дали по-рано не мога да завържа контакт с други мами.
Виж целия пост
# 9
Ще се опитам да открия и други бременни жени. Курса ми за раздането започва чак през септември.
Ще видя, дали по-рано не мога да завържа контакт с други мами.

Да, това и аз те съветвам да направиш. Почти във всяка страна има Ла лече лига, обикновено правят сбирки за бъдещи майки, съвети за кърмене и т.н. Потърси информация. Peace

Аз пък със второто не получих никаква подкрепа от близките, майка ми като разбра и ми беше като сърдита. Сега е влюбена и в малкия, колкото и в сестра му Laughing. Не винаги близките ни разбират, така че гледай да се чувстваш добре ти самата и останалото ще се нареди.
Виж целия пост
# 10

[/quote]
 майка ми като разбра и ми беше като сърдита.
[/quote]

мале...сериозно ли? Shocked
Виж целия пост
# 11
Peers_fairy, няма ли българска общност в твоя район?

Аз в някакъв момент изпитвах такъв остър глад от общуване на български, че започнах да търся български църкви в района. Идеята ми беше да разбера къде другаде се събират тези хора, да разменим телефони и пр.
Виж целия пост
# 12
Горе главата бъдещо мамче   bouquet .
Не се затормозявай с такива лоши мисли.
Изцяло подкрепям mona_del_ray   Wink
Когато те налегнат лоши мисли започни да търсиш информация свързана с бебо,кърмене,къпане,хранене...всичкоооо (това е моят начин да се усмихна когато се натъжа )
Виж целия пост
# 13
mona_del_ray, потърси други бъдещи майки в твоя град, запиши се например на курс по плуване за бременни или някакъв друг курс. Или пък си вземи болнични и отиди при съпруга си, а не чакай да дойде събота, за да сте заедно. Просто в този момент имаш нужда да бъдеш с някого, а не сама.
Виж целия пост
# 14
Чела съм твои теми и в СО. Според мен е хубаво да се обърнеш към психолог, защото звучиш объркано и тягостно. Прегледай се и при ендокринолог - при бременност хормоните се побъркват и понякога стават медицинска причина за подобни настроения и мисли. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия