Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

По-скоро няма такава закономерност. 

Искрен беше високо, когато бях вече с пълно разкритие. Напъните започнаха след като слезе, ако помня добре. Имах болки в таза докато мине главата, но двустранен натиск значително ги облекчаваше.

Ааа, разбирам те, не е лесно с тези мъници  Раждах в ТК, при Киров, мисля и ти така 
При предварителната ни среща това, което обсъждахме беше, че епидурална упойка няма да слагаме, защото ще последва окситоцин (в повечетослучаи), а и той май като цяло е против всякакви намеси  Е да, ама след повече от 12 часа с регулярни, ужасно болезнени контракции и едва направени 2 см. разкритие му казах, че няма шанс да издържа (отделно имах ужасно силна болка в цикатрикса и мислех, че ще се пръсне) и направо ми идваше да му кажа, че ако не ми се навие на епидуралната упойка ще си искам секциото  Та първо ми се скара, че нямам необходимото разкритие, а след като стигнах 5,5 см. въздъхна човека и се съгласи, съответно последва и банката с окситоцин. Така близо два часа и половина имах възможността да си поема въздух, за да продължа...за съжаление малко ми беше упойката и като ме пусна беше ужасно, но пък усещах всичко и можех да напъвам ефективно, а както ви писах се наложи близо 2 часа да го правя 

 Felicity*, извинявам се за коментара, но наистина ти е бил много здрав цикатрикса, издържал на цялото това усилие, това пак ми вдъхва надежда и кураж.

А ти кога отиде в болницата?

  няма проблем, тук сме да си коментираме. Ако питаш лекарката, при която се следях 9 месеца и накрая се опита да ме изплаши достатъчно, та сама да се откажа, е под 2мм и шанса да не издържи е много голям  Така че надежда винаги има, не се отказвай 
В болницата отидох към 4 сутринта - в 19 започнаха регулярни контракции на 10 минути и падна тапата, в 21 вече бяха на 5, а в 1 бяха на 2-3 минути контракцийте. С доктора се бяхме разбрали да отида като са на 5 минути, но все си мислех, че бавно стават нещата ще издържа до към 6-7 за да намеря на кого да се обадя да оставя детето, но не издържах и тръгнах  В болницата ме прегледаха, бях с 1,5 - 2 см. разкритие  казаха ми че не можело да раждам нормално след като съм имала секцио, аз им обясних, че си имам уговорка с доктора, но не ме пуснаха да си ходя - била съм рискова и ме приеха в патология. Съответно ми направиха всички изследвания, с цел да ме подготвят за секцио, защото първоначално не можех да се свържа с доктора, но към 9 се появи и ме пое. Междувременно контракцийте започнаха да се разреждат пак на по 10 минути, после пак на 5, на 2-3...В патологията си отвисях до 11:30, когато имаше заветните 5 см. разкритие и се смилиха да ме свалят в предродилна и да ми сложат упойката. После ми пуснаха окситоцина, пукнаха ми мехура и зачакахме (казаха ми че до 15 ще родя). Е да, ама към 14 упойката ме пусна, имах пълно разкритие и напъни, но човечето беше високо...почакахме малко да слезе, но не ставаше. Докторът беше казал да не напъвам докато не слезе, но не се издържаше просто и акушерката се смили и започна голямото напъване, съответно епизиотомия и в 15:55 Мишан се появи. Това е по-накратко. Извинете, че се отплеснах малко 

Сигурна съм, че вчера писах относно упойки и т.н. Къде се е затрил коментарът не знам.
Аз отидох в болницата н 13-я ден след термина с 4-5см разкритие (даже вече не помня).След 24 часа ми пухкнаха мехура с мое съгласие. Бях с 8см разкритие. На 30-я час ми пуснаха ниска доза питоцин. На 32-я поисках епидурал. На 36-я ме готвеха за операционната...това много накратко,отново.

Благодаря ти за подробния отговор  , страхотна си!

Felicity*, благодаря за отговора. Да, при Киров раждах. Но като те чета все едно не е моя доктор. Той беше категоричен, че няма да ми слага упойка и мен се отказа да ме чака за разкритие повече от 6см, въпреки че от както бях в болницата не бяха минали повече от 10 часа. Та той лично ме поведе към операционната.
Предполагам, че за всичко си има причини разбира се.

Barabana, за Киров знам, че за да се стигне до операционна е имало сериозно основание - не е фен той на секциото. Не знам какво точно се е случило, но както казваш явно е имало причина  Иначе да, абсолютно категоричен беше при първата ни среща, че упойка не се полага, но после някак склони, може би ме видя, че наистина няма да издържа, ако не ми я бие, много силни ми бяха болките, много  ...

Felicity Просто много се учудих, за това така те разпитвам

 

При мен напъните бяха 17 мин, като накрая докторката си сложи ръката на главата на бебето, вероятно се е прибирала на вътре след края на всеки напън.

При 1 раждане, напъни 57 мин индуцирано раждане.
При 2 раждане, напъни 2ч пак индуцирано, позиция  на бебето back to back, секцио, 4.430гр бебе.
При 3 раждане VBAC, напъни 17 мин, спонтанно раждане 64ч след спонтанно изтекли води, 3.690гр бебе. Нерегулярни контракции за около 12ч, някои с разлика от 1.30мин. Чак последните 3ч преди да родя имаше някаква логика в тях, но пък и никой не ме ледеше. Бях си сама в банята на болницата и си нямах и представа, кога трябва да повикам някого. Толкова се бях хипнотозирала, че ако не ме беше осинила идеята да приключа ада с цезарово, сигурно щях да родя там на пода.

А и да добавя, че след като ми започнаха напъните не усещах никаква болка. болката беше само по време на контракции, като зверските бяха не повече от 2.30мин.

Зевзекова, благодаря и на теб за подробния отговор. 

Днес бях на преглед при лекарката, при която ще раждам; прие идеята за VBAC, все едно е най-естественото нещо на света.  Май повече щеше да се изненада, ако ѝ бях казала, че искам секцио. Е, да видим какво ще стане.

Браво! Ще стискам палци всичко да е ОК 

Момичета, имам едно питане. От няколко дни имам болка и дърпане около цикатрикса, все едно сраствания се разтягат...Имате ли/ имали ли сте подобни оплаквания? Аз така и не съм ходила на преглед след раждането и май няма да е лошо да отида вече 

да, имала съм и още ги имам - 6 и 2 години след операциите. Не виждам нещо тревожно, нормално е срастванията да се разкъсват и/или да се образуват нови.