Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

Easy, честито !!! Живи и здрави да сте, много да си се гушкате и радвате един на друг!!   

Барабана, аз стоях до последно вкъщи. Даже напъните ме почнаха у нас. И ако мъжът ми не се беше прибрал навреме, сигурно у нас щях да родя  . Хич, ама хич не ми дойде на акъла да звънна на някой съсед да гледа баткото, пък аз да бягам с такси до болницата - вече бях аут . Имах си хубави контракции в продължение на около 2.5 часа - през 4 минути. После леко прокървих и се светнах, че е време да тръгвам. Но докато се натъкмя и наглася - вече почти нямаше почивка между контракциите и нямах възможност да се обличам бързо, напъните почнаха и те.
Не помня дали съм усещала бебето да се движи между контракциите..
Не знам защо, но аз никога не съм се страхувала от руптура.. нали има изследвания, според които това може да се случи и на родилки с не-рязана матка.. реших, че няма да го мисля и изобщо не ми минаваше през ума..
А за слушане на тонове със слушалките - и с двете бебета се опитах, но така и нищичко не чух..

А за Дончева и аз само суперлативи мога да кажа . Първо се бях спряла на нея. Бебето така и не се обръщаше, но тя беше готова да чака да тръгне само. В деня на раждането! говорих с Киров, той каза, че е ок да ме изражда, че не вижда проблем, и че просто трябва да дойда в болницата в последния момент (после даже се шегуваше, като обясняваше на другите лекари, че така ме е посъветвал и ето - слушала съм го ). Обаче.. като говорих с него, той ми каза, че до три дни трябва да родя, защото после той заминава. А сега де.. И се обадих на Дончева, казах й, че искам да опитам с естествено раждане все пак, въпреки предлежанието. И трудната част - помолих я, ако все пак раждането не почне, докато Киров е тук, да ме поеме отново тя. Нали се сещате колко кофти звучи - аз теб те харесвам, ама той ще прави каквото поискам, и ако може ти да си ми бек-ъп вариантът.. Жената реагира изключително професионално, уточнихме се все пак, че тя няма да ми води естествено седалищно, а че просто ще изчака секциото да е като е тръгнало бебето и така . А после идва 2 пъти да ме гледа, макар да не бях неин пациент . Наистина останах очарована от нея .

И извинете за километричния пост  ..

Усмихнатото много позитивно 
Аз понеже бях решила да раждам с дула, но ги забраниха в ТК преди няколко седмици. И сега си мислех да я викна в нас и да се позабавя с тръгването. Но ще видя и Киров какво ще каже.

Доц. Явор Корновски в Майчин дом. По принцип е страшно зает, защото има кабинет и в Окръжна, прави и много гинекологички операции и планови секциота. За нормално раждане не се обещава, защото може да е зает, дори казва, че не изражда, ама като му побутнеш нещо намира време(чувала съм го от познати раждали при него). Иначе на предишното ми раждане дойде в началото и каза, че няма да е скоро и изчезна. Мислех си че няма да се върне и му се бях доста ядосала, но се появи и ме изроди. Сега пак имаме уговорка, дано я спази

Барабана, да, много тъпо това с дулите в ТК . Иначе и аз щях да раждам с дула, но нито тя, нито Киров не успяха да дойдат навреме за раждането и си родих при дежурния екип съвсем самичка. Лекарят (д-р Баев се казва) беше изключително спокоен и не ме притесни по никакъв начин, личеше си, че всички се стараят да ми угодят, даже им беше станало малко криво, че не съм им вярвала  . Щото аз повтарях все - Киров чакам, с придружител съм, какво ме слагате сега в тая родилна, водете ме във ВИП родилната    . А то просто е нямало време да ме водят там  . И дето все повтарях, че не искам това, не искам онова, дайте бебето, не ми слагайте окситоцин (представяте ли си - искаха да ми сложат окситоцин, при положение че вече бях с напъни, бебето беше тръгнало да излиза вече!  Още се чудя истина ли беше или не, но съвсем ясно си спомням как едната ... не я знам каква беше.. приготви иглата и попита лекаря.. та аз я чух и си отказах) - но пък това е, защото мъжът ми забрави да ми разпечата плана за раждане  и трябваше в хода на раждането да ги осведомявам какво искам и какво не.
Говори с Киров, той е много спокоен човек и лекар и ще си ти обясни каквото мисли . И горе главата, нещата ще се получат както е най-добре за всички! 

Каква е причината да забранят дулите?

И аз искам да питам за малко повече информация за дулите в ТК. Никъде не намерих такава, както и на сайта на дулите. Струва ми се огромна крачка назад, ако това е вярно.
Аз родих втория път с дула и дай боже ако имам и трето раждане също искам да имам такава подкрепа.
Между другото чудя се понякога, понеже през цялата бременност ми пророкуваха всички лекари при които съм била по какъвто и да е повод, че раждането трябва да е секцио. Сега след второ нормално раждане дали ще си сменят мнението или още по-ожесточено ще спорят с мен ?! Някой има ли опит?

Причината да се забранят дулите е новият шеф на болницата.

Да така е, даже онзи ден когато бях на преглед докторката ми направи някакъв коментар относно ръководството и аз я попитах дали ги тормозят и тя ми отговори "Да".

Ех, тъпотия. Хем на мен Костов ми изглеждаше свестен. Но съм съгласна, че не могат да го "уволнят" от една болница и да го сложат начело на друга.

Таничка, ръсвам, макар и със закъснение!   

д-р великова ми води консултацията на предишната бременност, не сам доволна, не ти я препоръчвам

Аз пък със закъснение си го визмам 

Здравейте момичета
На 21-ви февруари родих моята сладка Ана 
За съжаление раждането не стана както ми се искаше. Завърши със секцио.
Нарочно поотложих разказа си малко, за да ми се уталожат емоциите и разочарованието и да съм по-обективна.
На 20-ти към 18 часа ми започнаха контракциите, които към 22 часа бяха вече на 10 минути с продължителност над минута. Цяла нощ се мъчех да почивам и някак да дремна, но през 10 минути никак не ми се получаваше. Към 5 часа сутринта не издържах вече и мъжа ми се обади на една приятелка дула да дойде в нас. Така с нея времето мина малко по-безболезнено и към 11 сутринта контракциите бяха на 6 минути. Трябваше да се обадя на доктора, защото имах уговорка на 21-ви да отида при него на преглед в болницата, защото тогава ми беше термина. Никак не исках толкова рано да му се обаждам, но нямаше как, той ме чакаше. Обадих се, той каза да взимам багажа и да идвам. Когато отидох на прегледа се оказа, че имам само 2см разкритие, не можех да повярвам след толкова часове мъки. Главата на беба все така стоеше високо. Доктора за моя изненада, понеже знам че никак не е фен да насилва нещата, ми помогна от 2см да станат 4см. Аз така и не разбрах, мислех че ще е доста болезнено.
Приеха ме в болницата и с таткото отидохме в родилната да си пъшкам на воля.
От време на време идваха да ми мерят тоновете. Това ми беше най-ужасното да лежа по време на контракциите. Даже на последните 2 пъти като ми мереха тоновете не издържах и махах коланите и решавах, че стига толкова са записвали Разбира се акушерката не пропусна забележки от сорта, за какво се мъча като ще ме срежат...
И така болката се усилваше, контракциите не мърдаха от интервала на 5минути и това ми се стори, че продължи цяла вечност. През цялото време съм стояла права, не можех нито легнала нито седнала. Към 21 часа вече и доктора започна да губи вяра, че нещата ще станат. Главата стоеше високо и не слизаше в таза. Предложи да спукаме водите да видим няма ли да се получи някакъв напредък. Но уви нищо не се промени. Разкритието не мръдна от 6см. В 21:30 направо ми каза "хайде, тръгваме", аз го питам "къде", а той - "към операционната". Бях като гръмната. Бях се подготвила за дълга борба, не исках да се предавам. Но той беше непреклонен. Беше на мнение, че си има причина нещата толкова време да не се получават. И така беба се роди в 21:55 3750кг, 52см.
Още не съм се примирила със секциото. Все си мисля, ако бях клечала, ако бях правила някакви упражнения, ако, ако... може би бебето щеше да слезе и да има развитие. Останало е в мен чувството, че не съм направила всичко по силите си. Предполагам с времето това разочарование ще премине.

barabana, честита дъщеря! Съжалявам, че не се е получило така, както си го искала. 
Такива мисли - - имах и аз първия път. Понякога е нужно време да приемем, че не всичко зависи от нас и силата на желанието ни на 100%. Поне можеш да си сигурна, че щом Киров е направил секцио, значи наистина не е имало накъде повече.

Barabana, честита дъщеричка - да ти е жива и здрава   
Моето първо раждане горе долу така се разви и напълно разбирам разочарованието ти, на мен също ми минаваха какви ли не мисли, че съм се предала, че ако...но божа работа - съжалявам, че не се е получило 

Аз съм доволна, че за сега лекарката, при която родих първия път е съгласна да опитаме нормално раждане (честно казано много се страхувах, че ще ми откаже от самото начало). Разбира се, не мога да кажа, че с възторг е приела желанието ми, но поне ще имам шанс да опитам. Започвам психически и физически да се подготвям (въпреки, че малко съм позакасняла, сигурно) и дано този път нещата се получат